Дебелянови поетични празници

◊ СЪБИТИЕТО

Димчови поетични празници

11-12 август 2006 г. - гр. Копривщица

Всяка година през август Копривщица събира отново и отново творците и почитателите на поезията, за да им каже: Тук, в нашия старинен град, се е родил най-светлият поет на България – Димчо Дебелянов! Той е другото име на Поезията – тази, пред която посветени и непосветени, звани и незвани могат само да коленичат и смирено да повтарят в унес вечните български думи под шепота на музикални акорди на изтънчената словесност.


◊ ОРГАНИЗАТОРИ

Дирекция на музеите - Копривщица
Тел. 07184/21-80. Имейл: direkcia_muzei@abv.bg
Къща музей "Димчо Дебелянов"
Тел. 07184/ 20-77; 088/574 36 61
http://www.store2.data.bg/dimco/Index.htm


◊ ПРОГРАМАТА

11 август, петък
. 18.30 часа. В двора на читалище "Хаджи Ненчо Д. Палавеев"
Поетична вечер:
Маргарита Петкова - Д-р Екатерина Ослекова
Среща-разговор с поетесите и представяне на новите им книги "Бермудски триъгълник" и "Втори балкон" – Маргарита Петкова, 
и "Дива трева" – Екатерина Ослекова.

12 август, събота
. 18.00 часа. В двора на къща музей “Димчо Дебелянов”
Димчова вечер: "Тихата победа на поета" - Литературно-музикална композиция. 
С участието на:
актьора Георги Гайтаников, поетите Петър Велчев, Иван Гранитски, Маргарита Петкова, Георги Киров, Атанас Капралов, Славимир Генчев, Екатерина Антова

. Обявяване на носителя на Националната литературна награда "Димчо Дебелянов" за 2006 година и връчване на приза.
(Парична премия от Община Копривщица, плакет и диплом от Дирекция на музеите – Копривщица)


◊ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Сред плеядата велики имена, които Копривщица дава на България, Димчовото е най-скъпото и милото за всеки българин.

Димчо Дебелянов поставя много високи изисквания към истинската поезия. С нея не може да се спекулира, с нея не може да се прави компромис, за нея всички жертви са малки. И в нея малките са малки, а големите са големи, точно затова – защото са най-безпощадни към самите себе си. Вземете кое да е стихотворениея на Димчо и ще видите тази разголена безпощадност, където укорът е укор на една вътрешна чистота, която носят само на Бога най-светлите синове. Според Димчо Дебелянов в литературата няма регламент, регламентите се създават за бездарниците.

Преди 90 години един страшен и фатален куршум прекъсна завинаги творческия полет на един от най-чистите и нежни поети, които е раждала българската земя.

Сбъдна се неговото пророчество - Димчо не се върна от фронта.
Но не се сбъдна поетическото му пророчество. Неговите песни не се превърнаха в ненужен спомен за следващите поколения. Гибелта му не беше краят, а само началото на едно дълго пътуване към сърцата на хората. Които винаги ще търсят и ще преоткриват онова, което този гениален сиромах остави като поетичен завет след себе си.

И верните му приятели не го забравиха, а отпечатаха четири години след смъртта му първата му книга. И пренесоха костите му от чуждата земя в Копривщица, където ги положиха с преклонение редом с гробовете на деди и прадеди, с достойното почитание и присъствие на неизброимо множество почитатели.

Там, на високото над града, Димчо пак е заедно със своята обична майка и във венците от слънчеви цветя сякаш доживява своята тиха победа над превратностите на времето.