Младият и амбициозен екип анонсира своята работа така: „ …„Мъртвешки танц” 2024 (дипломен спектакъл) е съвременна театрална постановка с елементи на танцов, имерсивен театър и пърформанс, която цели да подчертае високата художествена стойност на драматургията. … Проследяваме деформацията на индивида под въздействието на диаметралността „любов – омраза“, доказвайки и съществуването на зависимост към насилието във всичките му проявления. „Накрая остава само толкова, колкото да напълниш ръчна количка и да наториш една градинска леха.”“
Актьори:
Алис - Християна Стоименова, алумни на НБУ, департамент „Театър“, в класа на проф. Цветана Манева
Курт - Михаил Иванов, студент в бакалавърска програма „Театър“ към НБУ, клас Елена Панайотова и Василена Радева
Капитана - Мартин Герасков, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, клас Проф. Пламен Марков
Режисьор: Ивелина Колева, дипломант в магистърска програма „Театрално изкуство и общество“, модул „Режисура и управление“ в Нов Български Университет, с ръководител проф. Възкресия Вихърова
Сценограф: Теодора Лазарова
Хореограф: Яница Атанасова
Композитор: Кристина Савова, студент в НБУ с майнър специалност „Музика“
Плакат и визия: Божидара Кръстанова
Видео: Никола Александров, Здравко Тахиров
Фотограф: Рени Делчева
С подкрепата на:
. Фонд „Учебни програми” към Магистърски факултет и Факултет за базово образование на НБУ
. Общински Културен Институт „Красно село”
. Платформа Digital Art Culture
. Национален студентски дом
. По резидентска програма „StArt-up” на Фондация „Лъчезар Цоцорков”
Всеки дипломен спектакъл носи специално очарование. „Мъртвешки танц“ на Ивелина Колева съвсем не прави изключение. Осъзнавайки тежката материя, която очаква зрителите, преди началото режисьорката е готова да им разкаже виц, да им напомни, че и лошите сънища все някога свършват, че изкуството преекспонира, за да въздейства. Непредвидимо е коя част от зрелището ще отключи катарзис, затова приятелските предупреждения се забравят в мига, в който представлението започне. Сценографското решение използва максимално даденостите на подземието на ОКИ ДК Красно село. Атмосферата е аскетична, метафорична и в нея актьорите действат убедително и с размах. Намеренията са уплътнено изпълнени, като е видна изключително почтената работа с драматургичния текст, който е аналитично осмислен, преодолян и реставриран в чудесна актьорска комбинация. В този смисъл, „бащата на модерната драма Аугуст Стриндберг“ продължава да предизвиква млади творци, а когато резултатът е добър, усещането за професионален скок е отблагодаряващият се неповторим момент за всеки от тях. И в началото на XXI век човекът продължава да търси себе си чрез крайностите: между живота и смъртта; между отчуждението и обсебването; между силата на яростта и крехкостта на неведението. За базисно постижение на Ивелина Колева смятам подхода към всеки един от компонентите на спектакъла и главно факта, че е мотивирала творците да бръкнат смело в хищническата природа на своя персонаж и да го преобърнат, преобръщайки и себе си. Налице е рационална „дамска“ атака към материала, овладяване на сцените с търпение и мярка, постигане на търсена „изкуственост“, за да филтрира едно съвременно послание. Мъртвешкият танц в представлението ескалира след добре проведени актьорски партитури и обявява игра, чиято цел е безжалостното разкриване на най-мрачните аспекти на човешкото съзнание.
Специални адмирации към актьорите, отдадени на концепцията, на играта, на надиграването. Християна Стоименова моделира благодатния образ на Алис – актриса с прекъснат творчески път – разкривайки щедро нови аспекти на таланта си. Със съпруга актриса (Хариет Босе) в периода на създаване на „Мъртвешки танц“ (1901), Стриндберг не за пръв път се занимава с персонаж на актриса. 12 години по-рано той пише „По-силната“, за две актриси, докато е женен за Сири фон Есен. С ирония, но и със страст той гради тези роли, които му печелят прозвището „женомразец“. Но въпреки това те са образец за модерно мислене и разчупване на клиширани представи за жена-майка-изкусителка-демон-лицемерка-жертва-светица. Добър темпоритмичен дует с опитния Мартин Герасков, който добавя образа на Капитана сред най-сполучливите си превъплъщения (след ролите си в „Олеанна“ и „Арт“). Все още студент, младият Михаил Иванов печели със своеобразна проницателна отнесеност, (напомняща Тимъти Шаламе) която се трансформира както в изненадващо противопоставяне и затъване в мрака, така и в обезоръжаващо изричане на единствената утеха, че смисълът на човешкия живот е загадка. И изходът не е в отчаяната съпротива, а в смирението. Така, както Стриндберг твърди, че човек може да опознае единствено себе си, но не и друго човешко същество. Оттам и много изследователи говорят за неговата „Аз-драматургия“. Умело ползвайки тази трагическа сила, и тримата актьори извисяват самотните гласове на своите герои Алис, Курт и Капитана, които продължават да прехвърлят един на друг ехото от своите страдания.
Следващото представление може да посетите на 21 април от 19:00 ч. в подземието на ОКИ ДК Красно село.
