Реформата в образованието не е само политическо скандиране, а е възможно да бъде осъществена в кратки срокове, което да доведе до сравнително бързи резултати. Достатъчно е да се погледнат най-добрите практики в света в тази сфера, за да се очертаят основните моменти и принципи, на които трябва да се осланя реформата, за да бъде успешна и да постигне целите си.
Основните характеристики на една работеща образователна система са следните: . Лична отговорност - родителите носят главната отговорност да образоват децата си или да им предоставят добро обучение, а не държавата. . Автономност - учителите и директорите трябва да имат свободата да избират и разработват сами учебните програми и начина на преподаване... . Децентрализация - трябва да бъде предоставена по-голяма финансова свобода на училищата, възможност сами да определят организационната си структура и начина на управление, броя на учителите, техните заплати и необходими квалификации, критериите, на базата на които се определят възнагражденията. . Конкуренция - трябва да се оценява работата на учителите чрез външни и вътрешни оценки (матури, входни и изходни тестове) и да има еднакви стандарти, които измерват качеството на обучение и нивото на знанията на учениците.
Поразителна е лекотата, с която у нас сериозни въпроси се изместват от случайни приказки...
Това отдалечава още повече от осъзнаване на някои от най-съществените проблеми, които кризата със стачката събуди. Зациклило в проценти, сметки и взаимни обвинения в безотговорност, обществото е на път да заобиколи една възможност за решение на проблема. Тя се крие в привличането към този диалог между глухи и на още по-глухото родителско съсловие.
Мисля си, че някой употребява учителите. Всеки път, когато на власт е социалистическо правителство и настъпи втората година от неговото управление, нещата започват да се скапват.
Инфлацията расте, лъжат, че не расте, и после вероятно започват да печатат пари, като държат това в дълбока тайна, но от нея инфлацията расте още повече. По същото време се появяват и тенденции за сваляне на правителството. ... Забелязва се един смислов център, около който гравитират всички информационно-идеологически конструкции, които се градят, за да се осмислят и доведат до знанието на публиката обстоятелствата около учителските протести. Това са „изтърваните" реплики между Орешарски и Даниел Вълчев. ...
- Иван Хаджийски изследва поведението на еснафа не като съсловна, а като национална психика. Получава се така, че думите, отправени някога към еснафа, сякаш са писани за наши съвременници. В коя част на обществото да търсим този прероден образ?
- Да, думите му звучат напълно актуално. Това е и най-голямата награда за един автор, който е разделен от наследниците си със сто години. Истината е, че той е на "ти" с народа - селянин със селяните, еснаф с еснафите, интелигент с интелигентите. Бог му е дал дарбата да опише всичко това като душевност. Да опише българския характер в пълната му съвкупност от качества. Не е случайно, че Хаджийски се помни именно с тази фраза за "българска работа". Почти няма българин, който да не я знае, макар и да не я свързва конкретно с неговото име. Но ние виждаме, че нещата се повтарят. Че тази българска работа, която е зле замислена или недомислена, зле организирана, винаги завършва със скандал. Това може да го каже само човек, който може да наблюдава себе си отвън.
- Как си обяснявате това желание на мнозинството хора да са някъде другаде, само не и тук?
- Липсата на хармония със себе си, на доволство от живота поражда тази духовна емиграция, в която сме изпаднали. Има някаква странна отчужденост от собствения живот, който водим. Наблюдавам тотално вкисване и хистерия в нацията.
- Това заради бедността ли е?
- Това нещо не винаги се дължи на липсата на пари. Водещи тук са манталитетът и общият климат на нетърпимост. Битът не винаги решава живота на човека. Има много по-важни неща...
- А Европа, особено западната й част, и досега продължава да преживява комплекса на разцепване и своето неразбиране, което няма как да се повлияе само през рационални подходи. Няма как да обясниш, че ДНК формулата ти едва ли не е модифицирана заради това, че си израснал в тоталитарна действителност, която те не познават. Театърът, идващ от Източна Европа, работи с ирационални бесове, за които публиката от другата страна няма сетива. Интересно е да се види как западноевропейските зрители възприемат този материал, който се занимава със ситуацията на човека, но има източноевропейски аранжимент заради дълбоката си ирационалност и трагично чувство, което няма смисъл да се артикулира или обяснява, защото се процежда през всеки, често и автодеструктивен акт. Те са силно привлечени заради абсолютната загадъчност на тази ирационалност. Представлението се занимава единствено и само с това да манипулира възприятията на зрителя. Прави го през изключително прости структури, които на принципа на лего градят сложни форми и лабиринти, в които зрителят има възможност да се изгуби, ако реши, или да се отдръпне, да страда или да се забавлява.