Нет@кценти
Януари. Празници, баклави и призраци
НетАкценти (86)
◊ АНАЛИЗИ
• Тази сладка дума: Свобода
Веселин Кандимиров
... кои са вътрешните условия, определящи количеството свобода в дадено общество?
Един кратък историко-географски поглед върху околното пространство е достатъчен да ни убеди, че както за всеки индивид, така и за всяко общество съществува нещо, което можем да наречем равнище на поносимата свобода (РПС). Когато това равнище бъде надхвърлено, т.е., когато обектът попадне в условия на свобода, по-голяма от поносимата за него, той започва да се чувства некомфортно, изпада във възбуда и полага всевъзможни усилия да слезе под въпросното равнище.
(...) Тук е време да помислим къде сме ние днес - след седемнадесетгодишния преход, който за едни вече е завършил, за други – не, а за трети дори не е започвал.
• Фалшивата дилема за прехода
от Владимир Шопов
В момента в страната ни циркулират поне три употреби на прехода. Първата е за прехода като обещание за края на всички преходи.
В този случай преднамерено се създаде утопично пространство на хармония и справедливост като критерий, спрямо който никоя реалност не може да получи одобрение. По този начин преходът става метафора за изначалния морален провал на несоциалистическото, за невъзможността на индивидуалното и пазарното да създава просперитет, ред, смисъл. Езикът на тази невъзможност е литературен и преднамерено избягва износения политико-публичен тон. За разлика от мисловните си предшественици неговият колективизъм преминава през драмата на разкъсаната от промяната душа на жертвата. На този език говорят професионалните оплаквачи на постсоциалистическата тегоба и загубения рай на урбанизирания и захранван аутсайдер. Разбира се, най-често тук ще видите и чуете бившата социалистическа интелигенция. Невъзможният преход е новият им език за загубата на социализма; език, който създава удобната мисловна енергия за путиноиден тип управление и обществен модел.
◊ МНЕНИЯ
• Проф. Георги Марков: Бракът с империя не носи зестра
Интервю на Константин Събчев
Проф. Марков, посещението на Путин у нас отново постави въпроса за умението на една малка държава да балансира между великите сили. Как се справя България в голямата политика?
- България винаги се е обвързвала само с една велика сила. И винаги е губила - с Германия двете световни войни, а със Съветския съюз - студената война. Една малка държава като нашата би могла да спечели нещо само ако намери пролука в противоречията между великите сили или има съвпадение на интересите им с националните. Всяка велика сила си има своите имперски интереси. В този смисъл е смешно да се сърдим днес на Русия или на САЩ, както нашите прадеди са се цупели по кафенетата на Британската империя или на Франция.
◊ СКАНДАЛИ
• Емил Тонев, сценарист на скандалния филм “Граница”, главен редактор на сп. “Паралели”: Скандалът “Баклава”? Супер реклама!
Евелина Гечева
Големият въпрос за мен е защо въобще държавните институции се занимават с този филм.
(...)
Дали режисьорът не си е инициирал сам този скандал?
На мен ми се иска да е така, защото така се прави, това е професионално. А това, че институциите са се вързали на играта, показва колко са глупави. При другия вариант ако той не си е инициирал скандала, а институциите благодарение на някакъв трейлър в интернет тръгват да се занимават със случая, също показва колко са глупави тия хора. Колко са затънали в безмислие, корупция и глупост и започват да се занимават с един филм.
(...)
Струва ми се, че чрез шума около “Баклава” някой се опитва да отмести вниманието ни от по-големите неща от изгнилата от корупция държава, например. Животът е много по-страшен от какъвто и да бил акт на изкуство - филм или книга. Институциите трябва да се занимават с него, а не с филмите.
• Много шум за истина
Капитал
Един призрак вгорчи залъка на управляващите и будното гражданство около празниците, призракът на бъдещия филм "Баклава". "Порно със сираци в интернет!", разтръбиха медиите, БНТ бързо посвети два сутрешни блока на "новината" (в разгара на снежните задръствания и когато случаят "Куйович" набираше скорост).
(...)
Случаят "Баклава" показа, че подобно на гражданския натиск и социално ангажираното изкуство може да променя статуква. Много помогна и гузната реакция на чиновниците, хванали се докрай на артистичната провокация. Дейността на дома в Бургас и подобните вече е осветена, сигурно е, че поне нещо малко ще се промени към добро. Но изкуството може само да улавя симптомите и да подсказва диагнозите - самото лечение остава за излъчената, финансирана и контролирана (в идеалния случай) от гражданите държава.
Другият извод е, че с "лова на вещици" трябва да се спре, продължаването му само ще доказва правотата на филма, дори и там, където я няма. Всеки художник има право на метафорите си. Грозната част от картината е също картина. Може да не приемаме средствата за художествено изразяване на Александър Петров (например използването на сублиминални обази, действащи подсъзнателно на зрителя), но трябва да браним свободата му да може да ги използва.
• И забравяш за Европа-та
Геновева Димитрова
Това изобщо не е най-драстичният игрален филм в новата ни история. Но когато в кадър са безпризорни деца, винаги е по-страховито. Клиповете са наистина отблъскващи, но нима не е отблъскваща цялата тази национална чалга-експанзия?! Въпросът е не защо са били заставени да играят подобни мерзости (примери в историята на световното кино - бол), а защо изобщо съществува подобно отношение към тях - от страна на родителите или държавата. И вместо институциите да се надцакват по гузност в обвиненията към филма, по-скоро да закрият подобни домове.
А пък може би всички тези медийни спекулации са поредният евтин политически трик да се оттласне вниманието от истинските проблеми на България. Противно е да гледам, противно е да слушам, а за баклава едва ли ще се сетя в скоро време...
• Тази сладка дума: Свобода
Веселин Кандимиров
... кои са вътрешните условия, определящи количеството свобода в дадено общество?
Един кратък историко-географски поглед върху околното пространство е достатъчен да ни убеди, че както за всеки индивид, така и за всяко общество съществува нещо, което можем да наречем равнище на поносимата свобода (РПС). Когато това равнище бъде надхвърлено, т.е., когато обектът попадне в условия на свобода, по-голяма от поносимата за него, той започва да се чувства некомфортно, изпада във възбуда и полага всевъзможни усилия да слезе под въпросното равнище.
(...) Тук е време да помислим къде сме ние днес - след седемнадесетгодишния преход, който за едни вече е завършил, за други – не, а за трети дори не е започвал.
• Фалшивата дилема за прехода
от Владимир Шопов
В момента в страната ни циркулират поне три употреби на прехода. Първата е за прехода като обещание за края на всички преходи.
В този случай преднамерено се създаде утопично пространство на хармония и справедливост като критерий, спрямо който никоя реалност не може да получи одобрение. По този начин преходът става метафора за изначалния морален провал на несоциалистическото, за невъзможността на индивидуалното и пазарното да създава просперитет, ред, смисъл. Езикът на тази невъзможност е литературен и преднамерено избягва износения политико-публичен тон. За разлика от мисловните си предшественици неговият колективизъм преминава през драмата на разкъсаната от промяната душа на жертвата. На този език говорят професионалните оплаквачи на постсоциалистическата тегоба и загубения рай на урбанизирания и захранван аутсайдер. Разбира се, най-често тук ще видите и чуете бившата социалистическа интелигенция. Невъзможният преход е новият им език за загубата на социализма; език, който създава удобната мисловна енергия за путиноиден тип управление и обществен модел.
◊ МНЕНИЯ
• Проф. Георги Марков: Бракът с империя не носи зестра
Интервю на Константин Събчев
Проф. Марков, посещението на Путин у нас отново постави въпроса за умението на една малка държава да балансира между великите сили. Как се справя България в голямата политика?
- България винаги се е обвързвала само с една велика сила. И винаги е губила - с Германия двете световни войни, а със Съветския съюз - студената война. Една малка държава като нашата би могла да спечели нещо само ако намери пролука в противоречията между великите сили или има съвпадение на интересите им с националните. Всяка велика сила си има своите имперски интереси. В този смисъл е смешно да се сърдим днес на Русия или на САЩ, както нашите прадеди са се цупели по кафенетата на Британската империя или на Франция.
◊ СКАНДАЛИ
• Емил Тонев, сценарист на скандалния филм “Граница”, главен редактор на сп. “Паралели”: Скандалът “Баклава”? Супер реклама!
Евелина Гечева
Големият въпрос за мен е защо въобще държавните институции се занимават с този филм.
(...)
Дали режисьорът не си е инициирал сам този скандал?
На мен ми се иска да е така, защото така се прави, това е професионално. А това, че институциите са се вързали на играта, показва колко са глупави. При другия вариант ако той не си е инициирал скандала, а институциите благодарение на някакъв трейлър в интернет тръгват да се занимават със случая, също показва колко са глупави тия хора. Колко са затънали в безмислие, корупция и глупост и започват да се занимават с един филм.
(...)
Струва ми се, че чрез шума около “Баклава” някой се опитва да отмести вниманието ни от по-големите неща от изгнилата от корупция държава, например. Животът е много по-страшен от какъвто и да бил акт на изкуство - филм или книга. Институциите трябва да се занимават с него, а не с филмите.
• Много шум за истина
Капитал
Един призрак вгорчи залъка на управляващите и будното гражданство около празниците, призракът на бъдещия филм "Баклава". "Порно със сираци в интернет!", разтръбиха медиите, БНТ бързо посвети два сутрешни блока на "новината" (в разгара на снежните задръствания и когато случаят "Куйович" набираше скорост).
(...)
Случаят "Баклава" показа, че подобно на гражданския натиск и социално ангажираното изкуство може да променя статуква. Много помогна и гузната реакция на чиновниците, хванали се докрай на артистичната провокация. Дейността на дома в Бургас и подобните вече е осветена, сигурно е, че поне нещо малко ще се промени към добро. Но изкуството може само да улавя симптомите и да подсказва диагнозите - самото лечение остава за излъчената, финансирана и контролирана (в идеалния случай) от гражданите държава.
Другият извод е, че с "лова на вещици" трябва да се спре, продължаването му само ще доказва правотата на филма, дори и там, където я няма. Всеки художник има право на метафорите си. Грозната част от картината е също картина. Може да не приемаме средствата за художествено изразяване на Александър Петров (например използването на сублиминални обази, действащи подсъзнателно на зрителя), но трябва да браним свободата му да може да ги използва.
• И забравяш за Европа-та
Геновева Димитрова
Това изобщо не е най-драстичният игрален филм в новата ни история. Но когато в кадър са безпризорни деца, винаги е по-страховито. Клиповете са наистина отблъскващи, но нима не е отблъскваща цялата тази национална чалга-експанзия?! Въпросът е не защо са били заставени да играят подобни мерзости (примери в историята на световното кино - бол), а защо изобщо съществува подобно отношение към тях - от страна на родителите или държавата. И вместо институциите да се надцакват по гузност в обвиненията към филма, по-скоро да закрият подобни домове.
А пък може би всички тези медийни спекулации са поредният евтин политически трик да се оттласне вниманието от истинските проблеми на България. Противно е да гледам, противно е да слушам, а за баклава едва ли ще се сетя в скоро време...
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
20.01.2008 г. 23:48
Етикети:
Посетено:
989
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5194-yanuari-praznitsi-baklavi-i-prizratsi