Нещо се обясняваме, нещо се оправдаваме: ту със славното минало, ту с тежкото историческо наследство, ту със специфичния балкански контекст. След толкова хиляди страници с отговори обаче не е ли време да сменим модела на комуникация? Да напишем своите писма до Европа. Може би ние също имаме какво да й кажем? Какво ни харесва, какво ни дразни, от какво се боим и какво според нас трябва да се промени...
• Обновлението в Българската православна църква върви мъчително бавно Бистра Узунова разговаря с д-р Герд Щрикер - Водещи представители на БПЦ в последно време твърдят, че гледат без всякакъв страх на отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност. Смятате ли, че може да се вярва на подобни твърдения?
- Доста силно се съмнявам. Според мене това са защитни твърдения, за да се демонстрира сила, каквато всъщност не съществува. Има обаче и един друг фактор: Няма голямо място за страх пред отварянето на архивите, като се има предвид, че митрополитите постепенно измират.
- Преди две седмици бяхте поканен в токшоуто на Сабине Кристианзен. Малко преди предаването обаче ви извадиха от списъка на гостите. В много немски медии се изказа предположението, че причината може да е в руският посланик Владимир Котенев, който също беше поканен. Вие самият бяхте ли изненадан?
- Да, бяхме шокирани. Това изобщо не беше смешно - както за мен и хората ми, така и за колегите ми в Русия. Ние сме свикнали да бъдем убити с мълчание от руската преса - но немските медии винаги са били гарант за свободното изказване на някои неща, на нашата гледна точка, не само на държавната. А че руският посланик очевидно успя да предотврати появата ми в шоуто, не e никак добър знак. Защото за съжаление показва, че ръката на Кремъл достига далече отвъд държавните граници.
- ... което Сабине Кристианзен публично отрича. В Русия сте бил в черния списък на телевизионните програми?
- Да, последната ми поява в националния руски ефир беше през януари 2004, три минути в новинарския канал, но това беше преди да вляза в политиката. За нашата демонстрация беше съобщено само по една малка местна радиостанция и един малък независим вестник. Няма нито една масова медия, която да посмее да направи това.
Аз не мисля, че българинът днес е станал по-зъл, по-лош, по-агресивен, отколкото си е българинът въобще. Не споделям оценката, че българите са се променили кой знае колко в последните 15 години. Един народ не се променя толкова лесно, още повече за няколко години. Кармата, същността и националната плът на един народ са едно много дълготрайно образувание, че да духне вятърът и то да се огъне по неговата посока. Но времената и обстоятелствата могат да изваждат за определено време от тъканта на този народ черти и поведение, които са свързани с оцеляването. Поради това ние днес виждаме характеристики, които не са типични за българите… И все пак ги виждаме. Не е характерно за българите да са толкова агресивни. Българите никога не са били такива храбри и дръзки убийци.
• Йордан Радичков(24.10.1929-21.01.2004) - Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. ...
Тайните в една книга са много и най-хубаво е когато си останат тайни. В опита си да ги обясним (или разясним) се оказваме в положението на човек, който иска да ни обясни защо водата е мокра. Ами мокра е!
- С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?
Смятам, че глупостта е благо, от което се ползваме всички.