Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ – Велико Търново Издателство „ПИК“ – Велико Търново
Ви канят на премиера на книгата с разкази на Дияна Тончева „Онова, което винаги ще е там“.
Сборникът ще бъде представен от Владимир Шумелов в Конферентната зала на ИЗ „Рафаел Михайлов“, Велико Търново, на 14 март (събота) 2015 г. от 16.00 ч.
◊ ЗА АВТОРА И КНИГАТА
Дияна Тончева e родена на 12.10.1981 г. във Велико Търново. Икономист по образование. Живее в София. Публикувала е проза във в. „Литературен вестник“ (София), сп. „Море“ (Бургас), сп. „Простори“ (Варна), в различни електронни специализирани издания. В началото на 2015 г. във великотърновското издателство „ПИК“ излиза дебютният й белетристичен сборник „Онова, което винаги ще е там“ (ред. Владимир Шумелов).
За книгата: Дали можем да подведем кратките прози на Дияна Тончева в „Онова, което винаги ще е там“ под знаменателя епифании? Дали лекото есеизиране, обикновената умелост, свързана със занаята, не ни предупреждават, че епифанията крие опасности? Мисля, че този сборник не робува на писателски формули и технически похвати, изключва някаква постмодерна дискурсивност или „джизъс-просветления“, и под. За дебют това е изключително зряла книга, в която възвишено и ниско съжителстват едновременно и близко, а наративът (доколкото можем да говорим за чист наратив) е фрагментарен, но не е лишен от дълбочина, не е затлачен от епидермална публицистичност или описателност; това са текстове с многобройни импликации.
41 „приказки за разказване“, а всъщност етюди върху живота ни днес – повече дребен и невзрачен, но почти винаги вдъхновяващ. А за да внушиш това, е нужно и умение, и смелост. Умение, за да използваш езика пълноценно и интелигентно, дори когато действителността не ти предлага кой знае какви едри сюжети; смелост, за да откриеш в „непосилната лекота на битието“ смисъла на живота, и мъдростта, че лесни пътища към преследването на една достойна цел няма. Финалът на „Онова, което винаги ще е там“ е: „Тогава си отговарям на въпроса, който не ми дава мира толкова време. Въпросът за непреходното и общото между всички нас. Инстинктът за живот, разбира се“.