Други две творби на Хюстън са вече са издадени в България: . “Надгробен камък за Ромен Гари” – есе, изд. “Леге Артис”, 2006 . “Целувката на ангела” - роман, изд. “Меридиани”, 2002
◊ ЗА КНИГИТЕ
"Дневник на сътворението" Превела от френски Радосвета Гетова ИК “Колибри”, 2008
Как жената създава книги, картини, скулптори, как ражда, как страда от болести, как съжителства с мъжа творец? Отговор на тези въпроси писателката Нанси Хюстън е потърсила в анкетата си върху брачния живот на известни писателки и художнички (Жорж Санд, Вирджиния Улф, Симон дьо Бовоар, Силвия Плат и др.).
Към коментарите на прочутите си предшественици писателката е добавила проникновени самонаблюдения. Еднакво чужд и на крайния феминизъм, и на традиционния мачизъм, погледът на Хюстън по въпросите на творчеството, женската природа, брачното съжителство между писатели, болестта и майчинството впечатлява със своята искреност, проницателност и човеколюбие. Стоян Атанасов
"Разломи" Превела от френски Весела Генова ИК “Парадокс”, 2008
Роман на четири гласа. Четири поколения - от правнука Сол, баща му Рандъл и баба му Сади до прабаба му Ера – описват света, в който живеят. А той е Калифорния в наши дни, Ню Йорк и Хайфа през осемдесетте години на миналото столетие, Канада през шейсетте, Германия през 1945... Четиримата герои на Нанси Хюстън са шестгодишни деца, “способни всичко да разберат”.
Всеки разказ е отделна история, разкриваща писхологическия шок и травматизма, съставляващи канавата на семейните отношения през годините.
Централната тема на романа е търсенето на идентичността в повратните моменти на световната история, когато ориентирите изчезват. Децата са изключително прозорливи. “Погледна ли някой възрастен очите – казва един от невръстните герои – виждам само ужас и хаос”. Някои от тях успяват да преодолеят ужаса, изгубвайки невинността си, други - не.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Нанси Хюстън е родена през 1953 г. в Калгари, Канада. Семейството й се премества в Бостън (САЩ), когато Нанси е петнайсетодишна. Следва в университета “Сара Лорънс” в Ню Йорк, а през 1973 г. заминава да продължи образованието в Париж. Ала градът и интелектуалните му среди толкова й допадат, че тя се установява там. Под научното ръководство на Ролан Барт, Хюстън прави магистратура във Френското висше училище за социални науки. Днес Нанси Хюстън живее в Париж със съпруга си Цветан Тодоров и с двете си деца.
Нанси Хюстън е един от малкото автори, които пишат великолепно на “чужд” език. Всъщност, Хюстън е двуезичен автор, тъй като сама “пренаписва” есетата и романите си на английски.
Пътят на Нанси Хюстън наистина е необикновен. През 1996 г. във Франция тя получава наградата “Гонкур на ученическото жюри”, но преди това, през 1993 е лауреат на литературната награда на канадския Генерал-губернатор за “Песента на равнините” (La cantique des plaines). През 2006 г. романът й “Разломи” е отличен с престижната френска награда “Фемина”.