◊ ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС
С термина “вътрешен глас” сме свикнали да означаваме онези тласъци на мисълта, които необяснимо ни направляват в една или друга посока. Той е свързан с най-дълбоките нива на подсъзнанието, със съкровените дебри на ума – по презумпция далеч от материалното и от естествения нагон като едно от неговите проявления.
Дали обаче нашите действия често пъти не се дирижират от далеч не толкова неразгадаеми и сюблимни страсти? Дали “природното” не взема връх над “човешкото”? И къде е границата, която отделя едното от другото?
Представям една колекция, в която има много “натура”:
. раждане (Нина Ковачева),
. смърт (Надежда Олег Ляхова),
. секс (Венцислав Занков),
. насилие (Димитър Яранов),
. отделяне (Правдолюб Иванов; Борис Мисирков и Георги Богданов),
. хранене (Васил Абаджиев).
Изборът ми е провокиран от темата на тазгодишния фестивал “Август в изкуството”: “Природно / Човешко”. Реших да покажа онези естествени нужди, които често пъти подчиняват съзнанието, и “вътрешният глас” се оказва хванат в капана на нагона.
Разбира се, нещата никога не са толкова прости. Ние живеем в постоянен конфликт между дивото в нашата природа и осъзнатото. Освен това онова, което понякога наричаме животинско, може да бъде красиво, а духовната еволюция да роди чудовища.