Кюстендилската културна общественост отбеляза 69-та годишнина от рождението и 10 години от смъртта на поета еклектик Биньо Иванов
На чаша вино неговите приятели и близки си спомниха за човека и поета, рецитираха стихове, разказваха интересни случки за него.
За поета и творчеството му говори проф. Чавдар Кръстев, който прочете негови стихове и завърши с емблематичното му стихотворение „До другата трева”.
. Организатор на поетичното събитие бе кюстендилското читалище „Асклепион”.
◊ ЗА ПОЕТА
Биньо Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Има завършено висше икономическо образование. Работи и живее в Кюстендил до смъртта си през 1998 година. Автор е на 8 поетични стихосбирки. Носител е на Специалната награда на Сдружението на българските писатели посмъртно.
От миналата година община Кюстендил учреди национален поетичен конкурс „Биньо Иванов”.
Енчо Мутафов най-добре определя поезията и човека Биньо Иванов: „Той беше от хората, които се раждат изградени. Не го знам като малък, съдя от това, че в него нищо не се променяше. Има такива хора. Биньо нито добавяше нещо към себе си, нито отнемаше. И да е нещо лошо, което най-близките му приятели не приемаха, той нехаеше - тъй е дадено. Не стана нито по-добър, нито по-лош, нито по-талантлив, нито по-неталантлив. Така дойде в поезията - роден поет. Такъв си остана. Най-добрите му книги са всичките, въпреки предпочитанията, които изказах.
Млади хора през 60-те и 70-те години, ние постоянно срещахме млади поети: растяха пред очите ни, променяха се, мнозина към по-добре, други прочетоха първа книга в живота си едва след като издадоха своя, случаи всякакви. У Биньо и тогава, и до днес ме изумява бистротата на нещо като предградеж, предзададено. Разбиранията му и за живота, и за поезията бяха избистрени, сякаш е изчел повече книги и от нас. Това много ме учудваше - особено в началото, когато мислех, че ще общувам с рядък талант, който чете книги, колкото всеки български поет."