Интервю
Режисьорът Александър Чобанов: Вярвам, че фестивалът "Babel Europe" ще стане традиция в родния ми град Русе
Искам приятелите ми да разберат, че културата е начин за просперитет
◊ ВИЗИТКА
Александър Чобанов е човекът, който дойде в Русе със смелата идея да постави началото на нова културна традиция.
Работи и живее в Париж повече от двадесет години. Чобанов пристига във френската столица през 1989 г., по онова време е получил стипендия за специалността „Режисура и хореография”. В София русенецът е асистирал на Гриша Островски, на Вили Цанков, на Леон Даниел и на Андрей Аврамов в Младежкия театър.
В момента Александър Чобанов работи като режисьор в Париж, има частна театрална компания. Разговорът ни се проведе в навечерието на фестивала „Babel Europe”.
◊ ИНТЕРВЮ С РЕЖИСЬОРА
- Какво искате да покажете на съгражданите си с откриването на Първия международен фестивал Babel Europe в Русе? Каква концепция за сценично изкуство представяте?
Ние, българите, които сме стигнали до някаква реализация в Европа, бихме могли да бъдем тоя мост и днес си мисля, че в качеството на режисьор и хореограф в Париж, мога да предоставя на моя град едно добро качество на театър като сценично изкуство. Затова и фестивалът е форум на този вид изкуство. Не забравям и седмото изкуство. Киното е другият елемент, който ще присъства в „Babel Europe”. Другата част от програмата, която е деликатна и пикантна, са късометражните филми. Всъщност това кино във Франция е авторският момент на големия филм, когато режисьорът е в състояние да направи късометражен филм, синтезиран с квинтесенцията. Това е разнообразието и бих казал, че е в скромни размери.
Например в Авиньон сцената показваше 1050 представления на ден. Те започваха от 11 часа сутринта и продължаваха до полунощ. Всеки един театър представя програма, която е съставена от 6-7 представления на ден. Те са свързани помежду си. Участващите театри са различни - комедийни, драматични, водевили, оперета и т.н., защото работят в различни жанрове.
Това е идеята ми един ден да стане в Русе. Например в Румъния вече е факт. Те казват, че техният Авиньон е направен. Румънците са направили, а ние... на една крачка сме и трябва да го направим.
- От програмата на фестивала става ясно, че ще има публично четене на пиеси. В същото време те са практика във Франция. Какво още ще допълните?
Едно от перата на културата на Франция е събирането на творците и всеки един от тях представя творбите си на своя си език. Всеки може да покаже своята пиеса, преведена или непреведена, в присъствието на издатели, режисьори, директори на театри.
Така Авиньон е създаден преди 68 години от най-големия театрал на Франция Луй Жове. Сърцето на русенския фестивал за мен беше драматургията. Като режисьор и автор и като член на Съюза на авторските права във Франция се опитвам да създам и реших, че денят е дошъл.
- Как приеха вашата идея министерствата от двете страни - България и Франция. Това са форуми, които по принцип изискват много усилия, организация и пр. Трудно узряват?
Тук има липса на диалог в много посоки. Не се знаят нещата и никой не знае къде да ходи и къде да се търсят финансиранията, в Европа какво става. Във Франция казват: добре, къде е България, защо тя е най-отсъстващата държава в авторските права. Това са моменти, които ме карат да се замисля. Тези моменти ме предизвикаха да открия тия два диалога. Първата тема е „Институцията и какво не върви в институцията в Европа”. Втората е „Петото колело на каруцата” - това е една поговорка, която означава всичко онова, което не върви.
Там се говори за децентрализация и затова съм поканил Робер Абирашед от Министерство на културата на Франция. Нека да задаваме въпроси и да получаваме информация.
- Прави впечатление, че българите отвън са духовен потенциал и внасят много цвят. На какво се дължи успехът им?
Във Франция съм от 20 години и там получих образованието си, дипломирах се, за да ми повярват и да работя за тях, за да разберат къде е България. Ние сме една малка частица от хората, които са помогнали.
Благодарение на нас България привлича вниманието на французите. Страната ни все пак е малка, другият факт е, че тя не е била франкофонска държава. Дипломатичните контакти са хубави, но те са еднократни. Много хора например знаят Елиас Канети, но никъде не се споменава за България и Русе.
- Следите ли изявите на Ваши български колеги?
- Каква е разликата между режисурата, която е модерна на Запад, и тази, която е в България?
- За режисурата Франция е абсолютно отворена към света. Режисурата е много различна, защото варира в различни крайности, една постановка може да се види от няколко режисьори, да бъде интерпретирана.
Авангардният подход или трактовка на една пиеса носи много успех на френския театър. Разбира се, че има разлика между българския и френския театър. Концептуалната форма на усещане е различна, начинът на четене в очите на режисьора. Проблемите са различни, защото културата на френския режисьор е друга, начинът му на живот и т.н. са факторите, които се отразяват на мисленето му. Не допълвам образованието и специализацията на режисьора във Франция, които са на ниво много по-високо. Там има и много училища за режисьори, което е част от различния почерк на твореца.
- Ще стане ли „Babel Europe” традиция?
- Ако действително българинът не бъде толкова краен и консервативен, мисля, че фестивалът ще успее. Нося една европейска комуникация на родния си град. Може би това ще стане традиция, която ще е подобна на тази в Авиньон. Защото икономически фестивалът е изгоден. Искам приятелите ми да разберат, че културата е начин за просперитет.
Има хора, които не могат да отидат на театър, защото не могат да отделят десет лева. В същото време не мога да разбера защо има и други мнения от типа на "щом има свободен вход, значи са поканени аматьори". В същото време се питам дали наистина хората познават френската драматургия, автори... Всичко това ми дава инвенции и сила да продължа този проект.
Автор:
Лилия Рачева
Публикация:
27.09.2008 г. 10:55