Бягаме от поезията не я забелязваме правим се че я няма ...
Така започва тази книга, която сама по себе си е доказателство за невъзможното бягство на Люба Александрова от поезията. Независимо от превратностите на битието, роденият с творческа мая е обречен да претворява живота чрез средствата на изкуството, в случая – на словото.
Думите на Люба – и многото, и малкото – насочват и повеждат читателя през иначе необхватните полета на духовния свят и видимите само с „вътрешно око” сцепления между природното и менталното, между магичното и реалното, между общочовешкото и съкровено личното.
Дано след прочита на тази книга повече хора да открият поезията в живота и да не се преструват, че я няма.
„Много думи малко думи" на Люба Александрова е най-силната й поетична книга досега. Тя извървя трънлив творчески път, като успя да съхрани и развие главното за един поет - да вижда голямото в малкото. Особено с втората част на книгата - „Малко думи", Люба Александрова уверено пристъпва в чертога на най-добрите български поети. Нейните тристишия, калибровани в традицията на японските хайку, са пронизителни късчета българска тъга и земя, фрактали, с помощта на които светът би могъл да се възстанови, ако изчезне.
Книгата „Много думи малко думи" показва защо се пише поезия - защото паметта на поезията, за разлика от паметта на историята и на хрониката, запазва и цвета, и звука, и уханието, и ласката, и сълзата.