Изложби
18.04.2008 г. 13:07
Пета годишнина на галерия Париж
Меню
Търсачка | Вход
Последни новини
Изложби
18.04.2008 г. 10:29
Нов български университет представя
Научни форуми
17.04.2008 г. 23:00
Дискусия в НБУ
Музика
17.04.2008 г. 22:33
Дебют на дует "Стриж" в столицата
Изложби
17.04.2008 г. 22:25
Задругата на майсторите на народни художествени занаяти представя
Срещи
17.04.2008 г. 15:34
Български творци извън прародината на среща в София
Срещи
17.04.2008 г. 15:08
По случай Деня на земята 22 април
Конкурсни резултати
17.04.2008 г. 11:56
Средношколски конкурс за поезия
◊ СЪБИТИЕТО
На 16 април 2008 г. в Дом-паметник "Йордан Йовков" бяха връчени наградите в десетото юбилейно издание на националния средношколски конкурс за поезия "Възкресения 2008".
Жури в състав:
. Иван Христов – поет и литературен критик – София;
. Красимира Димитрова – главен редактор на в. "Добруджанска трибуна" – Добрич;
. д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков” – Добрич,
разгледа постъпилите творби и присъди:
◊ НАГРАДИТЕ
В първа възрастова група 13–15 години:
• Първа награда – Ана-Мария Коева, 14 г., ПМГ „Акад. Никола Обрешков” – Бургас, за стихотворението „Една въздишка…” – 50 лв., грамота, книги.
• Втора награда – Димитър Божков, 13 г., ОУ „Йордан Йовков” – Каварна, за стихотворението „Ще бързам” – 30 лв., грамота, книги.
• Трета награда – не се присъжда.
Във втора възрастова група 16–19 години:
• Първа награда – Ани Коджабашева, 18 г., от гр. Русе, Американски колеж – София, за стихотворението „Пердетата” – 80 лв., грамота, книги.
• Втора награда – Мартина Вичева, 18 г., ГПЗЕ „Захари Стоянов” – Сливен, за стихотворението „В приказки, изваяни от спомени…” – 40 лв., грамота, книги.
• Втора награда – Виолета Асенова, 19 г., ПМГ „Христо Смирненски” – Перник, за стихотворението „Не заспивай, Робер” – 40 лв., грамота, книги.
• Трета награда – Деница Михайлова, 16 г., ГПЧЕ „Симеон Радев” – Перник, за стихотворението „Безредие” – 30 лв., грамота, книги.
• Трета награда – Анна Антонова, 18 г., Американски колеж – София, за стихотворението „Вода” – 30 лв., грамота, книги.
• Поощрителна награда – Елена Буланова, 18 г., ПМГ „Акад. Никола Обрешков” – Бургас, за стихотворението „Аз ще стана на вода…” – грамота, книги.
• Поощрителна награда – Ремзие Кярим – 17 г., ПТГ „Симеон Велики” – Велики Преслав, за стихотворението „Трепет” – грамота, книги.
◊ НАГРАДЕНИТЕ ТВОРБИ
***
Една въздишка може
да загаси свещта.
Една въздишка
дразни пламъка
и кара мрака
да се гърчи.
Една въздишка
бързо се сприятелява
с мислите.
Една въздишка
преди сън
е коте,
в което се гушкаш.
Анамария Коева, 14 г. – Бургас
Ще бързам
Не мога да откривам всеки ден
на своите мечти
строшени кулите!
Не мога да се блъскам като пеперуда
в преградите
на премълчани истини.
Да тичам по притихналите улици,
край къщите,
притворили очите си:
обувките ми целите са в прах.
Ще бързам,
да не напраша душата си.
Димитър Божков, 13 г. – Каварна
Пердетата
И днес пердетата миришат
на бледи облаци,
които няма да достигна,
на есенни градини,
на гъсти хризантеми,
на пръст и дъжд,
на почернели тухли
от запустялата камина,
вкиснало грозде, мед, къпини,
на пушек от разбитите комини,
на чайник, на елха
и на дъха
на позабравени починали роднини.
Дръпвам пердетата и проветрявам.
Денят е светъл, но тежи
от цялото ми застояло минало.
Ани Коджабашева – 18 г., Русе
***
В приказки,
изваяни от спомени
на феи
със счупени крила,
залезите
пак облечени са в сиво.
Вятърът
развя воалите си,
в които скрих
неизречените истини
от среднощния си сън.
В далечината
останали са само сенки
от мечти,
завинаги изгубени.
Есен е,
а виждам само в сиво.
Очите ми
загубиха цвета си
и надеждата,
че някога ще го намерят…
Мартина Вичева, 18 г. – Сливен
Не заспивай, Робер
Не заспивай, Робер,
пианото гори.
Лепкав дим тегне над съня ти.
Сини пламъци целуват дървото
със злоради езици:
съскат,
драскат,
плачат
и лъжат.
Как сладко лъжат!
В техните обятия, Робер,
би свирил завинаги.
Горят пръстите ти
в тонове,
полутонове,
паузи на мълчание
и безвъздушие,
гори небето, Робер.
И с восъка по
дланите си залепил
би плика на писмото,
в което пише:
„Не заспивай, Робер,
пианото гори!”
Виолета Асенова, 19 г., – Перник
Безредие
Реката бърза
хвърля перушината си.
И въпреки това завира,
кипи от топлина –
студ сковава
сърцето на слънцето.
Във вековната земя
попива смехът
на ято водни лилии –
природата се къпе
в детелинови сълзи.
Позеленялото небе
скубе злобно косите
на замрялата луна –
звездите къдрокоси
се забавляват.
Хаос.
В зениците на невидимото
е впита рамката
на прозореца
на алогичността.
Деница Михайлова, 16 г. – Перник
Вода
Аз съм вода. Как можах да забравя?
Аз съм по-силна, по-пълна, по-жива от пламък.
Аз съм могъща, минавам през камък,
стихийно живея, неморно се бавя,
и бърза, и ленна през своя живот.
Аз съм вода и в песен се лея,
неподвластна и буйна, бърза и дива,
търпелива и кротка, спокойна и жива,
без край и начало аз вечно живея:
аз съм вода, стихиен живот.
Аз съм вода, изначално свободна:
избирам свой път и сама го протичам,
непокорна и волна тека и повличам:
стихия най-ведра и първородна,
защото аз, аз съм живот.
Аз съм вода, аз съм безкрайна:
радостта и тъгата, светликът в очите,
утеха за жажда дълбоко в душите;
аз съм примамлива, бистра, омайна.
Аз съм вода. Аз съм живот.
Анна Антонова, 18 г. – София
***
Аз ще стана на вода,
ще съм най-дълбоката, най-тихата
и в дълбокото си ще мълча,
когато с поглед ме попиташ.
Не размътяй тъмни ми води!
Ти не знаеш що е скрито
там, де слънчеви лъчи
не огряват. И не питай,
и не искай, не търси
мен да видиш твърде близко.
Аз ще стана на води
и през тебе ще изтичам чиста...
Елена Буланова, 18 г. – Бургас
Трепет
Целувката му е като доза дрога.
Протягам аз ръка.
Убедена съм, че не мога
да живея без това.
Искам до мен да го усещам
в този хладен полумрак,
да чувствам дъха му нежен,
стопляйки ме в този хлад.
Той ме обгръща отвсякъде.
Прониква във всяка частица от тялото ми.
Настръхвам…
Треперя…
Толкова е нежен.
Как ме кара да настръхвам при допира му.
Изпълнен е със страст и омая.
Никой не би ме накарал да се чувствам така,
щом ме докосне.
Само той ме кара да потръпвам.
Само той – вятърът, който развява косите ми
и ме потапя в морето от сладострастни копнежи.
Само той!
Ремзие Кярим, 17 г. – Велики Преслав
На 16 април 2008 г. в Дом-паметник "Йордан Йовков" бяха връчени наградите в десетото юбилейно издание на националния средношколски конкурс за поезия "Възкресения 2008".
Жури в състав:
. Иван Христов – поет и литературен критик – София;
. Красимира Димитрова – главен редактор на в. "Добруджанска трибуна" – Добрич;
. д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков” – Добрич,
разгледа постъпилите творби и присъди:
◊ НАГРАДИТЕ
В първа възрастова група 13–15 години:
• Първа награда – Ана-Мария Коева, 14 г., ПМГ „Акад. Никола Обрешков” – Бургас, за стихотворението „Една въздишка…” – 50 лв., грамота, книги.
• Втора награда – Димитър Божков, 13 г., ОУ „Йордан Йовков” – Каварна, за стихотворението „Ще бързам” – 30 лв., грамота, книги.
• Трета награда – не се присъжда.
Във втора възрастова група 16–19 години:
• Първа награда – Ани Коджабашева, 18 г., от гр. Русе, Американски колеж – София, за стихотворението „Пердетата” – 80 лв., грамота, книги.
• Втора награда – Мартина Вичева, 18 г., ГПЗЕ „Захари Стоянов” – Сливен, за стихотворението „В приказки, изваяни от спомени…” – 40 лв., грамота, книги.
• Втора награда – Виолета Асенова, 19 г., ПМГ „Христо Смирненски” – Перник, за стихотворението „Не заспивай, Робер” – 40 лв., грамота, книги.
• Трета награда – Деница Михайлова, 16 г., ГПЧЕ „Симеон Радев” – Перник, за стихотворението „Безредие” – 30 лв., грамота, книги.
• Трета награда – Анна Антонова, 18 г., Американски колеж – София, за стихотворението „Вода” – 30 лв., грамота, книги.
• Поощрителна награда – Елена Буланова, 18 г., ПМГ „Акад. Никола Обрешков” – Бургас, за стихотворението „Аз ще стана на вода…” – грамота, книги.
• Поощрителна награда – Ремзие Кярим – 17 г., ПТГ „Симеон Велики” – Велики Преслав, за стихотворението „Трепет” – грамота, книги.
◊ НАГРАДЕНИТЕ ТВОРБИ
***
Една въздишка може
да загаси свещта.
Една въздишка
дразни пламъка
и кара мрака
да се гърчи.
Една въздишка
бързо се сприятелява
с мислите.
Една въздишка
преди сън
е коте,
в което се гушкаш.
Анамария Коева, 14 г. – Бургас
Ще бързам
Не мога да откривам всеки ден
на своите мечти
строшени кулите!
Не мога да се блъскам като пеперуда
в преградите
на премълчани истини.
Да тичам по притихналите улици,
край къщите,
притворили очите си:
обувките ми целите са в прах.
Ще бързам,
да не напраша душата си.
Димитър Божков, 13 г. – Каварна
Пердетата
И днес пердетата миришат
на бледи облаци,
които няма да достигна,
на есенни градини,
на гъсти хризантеми,
на пръст и дъжд,
на почернели тухли
от запустялата камина,
вкиснало грозде, мед, къпини,
на пушек от разбитите комини,
на чайник, на елха
и на дъха
на позабравени починали роднини.
Дръпвам пердетата и проветрявам.
Денят е светъл, но тежи
от цялото ми застояло минало.
Ани Коджабашева – 18 г., Русе
***
В приказки,
изваяни от спомени
на феи
със счупени крила,
залезите
пак облечени са в сиво.
Вятърът
развя воалите си,
в които скрих
неизречените истини
от среднощния си сън.
В далечината
останали са само сенки
от мечти,
завинаги изгубени.
Есен е,
а виждам само в сиво.
Очите ми
загубиха цвета си
и надеждата,
че някога ще го намерят…
Мартина Вичева, 18 г. – Сливен
Не заспивай, Робер
Не заспивай, Робер,
пианото гори.
Лепкав дим тегне над съня ти.
Сини пламъци целуват дървото
със злоради езици:
съскат,
драскат,
плачат
и лъжат.
Как сладко лъжат!
В техните обятия, Робер,
би свирил завинаги.
Горят пръстите ти
в тонове,
полутонове,
паузи на мълчание
и безвъздушие,
гори небето, Робер.
И с восъка по
дланите си залепил
би плика на писмото,
в което пише:
„Не заспивай, Робер,
пианото гори!”
Виолета Асенова, 19 г., – Перник
Безредие
Реката бърза
хвърля перушината си.
И въпреки това завира,
кипи от топлина –
студ сковава
сърцето на слънцето.
Във вековната земя
попива смехът
на ято водни лилии –
природата се къпе
в детелинови сълзи.
Позеленялото небе
скубе злобно косите
на замрялата луна –
звездите къдрокоси
се забавляват.
Хаос.
В зениците на невидимото
е впита рамката
на прозореца
на алогичността.
Деница Михайлова, 16 г. – Перник
Вода
Аз съм вода. Как можах да забравя?
Аз съм по-силна, по-пълна, по-жива от пламък.
Аз съм могъща, минавам през камък,
стихийно живея, неморно се бавя,
и бърза, и ленна през своя живот.
Аз съм вода и в песен се лея,
неподвластна и буйна, бърза и дива,
търпелива и кротка, спокойна и жива,
без край и начало аз вечно живея:
аз съм вода, стихиен живот.
Аз съм вода, изначално свободна:
избирам свой път и сама го протичам,
непокорна и волна тека и повличам:
стихия най-ведра и първородна,
защото аз, аз съм живот.
Аз съм вода, аз съм безкрайна:
радостта и тъгата, светликът в очите,
утеха за жажда дълбоко в душите;
аз съм примамлива, бистра, омайна.
Аз съм вода. Аз съм живот.
Анна Антонова, 18 г. – София
***
Аз ще стана на вода,
ще съм най-дълбоката, най-тихата
и в дълбокото си ще мълча,
когато с поглед ме попиташ.
Не размътяй тъмни ми води!
Ти не знаеш що е скрито
там, де слънчеви лъчи
не огряват. И не питай,
и не искай, не търси
мен да видиш твърде близко.
Аз ще стана на води
и през тебе ще изтичам чиста...
Елена Буланова, 18 г. – Бургас
Трепет
Целувката му е като доза дрога.
Протягам аз ръка.
Убедена съм, че не мога
да живея без това.
Искам до мен да го усещам
в този хладен полумрак,
да чувствам дъха му нежен,
стопляйки ме в този хлад.
Той ме обгръща отвсякъде.
Прониква във всяка частица от тялото ми.
Настръхвам…
Треперя…
Толкова е нежен.
Как ме кара да настръхвам при допира му.
Изпълнен е със страст и омая.
Никой не би ме накарал да се чувствам така,
щом ме докосне.
Само той ме кара да потръпвам.
Само той – вятърът, който развява косите ми
и ме потапя в морето от сладострастни копнежи.
Само той!
Ремзие Кярим, 17 г. – Велики Преслав
Автор:
Кремена Митева
Публикация:
17.04.2008 г. 11:56
Етикети:
Посетено:
1154
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/21/news/5665-rezultati-ot-vazkreseniya-2008
Празници / фестивали
17.04.2008 г. 09:26
Детско-юношески фолклорен празник на Цветница
По света
16.04.2008 г. 23:37
Стихове от Румена Коларова-Шиндлер
Научни форуми
16.04.2008 г. 15:31
Покана за участие в кръгла маса
Диагноза
16.04.2008 г. 13:20
Дали да коментирам?...