- Предишния ни разговор озаглавихме „Словото – съпротива срещу обезличаването“. Ако продължим тази мисъл днес – срещу какво трябва да се съпротивлява музеят във време, в което паметта все по-често се побира в няколко секунди на екрана?
- Музеят трябва да се съпротивлява именно на тази свиваемост на паметта, на изкушението да превърнем миналото в кратък и лесно смилаем момент за прелистване. Нашата задача е да пазим дълбочината, бавното вглеждане, разказа, който не се побира в един поглед към екрана. Паметта не бива да губи обем заради удобството на скоростта.
- Тогава говорихме много за Колю Фичето и за 225-годишнината от неговото рождение. Юбилейната 2025 г. вече е зад нас – какво остана след нея отвъд събитията, изложбите и честванията? Успяхме ли да преоткрием Майстора, или отново предимно го почетохме?
- Остана усещането, че близостта с Майстора е по-жива не само в изложбените зали, но и в разговорите на хората за него. Не бих казал, че сме го преоткрили напълно, защото личност като Колю Фичето никога не се изчерпва, но със сигурност направихме крачка към по-дълбоко разбиране отвъд учебникарския образ. Годишнината ни даде повод, но истинската работа по осмислянето му продължава и сега.
- Казахте ми, че думите на Колю Фичето за мостовете между хората повече ги цитираме, отколкото ги осъзнаваме. След още една година обществени разделения бихте ли повторили същото?
- За съжаление, бих го повторил и днес, дори с известна тревога. Разделенията в обществото не намаляха, а мостовете остават повече пожелание, отколкото практика. Затова смятам, че задачата на институции като нашата е да продължават да напомнят тези думи, докато не станат естествена част от ежедневието, а не цитат.
- Наследството на Колю Фичето остава сред приоритетите на музея и през 2026 г. Как се разказва днес за един възрожденски майстор така, че младият човек да не го възприема единствено като име от учебника?
- Разказваме за него през конкретното и осезаемото - през мостовете, по които младите минават всеки ден, през сградите, които все още стоят като живо доказателство за таланта му. Когато историята се докосне до собствения ти двор, тя престава да бъде далечно име от учебника. Затова залагаме на съвременните форми на комуникация, при които младият човек сам открива Фичето в своята среда.
- През 2026 г. поставяте сред основните приоритети задълбочаването на научноизследователската работа на музея. Колко видима е тази страна на музейната дейност за посетителя и достатъчно добре ли обществото разбира, че музеят е и научна институция?
- За съжаление, тази страна остава по-малко видима, защото научната работа рядко е зрелищна. Тя се случва в архива, в часовете на изследване, а не в експозиционната зала с посетители. Обществото все още свързва музея предимно с експозицията/изложбата, а не с процеса на познание и работа зад нея. Затова си поставяме за цел не само за 2026 г., а и въобще, по-открито да показваме и тази невидима, но съществена част от работата ни.
- Тази година България отбелязва 150 години от Априлското въстание. Дряновският манастир и Дряновската епопея заемат особено място в тази история. Как трябва да говорим за героизма днес – без патетика, но и без да обезценяваме саможертвата?
- Говорим за героизма без патос, но с точност, като разказваме за конкретните човешки съдби. Саможертвата не се нуждае от преувеличение, за да бъде разбрана, тя носи достатъчна тежест сама по себе си, когато е разказана честно. Нашата роля е да пазим баланса между уважението към всички жертви и трезвия поглед на историка.
- Музеят представи книгата „Априлското въстание 1876–2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“. Има ли все още неизвестни, премълчавани или недостатъчно изследвани страници от историята на въстанието и конкретно от събитията в Дряновския край?
- Да, разбира се, има още какво да се изследва. Но за нас като музей е много важно и просто да напомняме за тези събития и за хората, които са дали живота си за свободата на България.Затова и тази година издадохме цялостно фототипно издание на „История на деветте дни в Дряновския манастир“ от Христо Марков, което е много ценно свидетелство за Дряновската епопея и не само.
Книгата „Априлското въстание 1876–2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ на проф. Петко Ст. Петков и доц. д-р Атанас Шопов, която представихме в Дряново през март ни дава още един повод да се върнем към тези събития.
Колкото и години да са минали, всъщност най-важното е да пазим паметта и да разказваме и да припомняме за саможертвата на тези българи.
- Във време, когато историческите събития нерядко се превръщат в предмет на политически интерпретации, къде трябва да стои музеят – единствено при документите и фактите или има задължението и да защитава историческата истина?
- Музеят трябва да стои при документите и фактите, но това не го освобождава от отговорността да защитава историческата истина, когато тя бъде поставена под въпрос. Нашата сила е именно в доказателствения материал, в архивите и артефактите, които говорят сами за себе си. Затова считаме за важно да насърчаваме по-точното и обективно представяне на фактите, без да се превръщаме в участник в политически спорове.
- Исторически музей – Дряново развива сериозна издателска дейност. Едно от последните издания е „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Защо беше важно да върнете именно тази личност в съвременната културна памет?
- Иван Койчев е фигура, чийто принос към културния и обществения живот на Дряново остава може би недостатъчно познат извън тесен кръг специалисти, а той заслужава място сред личностите, оформили лицето на града. Изданието е опит да върнем неговото име в общественото пространство - като художник, като учител, като читалищен деец, като създател на куклен театър, като човек. Вярвам, че неговото дело заслужава да бъде познато не само в Дряново, но и в по-широк, национален контекст. Смятам, че всяка подобна книга разширява представата ни за собствената идентичност.
---------------------
Иван Христов Христов е роден в гр. Габрово през 1990 г. Завършва Национална Априловска гимназия, а впоследствие Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „История“.
Автор е на три стихосбирки – „Мигове на вълнения“ (2013), „Усмивка, смут и път“ (2016) и „Зоната на смирението“ (2019). Отличен е с Априловска награда за нова книга в категория „Млад автор“ (2017). Съосновател на интернет платформата за литература, изкуство и култура – ТetraDkaTa.com.
Трудовият му стаж преминава като уредник в Регионален исторически музей – гр. Габрово (2013–2018), старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово (2018–2021) и директор на Исторически музей – гр. Дряново (от 2021).
Лектор по „История и цивилизации“ и „История на културата“ в Национална Априловска гимназия в периода 2013-2022.
Избран е за член на УС на Сдружението на музеите в България в края на 2024 г.
