Интервю

Красотата се пресича с доброто и справедливостта

Разговор с художничката Анастасия Панайотова

Красотата се пресича с доброто и справедливостта

Анастасия Панайотова. "Колко приятели!", 2001 г., смесена техника, 56 х 75 см. Частна сбирка

Анастасия Панайотова (21 януари 1931, София) завършва специалността илюстрация в Художествената академия при проф. Илия Бешков. Жив класик, тя е автор на дълбоко поетичен свят, населен с благородство и сдържаност. Този разговор с голямата художничка е по повод нейната ретроспектива в столичната галерия “Академия” (4-26 септември 2020 г.).

 

Марин Бодаков: Кои бяха най-щастливите Ви години като художничка?

Най-щастливите? Последните. Тогава бях свободна да работя каквото си искам и както си искам. Като млада – голямо напрежение. На какво да се радваш, като нищо не умееш? И после – темите: всички изложби имаха някакво заглавие, поставяха някаква задача, която те ограничава. А накрая бях вече сръчна и свободна. Много добре работех, преди да ослепея.

Марин Бодаков: От кои образи изпитвахте радост?

От образите в  музиката, изобразителното изкуство, от възрожденските ни дейци – всичко заедно. Не може да се говори само за едно нещо. Понякога естетическите качества на един образ се повтарят в друг.

Невена Лилова: Как по-точно?

Мога да видя внушителността на образите на Рембранд в творчеството на Бетовен. Все проявления на велики хора и велики характери, които заедно внушават величието на човешкия дух и талант.

Марин Бодаков: През какви изпитания минахте, за да осъществите своя собствен творчески почерк?

Едно от изпитанията бе моето невежество. Трябваше да се уча и много да се упражнявам, за да усвоя езика, на който да се изразявам. Това е нещо, което непрекъснато се учи. Илия Бешков искаше да му носим живи рисунки – по наблюдение. Където и да ходя, блокчето ми – в чантата. През целия си живот съм отбелязвала всичко, което ми е правило впечатление - така бях свикнала. Благодарение на това, работите ми бяха живи и разнообразни.

Не съм била чиновник. Това не е добре в материално отношение – като нямаш служба… получаваш по-малко. Но си свободен – без началници на главата.

Невена Лилова: А житейските загуби? Болестите и загубеното по болници време? Кажете нещо за минусите и плюсовете в творческо отношение.

Много съм била свързана с майка и татко – всичко сме споделяли, никога не сме се разделяли. В първия момент, след като починаха – травма, загуба, вина. Сетне общуването се възстанови - като живи са пред мен. До ден-днешен ги сънувам.

Споходиха ме нещастия от медицинско естество. Покрай една лекарска грешка осакатях. Загубих много от предишната си активност, не можех вече да ходя без патерици и да стоя права. А за да подготвиш камъка или да работиш перо, трябва да стоиш прав. Минах на рисунка с цвят. Това ми беше възможно – рисунката и цветът. Започнах с по-малки формати и това много ме увлече. Забелязвах как приятно действа на хората. Физическото изпитание ме подтикна да правя нов вид образи.

Марин Бодаков: Кои хора в изкуството се превърнаха във Ваши учители?

Всички големи художници, на които съм се възхищавала. Непосредствен учител, разбира се, ми е бил Бешков. Много е повлиял на чувството ми към човека, към живота, към проявите на човека в цялата му интимност и непосредственост. Помогнал ми е да го виждам, чувствам, отразявам. Научил ни е да откликваме с рисунка: виждаш хора – рисунка, различни смисли – рисунка, различни случаи - рисунка. От него знам, че е хубаво да се рисува. Сега колегите от новите поколения намират други начини – декоративни, технически. А при мен е жива връзката с рисунката – едно живо нещо, топло и дълбоко. Така поне ми въздействат работите на художниците от различни епохи.

Невена Лилова: В биографичната листовка към ретроспективната Ви изложба включих обширен списък с “непосредствени учители’’. Освен Бешков, в Академията сте заварили още Борис Иванов, Веселин Стайков, Боян Петров, Кирил Цонев, архитект Борис Далчев, Николай Райнов – повечето – професори. Пропуснала ли съм някого?

Борис  Ангелушев. Невероятна библиотека, необятни познания за епохите, за линията на дрехата, за стила на архитектурата в която и да е страна – за всичко. И като човек беше голямо качество. Ходехме у тях, носехме си илюстрациите и той коригираше.

Невена Лилова: А Бешков?

Бешков изнасяше лекции – друго поле на дейност, други теми.

Невена Лилова: Добре, но не коригираше ли?

Той поясняваше мисълта си си с учебни рисунки. За да представи метода на великите испанци, вземе че нарисува един испански гранд: в такъв ракурс, в друг ракурс, за да ти покаже как стъпва, каква му е походката. Рисуваше, докато говореше. Когато отидох в “Прадо”, открих как точно е схванал същността на испанската живопис и как съвършено е пресъздал този гранд (испанския благородник – Н. Л.). Това беше за мен поразително.

Марин Бодаков: Да поговорим за онези, които не са ви били учители, а по-скоро – вдъхновители. Кои автори ви вдъхновяваха?

Древните египтяни, древните гърци, импресионистите, фовистите; от драматурзите – Шекспир; от поетите – Дебелянов, Емили Дикинсън. Тоновата палитра и сложната хармония на Йохан Себастиан Бах. Колкото повече го слушам, толкова повече се възхищавам на това богато изграждане – тема-антитема… Сложна хармония.

И в пасионите, и в другите си произведения Бах показва колко е свързан с Бога и го изразява прекрасно. Божествено вдъхновение има и в музиката на Моцарт. У всички големи музиканти се чувства тази божественост. Голямо, неизповедимо чудо е, че Бетовен, в неговата глухота, е написал такива произведения. И това е божествено - не може да се опише.

Невена Лилова: Но сам Бетовен не се е смятал за вярващ…

Може, но дълбоко в душата си е бил. Важно е онова, което става с човека, не декларациите.

Невена Лилова: Не споменахме никого от прозаиците, мемоаристите… Не сте ли получили много от Екзюпери, например?

Разбира се, и не само от него. Обичам легенди, афоризми, документалистика, приказки – Андерсен и Вилхелм Хауф. Докато виждах, много четях Евангелието.

Невена Лилова: А кои са Ви любимите режисьори?

Фелини и Бергман - силно изобразителни. Фелини е можел да рисува. Виждала съм някои негови рисунки  – много хубави.

Марин Бодаков: А Вашият подтик да рисувате откъде идваше?

Живяла съм в артистична среда, където наблюдения и артистична чувствителност са били в непрекъсната връзка. Свикнала съм хората край мен да коментират книги, картини, музикални изпълнения. Имала съм възможност да общувам с различни видове изкуства. Това се натрупва от детинство. Идва и от семейството. Майка е учила приложни изкуства в Брюксел, татко беше музикален; имахме лели, които забележително имитираха, както впрочем - и Бешков. Той пък беше ненадминат. Освен че говореше и рисуваше, непрекъснато играеше - като артист.

Невена Лилова: Кой Ви даде началния тласък към Художествената академия?

Първо, Тошко (брат й Тодор Панайотов – Н.Л.) вече беше приет в Академията и учеше в класа на Бешков. Това не беше без значение. Второ - татко. Като разбра, че искам да кандидатствам с рисуване, веднага се обади на леля Зоица (майката на Бенчо Обрешков – Н. Л.). С  Бенчовата дъщеря бяхме на една възраст и той помоли, ако може, да се готвим заедно. А на Бенчо му беше много приятно да идва вкъщи. Вземахме някой руснак - белогвардеец – с  бакенбарди, възпитан, възрастен. Той идваше да позира, а ние с Юла го рисувахме.

Невена Лилова: Къде?

Тук, в хола. А Бенчо после идваше да коригира.

Невена Лилова: След колко часа?

А, това не мога да кажа.

Невена Лилова: Подготвихте ли се добре?

Ами! Жалка работа. Като ни прецени етюдите, Бенчо ни даде един съвет: ”Гледайте да направите поне правилна конструкция”. На това наблегна.

Невена Лилова: Но все пак успяхте, приеха ви …

Бях почти на края на списъка, Юла – след мен. Помогна ми това, че имах отлична диплома и че третият изпит беше по български език, а аз бях силна по български. Това се прибави към бележките ми от конкурса и така влязох. Като научих, бях много щастлива.

Невена Лилова: А на самия изпит?

Два или три дена се мъчихме с етюд на глава. Това беше едната задача. Имаше и цветна, не помня каква. До нас (с Юла Обрешкова – Н. Л.) седеше един кандидат-студент, който се явяваше за 6-ти път и знаеше всичко – Добри Добрев. В почивките го питахме за това-онова. После стана професор.

Невена Лилова: По какво?

По живопис. Всички студенти на Митов правеха завършени, изписани, много солидни етюди. От нас (графиците-илюстратори – Н. Л.) такова нещо не се искаше. Правихме фигури, но винаги ме е теглело да ги оставя леко незавършени, не да ги изблизвам като картина на Шишкин. Можех, но не исках.

Невена Лилова: Днес хората харесват повече цветните Ви работи. Как се развиха нещата с цвета?

 В интуитивните ми колоритни опити много ме е насърчавал Борис Иванов. Първата година учих при Веселин Стайков, втората – при него. Така си останах – с постни средства на хартия. Не съм рисувала никога с блажни бои.

Марин Бодаков: Доколко това, че сте жена, предопределяше избора Ви на теми и изобщо - осъществяването Ви като художник?

Никога не съм мислила по този въпрос. Не разделям жени от мъже. Имала съм най-искрени приятелства и с едните, и с другите през целия си живот. За мен са важни личностите. Не влагам никакви социални идеи.

Невена Лилова: Никакъв феминизъм, ясно. И все пак - нещо по-определено за  женските Ви образи? Те са повече от мъжките и са по-впечатляващи.

Въпрос на чувствителност. Чувствала съм жените и съм ги рисувала. Отношението ми към тях е по-поетично от това на мъжете.

Марин Бодаков: Как избрахте техниките, в които да работите?

От немай-къде. Нямах голям избор.

Невена Лилова: Как така! В учебната Ви програма са фигурирали офорт, акватинта, мецотинто, дърворез, линорез, суха игла… Това малко ли е?

Тези техники ми бяха много трудни. Зависиш от техническата страна, а тя изисква много усилия. Предпочетох литографията, защото ми беше по-близка и по-приятна. Процесът на работа с камъка ми е близък, защото рисунката ми е драга. На камъка се рисува. Преди всеки удар – отделна подготовка, можеш да променяш… Започнах да правя опити и смятам, че развих литографската техника.

Невена Лилова: Като гледам отделните отпечатъци, рядко откривам и два напълно еднакви. Всеки се различава по нещо от предходния. Предполагам, че това Ви е увличало най-много?

Това не означава всичко открай докрай да е различно. Докато се създаде един образ, се правят опити. Когато е постигнат, той се фиксира и се тиражира. Такъв е процесът.

Невена Лилова: Ако говорим  за рисунъка - да. Аз имах предвид друго - наситеността на цвета, покривността или прозрачността, петната, цветовите гами, орнамента  – при Вас всичко това се мени в рамките на един и същ тираж. Варира.

Ами разбира се. Всяка работа така върви – то си е жива работа. Ето още една причина да избера литографията – на улица “Гурко” имаше отлично уредена графична секция с преса. Разполагахме с подготвени умдрукери, които помагаха.

Невена Лилова: Как се казваха? Какъв им бе приносът?

Когато започвах, първият - Александър Кирилов, беше на края на кариерата си; вторият - Атанас Таков, наречен Тане, беше  боксьор. Но беше завършил и печатарско училище, разбираше от химия. И в началото бе много прецизен. Благодарение на съобразителността му открихме как да фиксираме бронза. Сашо можеше да работи с бронз, защото беше работил във фабрика за цигари, но напусна.

Невена Лилова: Това - за литографията. А тушовите рисунки? Какво ще кажете за туша и перото, където сте не по-малко оригинална?

Перото е изключително хубаво нещо за предаване на поетични чувства и драматични състояния. Всичко може да се изрази. Направо от ръката ти изтича, толкова е свързано с човека. Няма умдрукери, преса, камъни – от никого не зависиш. Абсолютна свобода... Очарователно нещо!

Марин Бодаков: Как дефинирате красотата?

Красотата? Не мога да дам дефиниция. Аз много бързо отделям хубавото от лошото, таланта от бездарието и спонтанното от измъченото. Има картини, които ме покоряват, икони, които ме привличат, и съдове с възхитителна форма. Не са ми нужни дефиниции.

Невена Лилова: Опитайте, все пак. Добро и лошо, талантливо и бездарно не са естетически категории.

За Умберто Еко - да. За мен красотата е нещо, което върви с доброто и истината… пресича се с добротата, със справедливостта. Не говоря за купешката красота – изписана, гримирана. Има мълчалива красота – в постъпките. Трябва да ги усетим, оценим. Много са деликатни тия преценки.

Невена Лилова: Според мен, във въпроса се крие известна провокативност, свързана с любовта Ви към чудовищата. Защо рисувате страшни и чудовищни същества?

Чудовищата? Те носят сила и се противопоставят на другия свят - (идеалния – Н. Л.). Така се получава конфликт, има драма.

Невена Лилова: Само заради това?

Има хора, които се прикриват. Отгоре красиви, под повърхността – чудовища. С рисунката това се разкрива.

Марин Бодаков: В творбите Ви нерядко виждам три приятелки. За какво си говорят те? За какво си мълчат?

Жените мълчат онова, което искат да скрият. И не е задължително да са приятелки, нито – да са три. Искала съм да направя композиция с няколко фигури или глави.

Невена Лилова: Предполагам, че Бодаков е имал предвид ранното Ви творчество – там преобладават композиции с една възрастна и две по-млади жени – дъщери или снахи. А има и една смесена литография с три орисници. Споделят ли една с друга какво подготвят на орисвания?

Никога не се знае. Човекът го разбира на края на живота си. Докато живееш, не знаеш.

Марин Бодаков: Аха, тайнствена работа. А какви известия носят ангелите във Вашите произведения?

Някакви сакрални известия, каквито само ангелите могат да донесат. За да ги чуеш, трябва да подготвиш сърцето си. Ако ги разбирахме, бихме могли да избегнем много нещастия.

 

Въпросите на Марин Бодаков са зададени от Невена Лилова (в повечето случаи - с насочващи и уточняващи питания). Комбиниран е материал от два домашни разговора (октомври-ноември 2020) и от интервю на Невена Лилова във връзка с курирането на изложбата на Анастасия Панайотова през септември 2020 г. в галерия “Академия” към НХА.

 

Автор: Марин Бодаков, Невена Лилова
24.11.2020 г. 13:37
Посетено: 1003
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/32023-krasotata-se-presicha-s-dobroto-i-spravedlivostta