Последни новини

Евелина Пирева (р. 1946). "Прозорец", 1984, стенен килим, вълна, коприна, смесена техника, 143 х 158 см. Национална галерия, инв. № 365

◊ ИЗЛОЖБАТА

Националната галерия

представя

Текстилът
Артистичен и авангарден

26 ноември 2020 – 7 февруари 2021

Вернисаж на 26 ноември, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп

Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ №1

Проектът на Националната галерия е замислен отдавна, но чакаше подходящото време. Тази година се навършват 60 години от основаването на катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ в Националната художествена академия. Изложбата в Квадрат 500 е свързана с честването и с експозицията през декември в галерия „Академия“.

Дълги години колекцията „Артистичен текстил“ на Националната галерия бе непозната за широката публика. В нея са представени Мара Йосифова, Маруся Калимерова, Мария Кочопулос, Елисавета Иконописова, Петко Петков, Евелина Пирева, Васил Овчаров, Цветана Петрова, Марияна Райнова и други.

За това изкуство 1980-те са време на възход. Сред новаторите е „магьосникът на текстила“ проф. Марин Върбанов, който въвежда в стенния килим пространствената триизмерност. Художникът оставя трайна диря в развитието на текстилното изкуство не само в България, но и по света. Създава и ръководи катедрата по текстил в Художествената академия у нас. През 1975 основава в Сидни, Австралия школа за художествен текстил, а през 1986 оглавява основания от него Институт за художествен текстил в Ханжоу, Китай. Марин Върбанов и неговите последователи „превеждат“ на текстилен език изящното изкуство. Техните произведения са достойни за всеки световен художествен музей.

В съвременния артистичен текстил рязката граница между жанрове и стилове, между гоблена и пластичната тъкан се размива. Декоративно и изящно се преплитат чрез смесване на материи и похвати с различен характер, чрез различни методи и техники. Толерантността на текстилното изкуство към различните видове материи дава свобода на неговите създатели за нови идеи, посоки и експерименти, за нова интерпретация на видимото/невидимото в творбите им.

Съвременните художници използват като изразна форма текстилната инсталация и включват неконвенционалното в съдържанието и реализациите на своите произведения. Примери в тази посока са работите на Анна Бояджиева, Лаура Димитрова, Вержиния Маркарова,  Мария Киркова, Мила Стоева, Маргарита Допчева, Яна Петкова,  Елисавета Ангелова, Антония Табакова и други. Тези автори превръщат в пърформанс процеса на тъкането. Творбите им придобиват авангарден характер с емоционалните и смислови препратки в тях и с използването на нови нестандартни материали.