– В професионалния си път сте били свидетел на няколко обществени и политически епохи – кое е онова, което промени българската журналистика в последните десетилетия?
– Е, няколко епохи са ми много, но пък мога да ги преживея в бъдеще! Разбира се, преходът от социализъм към демокрация промени всичко. Мисля, че историци и анализатори са казали достатъчно, а и обикновените граждани изпитаха всичко на собствен гръб, така че да не задълбавам в тази посока.
Какво промени журналистиката в последните десетилетия? Тук, дори с по-голяма сила от обществените сътресения, повлия интернет и социалните мрежи, които превзеха вниманието на хората. Днес всеки може да снима, да пише, да изразява позиция – ще кажете: „Това е свободата – прекрасно!“ Но... не съвсем. За да се ориентира човек в морето от информация, трябва много да знае: как да разпознава фалшивите новини, създаденото от изкуствен интелект съдържание и т.н. Понякога объркването е пълно! В тази среда качествената журналистика потъва и трудно достига до много хора. Но който се интересува, търси, чете, има своите достоверни източници – те не са мираж. Дигитализацията на нашия свят продължава с пълна сила и ние трябва да оцеляваме.
– Казвате, че доверието в медиите е силно разклатено и все пак как според Вас може да бъде възстановено – чрез законодателни промени, чрез по-високи професионални стандарти или чрез личния пример?
– Доверието е разклатено заради всичко, изброено по-горе. И спасението е единствено в уменията на човек да търси и разпознава достоверната информация. Какви професионални стандарти, когато в интернет всеки може да е журналист?! Затова образование, обучения, опитност за всеки, който иска.
– Работили сте както в печатни медии, така и в телевизията, и като свободен журналист – къде бяхте по-свободна и къде се плаща по-висока цена за независимостта?
– Да, моята професионална биография започна във в. „Червено знаме“, орган на ОК на БКП – Видин, а после в местната телевизия „Видин“. От 1999 до 2015 г. бях кореспондент на БНТ за региона. Мога да кажа искрено и лично, че за близо 30 години в различни медии намеса за промяна на позиция или спестяване на факти от редактори и директори съм имала веднъж или два пъти. Не е имало натиск и диктуване на текст. Разбира се, като автор и водещ на няколко предавания по ТВ „Видин“ съм се чувствала най-добре и в свои води. Днес може да си свободен журналист, чийто подкаст има десетки хиляди последователи с много прилични доходи, а може и да си свободен журналист в името на някаква кауза и да не разчиташ на тези приходи. Въпрос на позиция, идея, професионализъм!
– Когато днес разговаряте с млади хора, което правите постоянно, какво им казвате – да бъдат смели, търпеливи или по-скоро подготвени за компромиси?
– О, тези разговори и докосването до днешния тийнейджърски свят ми носят огромно удоволствие, зареждат ме позитивно. И, слава Богу, че все още имам тази възможност, защото се занимавам повече от 20 години с родителското настоятелство на ГПЧЕ „Йордан Радичков“. Смело мога да кажа, че има много интелигентни, търсещи, знаещи, можещи, творчески настроени деца! Смелост или компромиси? – И двете, бих казала, когато и както е необходимо. Говорим си за решения, за усета да намериш вдъхновението за себе си, за да израсне талант или да го превърнат в професия. Затова трябва смелост: да се впускат в нови сфери на познание и опитност, но и да търсят баланса, плюсовете и минусите. Защото не всичко трябва да бъде на всяка цена!
– Кои истории останаха неразказани за Северозапада, а искате за тях да научат повече хора?
– Времето тече и всичко се променя. Винаги има какво ново да се разкаже, да се проследят промените, да се дава тласък на позитивното. И това не е кух оптимизъм – има положителни примери и тенденции в съживяването и на Видин, и на Белоградчик, и на немалко от селата в Северозапада. Ала негативното остава по-привлекателно, за съжаление!
– В журналистиката новината живее кратко, но човешката съдба остава – кое от тези неща преживявате отново и отново?
– Винаги съм гледала на моята работа като на възможност да помогна чрез публичност, да се задействат институциите или обществото по даден проблем. И за мен това е силата и смисълът на една медия, на един журналист. Правила съм го близо 20 години и с НПО „Доверие“, която се грижеше за създаване на по-добри условия в домовете за сираци в региона.
– Духовните ценности, за които говорите, могат ли да оцелеят в общество, в което успехът все по-често се измерва единствено с материалното?
– Много трудно! Виждаме го всеки ден. Колкото и да говорим за истински ценното в живота: да творим добро, да сме безкористни, честни, почтени, да съхраняваме човешкото в нас, в крайна сметка желанието да имаме повече и повече, и най-най остава по-силно от първите примери. Може би, ако осъзнаем, че всички сме едно цяло и всичко се плаща рано или късно, това би спряло безумния порив към материалните придобивки и бясната конкуренция. И сме слепи, че в резултат на този начин на живот изчерпваме природните ресурси и безумно замърсяваме Майката – Земя. А това е равно на самоунищожение! Добър пример ли е съвременният свят и „цивилизация“?!
Все пак няма да е честно, ако не кажа, че между нас има немалко хора, за които духовните ценности са стълба към небето и към онзи душевен мир и смисъл, който изпълва сърцата им и ги прави щастливи! Познавам такива хора и се възхищавам на силата и прозренията им, на тяхната различност, независимост и свобода!
– Оцеляваме ли днес или вървим напред?
– По-скоро оцеляваме. Защото технологичното развитие решава много проблеми в нашия живот, но сякаш това изпива човешкото в човека и той бавно, но сигурно се превръща в машина, в робот от плът. Душата, емоциите някак закърняват, поне това е моето усещане!
– Обществата ни боледуват и това като че ли не е особено важно за нас – защо такива са усещанията днес?
– Ами да, не е важно, защото потъването в материята ни приспива. Днес тържествуваме, защото имаме от всичко по много и това ражда илюзията за развитие и успех. Ала не това е победата! Само духовното издигане на човека ще му даде криле и ще го направи истински щастлив!
Журналистката Лидия Каменова е родена на 17 септември 1960 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия „Димитър Благоев“ през 1978 г. и е приета за студент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Дипломира се в университета като магистър със специалност „Български език и литература“ и втора специалност „История“ през 1982 г. и започва работа като учителка по български език и литература в Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Сланотрън. От 1983 г. е ученически организатор, а по-късно секретар по идеологическите въпроси на ОбК на ДКМС – Видин.
През 1986 г., след спечелен конкурс, преминава на работа като репортер и редактор във в. „Червено знаме“ и неговия приемник в. „Бъдин“. От 1990 г. до 1993 г. е редактор на в. „Анонс“, а от 1993 г. до 1997 г. е репортер, редактор, главен редактор и изпълнителен директор на първата кабелна телевизия във Видин /ТВВ/, като едновременно води авторски предавания, сред които и собствения блок „Бизнесмен“, и снима по собствени сценарии и режисура документални филми.
През периода 1997–1998 г. е съсобственик на рекламна и PR агенция „Фиеста ЛН“ и отново до 1999 г. главен редактор на ТВВ и води частното авторско предаване „Жарава“. От 1997 г. е председател на неправителствената организация „Доверие“, която работи активно с детски социални домове за финансово подпомагане и подобряване на условията за живот на децата сираци.
През 1999 г., след конкурс, е назначена за кореспондент на БНТ за област Видин и изпълнява тази длъжност в продължение на 15 години до 2014 г., след което преминава на свободна журналистическа практика като автор на репортажи за различни телевизии, включително БНТ, и водеща на предаването „Разбулване“ по ТВВ.
Специализирала е „Телевизионна журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2001–2002 г. и е участвала в редица квалификационни и обучителни курсове.
