Георги Борисов, Директор на издателство “Факел експрес” и проф. Георги Едрев, автор на книгата "Точен спусък. Стихотворения"
Ви канят на нейната премиера и чаша вино
. С участието на актьорите Невена Мандаджиева и Руси Чанев
На 2 април 2009, четвъртък, 18 часа Клуб “Лаваца”, бул. “Витоша” 13 (на ъгъла с ул. “Алабин”)
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Георги Едрев е роден на 2 април 1944 г. в Силистра. Завършва медицина в София през 1968 г. Доктор на медицинските науки и професор по УНГ болести, член на Европейската асоциация по отология и отоневрология. Специализира хирургия на ухото в Москва, Санкт Петербург и Сан Франциско. Автор на поетичната книга "На чисто. Стихотворения", издадена също от издателство "Факел Експрес" през 2008 г.
◊ ДУМИ ЗА КНИГАТА
"... стиховете на Едрев намират директния път към сърцата и умовете ни. Впрочем те не го и намират – те го прокарват през талазите декадентски отрови, разчистват го дума по дума, превъзмогвайки интелигентските ни халосвания, дума по дума го отвоюват от пошлостта на делника, изравят го изпод камарите труизми и догми, задръстили бита ни. Ако строфите на Едрев ни грабват с едно неукротимо вълнение, то е, защото авторът не се страхува да се себеразкрие пред нас до кокал, с една безпощадна, присъща само на броени творци яснота. И понеже пътят към другия, към съчовека е винаги двупосочен, този процес е по необходимост взаимен, реципрочен. Тъкмо затова и нашето художествено изживяване на читатели е така интензивно, така наситено и витално – то съдържа в тъканта си безпокойството на автора. Няма що: реши ли на 60 години да пропише, човек не пише невръстни стихове – може и да не му остане време да ги коригира. Авторът несъмнено го съзнава – последвалите първата му стихосбирка творби илюстрират и пред читателите на „Факел” това изострящо се с времето съзнание. Като човек, следящ отблизо творческия път на поета, изживявам строфа след строфа неговата еволюция, художественото му израстване. Стихът на Едрев става все по-изчистен и по-лиричен, и то така, че растящата му емоционалност не става за сметка на мъдростта, на философската му прозорливост. А по-оптимално, по-конструктивно съчетание аз не мога и да си представя.
Като изключим живия класик Валери Петров, Георги Едрев е несъмнено най-добрият поет между лекарите и най-добрият лекар между поетите. Още в първа младост той избра медицината да го изхранва социално, а поезията – духовно. (И добре, че реши така, а не обратно – иначе, дръзнал като мен на стари години да стане баща, бащинството му щеше да се превърне в истинска драма.) Ако поезията е нашето детство, това е вярно както във всеобщ мащаб като детство на човешкия род, така и в личностен план – като детството на всеки от нас. У повечето от нас това преизживявано на неподобаващи години детство прелива във вдетиняване, в граничеща със старческо слабоумие инфантилност, в клоунада. Пътят на Георги Едрев е друг: обогатено и осмислено от един безценен екзистенциален опит, неговото поетично детство така е съхранило първичността на емоционалната експанзия, че превръща болките от текущото в градивни елементи на генезиса, разнищва пол и битие, разпознава безпогрешно непреходното в преходното. И преходното в непреходното безпогрешно разпознава." Из есето на Димитър Бочев "За душата и тялото", посветено на автора