Последни новини

Известният румънски режисьор Антониу Замфир разказва за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна и къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт; за символиката на Просвещението и масонството, както и за трудността на свободния избор; особеностите в работата с няколко солистични състава, изискванията на режисьора към себе си и въпросите, които остават след края на представлението. Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър.

– Г-н Замфир, „Вълшебната флейта“ според мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично въздействие както върху познавачите и ценителите, така и върху различни поколения. За Вас в какво се състои вълшебството на „Вълшебната флейта“?

– Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, най-малко защото е немислимо да се сравняват произведенията на Моцарт. И „Вълшебната флейта“, и „Дон Жуан, „Сватбата на Фигаро“ и „Така правят всички“ се поставят и играят с огромен успях в цял свят. Със сигурност обаче знаем, че „Вълшебната флейта“ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди смъртта му, както и че то е построено по различен начин. За мен вълшебството на тази опера, за да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и начина, по който певците представят героите, от съпоставката между фантастичното, приказното от една страна и реалното от друга страна. „Вълшебната флейта“ използва символи, познати в оперната литература, така че магията на „Вълшебната флейта“ идва не от самото произведение, а от начина, по който то се изпълнява и възприема.

– Във „Вълшебната флейта“, освен идеите на Просвещението, са заложени и послания, свързани с масонството, като например числото 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е необходимо за разбирането на смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“?

Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението. Има една непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца.

– Кое е водещото начало в режисьорската Ви интерпретация на този многопластов сюжет?

– Тези, които ще дойдат на нашата постановка, ще установят, че числото 2, двойката има по-важна роля от тройката - имам предвид борбата между доброто и злото и другите опозиции, които вече посочих. Осъзнаването на опасността от грешки, е друга важна посока на разсъждение, която за мен също е водещо начало във „Вълшебната флейта“. Човек може да сбърка в преценката си за другите. Понякога сме отрицателно настроени и предубедени спрямо някого, който не заслужава подобно отношение и обратно – случва се да мислим, че сме открили най-добрия човек на света, а по-късно да се окаже, че това съвсем не е така и щастието ни е било измамно.

– За диригент-постановчика Христо Христов „Вълшебната флейта“ е най-вече творба за свободата, която трябва да се заслужи и правилно да се употребява. Позовавам се на интервюто, което той ми даде преди време. Как си партнирате с него, а и с останалите в постановъчния екип?

– Доброто сътрудничество между диригента и режисьора е съществено за успеха на постановката. Преди да започна работа по дадена постановка, за мен от първостепенна важност е да уточня с диригента драматургичната и музикална линия, която ще следваме. Споделям идеята на Маестро Христов за свободата и как тя да се употребява. Вярвам, че заедно ще успеем да предадем на публиката идеята за вътрешната свобода. Имаме право на свободен избор за всичко в този живот, но невинаги знаем как да изберем доброто за нас. Ето Тамино, който по някакъв начин е противопоставен на Папагено – и двамата са свободни хора, но избират различни пътища към свободата. Докато Тамино поема по пътя към душата си, към своята вътрешна свобода и заслужава любовта на прекрасната Памина, повърхностният и лекомислен Папагено предпочита външните изяви на свободата. И в единия, и в другия случай обаче трябва да приемем, че свободата има различни проявления и не е лесно да разберем коя е истинската свобода.

– Солистичният състав е двоен и троен за някои от главните роли, как се отразява това на репетиционния процес?

Не би трябвало да се отразява, но за да съм честен, ще призная, че за диригента и режисьора е по-трудно да работят с повече състави. Солистите, с които сега поставяме „Вълшебната флейта“, са добри, но и различни - всеки със своите музикални и актьорски специфики и качества. Основната отговорност на режисьора се състои именно в това, да обедини солистите и техните различия за целите на постановката. Режисьорът трябва да установи съвместимостта между артистите, за да направи правилния подбор, например за двойката Тамино и Памина, тук ние имаме две такива двойки. Индивидуално погледнато, всички наши солисти са прекрасни, така че аз доста се затрудних да разпределя ролите в двата състава, но мисля, че вече взех правилното решение. В двете предпремиерни представления публиката ще има възможност да види двата екипа и да оцени начина, по който те пресъздават своите герои.

– Вие поставяте, освен в Румъния, в Германия, Франция, Италия, Южна Корея, сега и в България. Какви са принципните Ви изисквания към екипа променяте ли ги понякога и защо?

– Основните изисквания са към мен самия. Първата ми задача, когато отивам да поставям на ново място, е да разбера начина на мислене и манталитета на екипа, не само на певците, но и на техническите служби, на всички, заети с постановката. Никога не тръгвам с предубеждение, старая се да бъда пределно ясен и коректен, работя еднакво с всички и се опитвам да извлека от тях максимума. Не ми е трудно да работя в България, заради сходния манталитет на българи и румънци, така че лесно преодолях етапа на опознаването. Още от първата среща с екипа, се оказахме на една вълна и веднага се насочихме към работата върху самата постановка.

– С каква нагласа да очаква публиката „Вълшебната флейта“, какво ще види тя във Вашата постановка?

– Очакванията на публиката са много различни. Някои очакват класическа версия, но има и зрители, които предпочитат по-модерни постановки. От музикална гледна точка нашата „Вълшебна(та) флейта“ остава класическа. От гледна точка на режисурата обаче предлагаме модерни, но не и екстремни решения, свързани със съвременните технологии и възможностите на 3D мапинга.

Какво ще види публиката? Във всеки случай не бива да разчита на готови отговори. Моята работа не е да давам отговори, защото истинските отговори винаги са субективни. Надявам се зрителите да си тръгнат с повече въпроси, отколкото в началото на спектакъла. Въпроси, които ще ги накарат сами да търсят отговорите. Ние поставяме въпросите в началото на пътя, по който каним зрителите да тръгнат, но отговорите те трябва да намерят сами.

– Обичате работата си на оперен режисьор...

– Да, но работя и други неща – директор на оперен театър, университетски преподавател, бил съм теолог и православен свещеник.

– Все предимства за един оперен режисьор. Благодаря за това интересно интервю и успех на „Вълшебната флейта“!

* * *

АНТОНИУ ЗАМФИР е доцент в Университета в Крайова от 2016 г. и директор на Опера Крайова от 2012 г. Реализира иновативни проекти както на административно, така и на художествено ниво, с оригинални постановки, в които участват известни оперни изпълнители от цял свят. Работи в различни стилове.

Началото на режисьорската му кариера е през 2013 г., когато поставя „Новогодишна нощ в операта“, последвана от покана да режисира „Цигански барон“ в Театър Wolfsburg в Германия, след което поставя и „Коледа в операта“ в Крайова. През 2015 г. е поканен да режисира „Травиата“ от Верди в Bastia Municipal Theatеr – Франция и „Кармен“ от Бизе в Besetto Opera Theater в Сеул – Южна Корея. 

През 2016 г. поема артистично предизвикателство да постави в Крайова отново „Кармен“ на Бизе, но като рок версия - грандиозна продукция на открито, която се радва на огромен успех. През 2017 г. поставя „Дон Жуан“ от Моцарт в Tianjin Grand Theatre, в рамките на Китайския оперен фестивал. През следващите години е автор на 3 продукции на „Травиата“ за италианската публика - в Teatro Antico Taormina (2018), Teatro Persio Flaco - Volterra (2019) и Cave di Fantiano - Grottaglie (2019). През 2018 г. неговата „Тоска“ от Джакомо Пучини, с участието на едни от най-добрите гласове на нашето време, като Ramón Vargas, Joanna Parisi, Alberto Gazale, се превръща в емблематично събитие за оперния театър в Крайова. Постановката се играе в най-големия градски парк „Николае Романеску“, един от най-представителните паметници на ландшафтната архитектура в страната. Концепцията на Замфир има кинематографична структура, включва The Suspended Bridge (Окаченият мост) - паметник с голяма историческа и културна стойност, специално построени за събитието 3 сцени и атрактивен video mapping. Друг акцент от същата година е световната премиера на „The Great Union“, кантата от известния композитор Eugen Doga, изпълнена по повод стогодишнината на Romanian Great Union на 1 декември 2018 г., Националния празник на Румъния. Продукцията, представена пред многохилядна публика, е заснета от румънската национална телевизия TVR. През 2019 г. режисьорът поставя в Италия: „Палячи“ от Леонкавало в Anfiteatro Fonte Mazzola – Peccioli, „Селска чест“ от Маскани в Teatro Greco - Tindari и „Марчела“ от Умберто Джордано в Teatro Umberto Giordano, Foggia – третата постановка на това заглавие след предишните две през 1907 и 2007 г. Начело на Опера Крайова през всичките тези години, Антониу Замфир си създава име на креативен мениджър, който използва гъвкави управленски стратегии, обвързва творческата продукция с финансовия успех и издига оперния театър в Крайова на висота, която го съизмерва с най-добрите съвременни европейски театри.

*

„Вълшебната флейта от В. А. Моцарт

Постановъчен екип:

Диригент–постановчик Христо Христов
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Антониу Замфир
Сценография и костюми Ася Стоименова
Консултант сценография Иван Токаджиев
Диригент на хора Цветан Крумов
3D Mapping Elektrick.me

Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

Действащи лица и изпълнители:

ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Деян Вачков, Гео Чобанов

ТАМИНО - Михаил Михайлов, Александър Баранов, Георги Султанов

ГОВОРИТЕЛ - Гео Чобанов, Людмил Петров

ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану, Пламена Гиргинова

ПАМИНА - Ирина Жекова, Илина Михайлова, Мария Павлова

ПЪРВА ДАМА - Жана Костова, Мария Павлова

ВТОРА ДАМА - Розалия Желязкова, Галина Великова

ТРЕТА ДАМА - Вяра Железова, Силвия Ангелова, Бойка Василева

ПЪРВО МОМЧЕ - Веселина Андреева, Лиляна Кондова

ВТОРО МОМЧЕ - Мария Палматите, Марилла Гьонги

ТРЕТО МОМЧЕ - Калина Жекова, Миглена Страдалска, Даниела Рябчева

ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов, Свилен Николов

ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева

МОНОСТАТОС - Пламен Райков, Христо Ганевски

ПЪРВИ МЪЖ В БРОНЯ - Христо Ганевски, Александър Баранов, Пламен Райков

ВТОРИ МЪЖ В БРОНЯ - Людмил Петров, Лъчезар Александров, Петър Петров

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.
Асистент-режисьор Димитър Левичаров.
Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова. 
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов.
Суфльор Димитър Фурнаджиев.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера - 22 юни, Опера в Летния театър – Варна 2021