Акад. Иван Юхновски: „Не бъдете безразлични, не се примирявайте, образовайте се и четете!“

- След толкова десетилетия в науката, човек вероятно започва да гледа и различно на званията, наградите и признанието. Което е откритието, решението или моментът в живота Ви, с който най-много се гордеете? Не като академик и учен, а като човек?

- Аз особено високо ценя приносите, които направих в областта на технологиите, защото те доведоха до реални, сериозни, много положителни промени в технологичното ниво в България на цяла една отделна област на индустрията. Става дума за технологиите за обработка на металите, и то повърхностната обработка на металите, за защита на металите от корозия, за което имам най-високото държавно отличие, Димитровска награда за технологии от 1974 година. Със създадените от мен и моите колеги технологии за помедняване и поцинковане работиха над 34 завода в страната и няколко много големи заводи в чужбина ги ползваха в течение на около 15 години. Икономическият ефект от тези технологии беше много милионен и заедно с това те имаха много съществен положителен екологически ефект. Въпреки това, след катастрофата, в българската промишленост, която настъпи в периода на деиндустриализация на България (Вие знаете кога започна този процес) тези 34 завода просто изчезнаха. Те престанаха да съществуват. Те бяха закрити, разпродадени за никакви пари и този дял на промишлеността изчезна. Изчезна и делът на промишлеността за създаването на химически добавки за реализацията на тези процеси. Това беше просто една ликвидация. От това ми дело, практически не останаха никакви следи вече, защото и тези 34 завода изчезнаха, и производителят на тези химикали – Химическият завод в Костенец преди няколко години бе взривен и унищожен. И само производителят на химикалите за слабо кисело поцинковане, остана жив, това е Фармацевтичният завод в гр. Дупница. Въпреки всичко това, аз ценя тези мои разработки особено много, защото те допринесоха много за развитието на техниката в България, а мене ме накараха по неповторим начин да бъда щастлив, защото бях пряко полезен на хората. Не е наша вината, за това, че последва фаталната деиндустриализация на България, от която още не можем да се оправим.

Моите теоретични изследвания в областта на строежа, квантовата химия и инфрачервената спектроскопия на органичните съединения и особено на отрицателните органични йони бяха първи не само за България, но бяха пионерни в световен мащаб. Аз и моите сътрудници успяхме да намерим категорични експериментални доказателства, за да коригираме в световната научна литература погрешни възгледи за структурата на редица важни междинни металоорганични съединения. Разработихме специални методи за изследване на инфрачервени спектри на нетрайните отрицателни йони, с чиято помощ успяхме да открием основните закономерности в инфрачервените спектри и структурата на основните видове отрицателни йони на органичните съединения. С това бе създадено новото научно направление – инфрачервена спектроскопия на отрицателните йони на органичните съединения.

Ценя и това, че успях да извадя от затвора няколко невинни хора от Химическия завод в гр. Костенец; спрях разпространяването в България на отровното лъжливо лекарство срещу рака ПТС 1300, поддържано от Държавна сигурност; предотвратих огневото унищожаване на ракетите SS 23 на полигона Змейово, което щеше да предизвика тежка екологична катастрофа в голяма част от югоизточна България; осигурих приемането от Великото народно събрание на историческия за съществуването на Българската академия на науките Закон за БАН през 1991 г.

Това е, което ценя най-много от всичко направено от мен.

- След Освобождението е имало един възход на индустрията в България по време на Възраждането. След 1944 година голяма част от постигнатото до момента е било унищожено. След 10 ноември 1989 година – също. Примерът с тези 34 завода, на които с Вашето откритие са имали възможност да работят, това е цяла промишленост. Защо всеки строй в България е започвал с унищожаване на постигнатото от предишния?

- Това за съжаление са присъщи на нашето общество недомислия, които не е ясно защо следват като явления след политическите промени.

След 9 септември частното изчезва, започва да се гради държавното. Много от частните дейности, като частната промишленост, частното земеделие, частната издателска дейност и много други просто изчезнаха. След 9 септември България се индустриализира във висока степен и в редица отрасли на промишлеността имаше видими, важни и доста предни позиции, дори от световна гледна точка. След 10 ноември нещата пък бяха съвсем алогично ориентирани към деиндустриализация, към премахването на българските предприятия като конкуренти на западните фирми, които нахлуха в България. И това беше за мен направо престъпление, на което за съжаление българският народ не можа да се противопостави по никакъв начин.

- Като погледнете България днес, кое Ви тревожи най-силно и кое все още Ви дава надежда за нейното бъдеще?

- По принцип, човек трябва да бъде оптимист. Аз не смятам, за разлика от някои политически анализатори, че България в следващите 15–20 години ще загине. Смятам, че тя ще продължи да съществува. Предполагам, че ще продължи да се развива, дай Боже, все по-добре и в правилна посока. Така че това ми е надеждата. А що се отнася до това, коя ми е най-голямата тревога? Те са много моите тревоги. Но бих могъл да кажа най-просто, че това е пасивността на българския народ. Това е нещо, което най-много ме притеснява. Някакво отчаяние, невяра в собствени сили. И едновременно с това - когато се появят хора, които дават надежди, че ще могат да овладеят нещата, да променят курса на България към по-добро, светкавично може да се нахвърлим върху тях. С такива обществени нагласи бързо няма да загинем, но ще живуркаме на опашката на другите народи.

- Ако трябва да оставите на младите хора и на България само едно изречение като завет, какво би било то?

- Много бих им разказвал какво би било хубаво, според мен, да правят. Но в едно изречение това е доста трудно.
Все пак бих казал накрая: Не бъдете безразлични, не се примирявайте, образовайте се и четете, четете, четете!

Това е.

Акад. проф. д.х.н. Иван Юхновски е един от най-изтъкнатите съвременни български учени химици и дългогодишен ръководител на Българската академия на науките (БАН), с научен принос от национално и международно значение.

Той е сред първите учени в България, които въвеждат и развиват методите на квантовата химия в научните изследвания. Повече от четири десетилетия е свързан с Българската академия на науките, а в продължение на десетилетия преподава и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член е на Европейската академия за наука, изкуство и литература в Париж и на Обществото „Лайбниц“ в Берлин, както и експерт към Нобеловия комитет по химия.

В продължение на три мандата – от 1996 до 2008 г. – акад. Юхновски ръководи Българската академия на науките. Това са години на сериозни обществени, икономически и институционални промени, в които той последователно отстоява ролята и авторитета на българската наука.

Наред с научната си работа акад. Иван Юхновски има активна гражданска и обществена позиция. Той последователно защитава необходимостта образованието и историческото познание да се основават на обективни факти. В по-късните години от своята обществена дейност оглавява и Форума за борба срещу лъженауката към БАН, насочен срещу разпространението на псевдонаучни твърдения и съмнителни практики, представяни пред обществото като научно обосновани.

На негово име е учреден национален конкурс за изявен млад учен в областта на органичната химия, който насърчава развитието и професионалното израстване на новото поколение български изследователи.

За Севлиево името на акад. Иван Юхновски има и особено значение – той е почетен гражданин на града.

Дни след рождения му ден на 12 август разговаряме с акад. Иван Юхновски за науката и държавата, за деиндустриализацията на България, за образованието и отговорността на интелигенцията, за обществената пасивност и за онова, което страната ни е загубила през последните десетилетия. Но и за най-важното – има ли основания все още да вярваме в бъдещето на България.