„Балкан“ е поетична книга, изградена от 41 танки – кратки, но дълбоко разтърсващи картини с думи, въплътили любов, страдание и морална оценка. В тях Димитър Анакиев разказва историята на своето куче Балкан – не домашен любимец, а брат, спътник в чистотата на планинската самота – младо, невинно, мечтателно. Убито от ловци, то става жертва на човешката жестокост.
В тази кратка, наситена поетична драма природата е едновременно сцена и свидетел, съучастник и съд на една трагична загуба; гората, слънцето, дъждът се превръщат в субекти, които съчувстват, резонират и сгъстяват емоцията.
*
Димитър Анакиев, в традицията на „спонтанното съзнание“ интуитивно следва в тъгата си духа на японската традиция, като превръща природата в огледало на вътрешното си състояние. Езикът на танка превръща личната болка на лирическия Аз в универсална притча за обичта, състраданието и крехкостта на живота.
Цикълът започва с живо, телесно присъствие – кучето, изправено на задни лапи, очи в очи с човека, почти човек. След това постепенно присъствието на топлия жив, игрив персонаж изтънява, къса се, превръща се в липса, в отсъствие, което се разширява: „празна купа“, „прах и тишина“, „златна гора, но без Балкан“. Всяка от тези фрази подчертава невъзвратимостта на живота и невъзможността да се влезе в пространството на смъртта.
Макар композиционно танка сбирката да не е структурирана, ако проследим линията на емоцията ще видим, че тя криволичи, променя се и се концентрира в четири обособени области. Една истински будистка структура, която следва пътя от страдание, през осъзнаване и приемане, за да стигне до трансформация.
*
В първите десет петстишия е събрана чистата скръб и нежност на поета. Следват фрагментите 11–18, в които чувствата преливат от гняв към ловците, през примирение и отчаяние, в които е отпечатано осъзнаването на безвъзвратността на загубата. В тази спирала на скръбта идват следващите танки – от 19 до 25, които се превръщат в най-жестокото чистилище за човешката душа, в която вият думите „трябваше“ и „ако бях“ – пропуснатите моменти, пропуснатите възможности… онези други пътеки, които не водят към бедствието – „трябваше да те заведа на морето“, „колко неща съм пропуснал“.
За да стигнем до последната част от 26 до 41, в която поетът постига своето просветление. Тук Балкан става символ, дух, ехо, съвест. Много силен е този образ, Балкан, който от едно чаровно, мечтателно младо куче, което обича своя стопанин-брат, се превръща в архетип. Той е и конкретен, и митологичен. Ловците, насилието, „дивотата у хората“ не са просто външни фактори, а симптоми на цивилизационна криза, в която човешкото се оказва по-малко човечно от животинското.
В този смисъл „Балкан“ може да бъде прочетена като критика на антропоцентричната перспектива: кучето е представено като морален субект, а човекът като нарушител на естествения ред.
Това придава на танка сбирката универсалност – личната болка става морална притча. Финалът „хората нападат кучета, а не кучетата хора“ именно се трансформира в морална категория, която обобщава всичко. Многократните повторения могат да се разглеждат като структурен принцип, освен като литературен похват. „Балкан“ се повтаря като мантра, мотивите за есента, гората, ловците, мечтателността.
Ритъмът на тъгата е цикличен, като дишане.
*
Двуезичието на изданието добавя допълнителен пласт върху авторовото послание.
В авторовия превод английските версии на стиховете изглеждат по-стегнати и неутрални, като подчертават документалния характер на текста, докато българският първообраз носи по-голяма емоционална интензивност и културна специфичност. Така книгата функционира едновременно в локален и глобален контекст, вписвайки се хармонично и в традицията на японската танка, и в балканската чувствителност към трагичното.
Не искам да пропусна едно добро решение на автора – да преведе буквално имената на майката и чичото на Балкан. Наричайки Добрина – Goody, а Въглен – Ember, Димитър Анакиев успява да придаде нежност, близост и топлота на английския текст, която го прави част от емоционалния регистър на чуждестранния читател. Освен това, по този начин запазва и родовата характеристика на Балкан – кучето, което носи добрината на майка си /вътрешна сила и плътност/, както и красотата на чичо си /неговата черна козина, но и прегоряла, страдална същност и съдба/.
Не на последно място трябва да споменем визуалното присъствие в изданието – две изящни графики с туш на художника Красимир Методиев дават допълнителна плътност и присъствие на Балкан. Той диша, оглежда се в своя чист път, слива се с природата – вече станал част от нея, от корицата продължава да ни гледа братът на поета – Балкан!
*
В заключение можем да кажем, че двуезичният поетичен цикъл „Балкан“ на Димитър Анакиев представлява цялостно изграден лирически наратив, който използва формата на танка като структурен принцип за кондензация на емоционалното и етическото съдържание.
„Балкан“ е значим принос към съвременната танка поезия не само заради тематичната си последователност, но и заради способността да превърне личната болка в етически жест. Това е книга, която разширява границите на жанра, като го натоварва с морална и философска дълбочина, рядко срещана в кратките поетични форми, но която авторът Димитър Анакиев прокламира както чрез личното си поетично творчество, така и чрез критически статии в областта на естетиката и философията на поезията, а също и с работата си като съставител на национални и международни хайку и танка антологии.
„Балкан“ – една книга, която не се чете леко, но се помни дълго и която издателство gabriell-e-lit предлага като електронна книга на свободен достъп и като печатно издание.
Приятно четене!
д-р Габриела Цанева, редактор и издател
