Последни новини

Не знам дали светът е объркан или се е побъркал, но едва ли всичко е наред в тази безумност, която ни е споходила. Обяснение за непристойност в обладаното ни поведение винаги ще намерим, но това едва ли ще ни помогне да осъзнаем нашата преходност. Всичко и за всички е свързано с нашата ненаситност и алчност да притежаваме определено имане и това определя, че ще способства за нашето щастие. И независимо че времето е доказало точно обратното, нашите стремления си остават непреходни и все така отчайващо присъщи на всички нам. И никаква илюзия няма в тая работа, която най-често я определяме като нашенска, и все непроменена си остава тя.

„Като има келепир, и бай ти Ганьо знае да обича.“ И не за да оправдая собствената си неспособност да се отклоня от присъщата ни балканска ценност да търсим все изгода от всеки и от всичко, днес отново сме я докарали дотам да не успяваме да се справим с нещата.

Ами те нещата, колкото и променливи да са, все същите са, защото ние, човеците, с нашата користна същност не успяваме да ги преодолеем и дори поне малко да ги поправим.

„Тоз пусти грях - скъперничеството - ... изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист.“ А „Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношенията му към окръжающите.“ Всичко това си има най-простото и съвсем логично обяснение: „Никакво морално подбуждение не предшествува, никакво разкаяние не следва действията му, насочени без разбор на средствата към добиване на изгоди.“

И в началото, и в края на тази наша работа „Нищо нежно, нищо благородно не остава у него.“ И винаги „Загубата на другите е негова печалба, нещастието на другите е негово щастие.“ Също така „интересът определяше отношенията му към другарите.“

Къде да дирим оправия в тази ни работа и как да я оправяме, като „Ласкателства, злословия, интрижки и доноси бяха оръдията на неговите изгоди.“ „Даже такива неща като национални и племенни симпатии и антипатии му служеха само да извлича лична полза.“

Боже, докъде я докарахме! „Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли?“ „Доде има ахмак свят, бай ти Ганьо изпуска ли келепиря.“

Омърлушена е днес моята същност, загубен се чувствам в света, който се променя или подменя, но аз и вие оставаме да живеем в него.

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство - ето идеала, който трябва да преследваме.“ („Писмо от Бай Ганя до Константина Величкова“)

Сполай за споделената мисловност с Алеко Константинов, но това ни е нужно днес и още нещо - потреба от идеали!

Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средното си образование в гр. Николаев, Русия (1881), а през 1885 г. - право в Новоросийския университет в Одеса.

Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт и адвокат на свободна практика. Двукратно е уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891) и Чикаго (1893).

Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество и на Театралния комитет. Инициатор и радетел е за развитието на организирания туризъм в България. Член е на Демократическата партия на Петко Каравелов, в чиито печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 г. край с. Радилово, Пловдивско.

Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът „До Чикаго и назад“ (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните различия, като същевременно представя темпераментна картина на нравите.
Талантът му на хуморист и психолог проличава и в книгата „Бай Ганьо“, в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко Константинов е автор на пътеписи, посветени на красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. „Пази, Боже, сляпо да прогледа“, „Разни хора, разни идеали“, „Страст“, „Честита Нова година!“ са емблематични произведения за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и актуален и до днес. Превежда от руски и френски език.

.................

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.