Последни новини

◊ СЪБИТИЕТО

На 29 септември 2008, от 18 ч.
във Френския институт в София

Нанси Хюстън ще представи две свои книги, преведени на български език:

. “Дневник на сътворението” - есе, изд. “Колибри”, 2008
. “Разломи” – роман, изд. “Парадокс”, 2008
   
Други две творби на Хюстън са вече са издадени в България:
. “Надгробен камък за Ромен Гари” – есе, изд. “Леге Артис”, 2006
. “Целувката на ангела” - роман, изд. “Меридиани”, 2002


◊ ЗА КНИГИТЕ

"Дневник на сътворението"
Превела от френски Радосвета Гетова
ИК “Колибри”, 2008

Как жената създава книги, картини, скулптори, как ражда, как страда от болести, как съжителства с мъжа творец? Отговор на тези въпроси писателката Нанси Хюстън е потърсила в анкетата си върху брачния живот на известни писателки и художнички (Жорж Санд, Вирджиния Улф, Симон дьо Бовоар, Силвия Плат и др.).

Към коментарите на прочутите си предшественици писателката е добавила проникновени самонаблюдения. Еднакво чужд и на крайния феминизъм, и на традиционния мачизъм, погледът на Хюстън по въпросите на творчеството, женската природа, брачното съжителство между писатели, болестта и майчинството впечатлява със своята искреност, проницателност и човеколюбие.
Стоян Атанасов


"Разломи"
Превела от френски Весела Генова
ИК “Парадокс”, 2008

Роман на четири гласа. Четири поколения - от правнука Сол, баща му Рандъл и баба му Сади до прабаба му Ера – описват света, в който живеят. А той е Калифорния в наши дни, Ню Йорк и Хайфа през осемдесетте години на миналото столетие, Канада през шейсетте, Германия през 1945... Четиримата герои на Нанси Хюстън са шестгодишни деца, “способни  всичко да разберат”.

Всеки разказ е отделна история, разкриваща писхологическия шок и травматизма, съставляващи канавата на семейните отношения през годините.

Централната тема на романа е търсенето на идентичността в повратните моменти на световната история, когато ориентирите изчезват. Децата са изключително прозорливи. “Погледна ли някой възрастен очите – казва един от невръстните герои – виждам само ужас и хаос”. Някои от тях успяват да преодолеят ужаса, изгубвайки невинността си, други - не.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА

Нанси Хюстън е родена през 1953 г. в Калгари, Канада. Семейството й се премества в Бостън (САЩ), когато Нанси е петнайсетодишна. Следва в университета “Сара Лорънс” в Ню Йорк, а през 1973 г. заминава да продължи образованието в Париж. Ала градът и интелектуалните му среди толкова й допадат, че тя се установява там. Под научното ръководство на Ролан Барт, Хюстън прави магистратура във Френското висше училище за социални науки. Днес Нанси Хюстън живее в Париж със съпруга си Цветан Тодоров и с двете си деца.

Нанси Хюстън е един от малкото автори, които пишат великолепно на “чужд” език. Всъщност, Хюстън е двуезичен автор, тъй като сама “пренаписва” есетата и романите си на английски.

Пътят на Нанси Хюстън наистина е необикновен. През 1996 г. във Франция тя получава наградата “Гонкур на ученическото жюри”, но преди това, през 1993 е лауреат на литературната награда на канадския Генерал-губернатор за “Песента на равнините” (La cantique des plaines). През 2006 г. романът й “Разломи” е отличен с престижната френска награда “Фемина”.

Нанси Хюстън – непълна библиография

Романи:
. “Вариациите Голдберг” - Les Variations Goldberg (1981)
. “Историята на Омайа” - Histoire d'Omaya (1985)
. “Три пъти през септември” - Trois fois septembre (1989)
. “Песента на равнините” - Cantique des plaines (1993)
. “Обратът” - La Virevolte (1994)
. “Инструменти на мрака” - Instruments des ténèbres (1996)
. “Целувката на ангела” - L'Empreinte de l'ange (1998)
. “Чудо: полифония” - Prodige: polyphonie (1999)
. “Долче агония” - Dolce agonia (2001)
. “Обожание” - Une adoration (2003)
. “Разломи” - Lignes de failles (2006)
Есета:
. “Игра на баща и любовник” - Jouer au papa et à l'amant (1979)
. Dire et interdire: éléments de jurologie (1980)
. “Мозайка на порнографията” - Mosaïque de la pornographie (1982)
. “Дневник на сътворението” - Journal de la création (1990)
. “Надгробен камък за Ромен Гари” - Tombeau de Romain Gary - Actes Sud (1995)
. “За двусмисления патриотизъм” - Pour un patriotisme de l'ambiguïté (1995)
. “Желания и реалност: избрани текстове” - Désirs et réalités: Letters choisis (1999)
. Nord Perdu, suivi de Douze France (1999)
. “Ореоли” - Limbes (2000)
. L'espèce fabulatrice (2008)