Сигурно има много начини да се излекуваш от меланхолията и песимизма и да отпъдиш черните мисли, които все повече и повече ни връхлитат. Да прибягваме до хапчета, дори и лекари не го препоръчват (не споменавам доктори, да не се засегне някой доктор на философските науки). След “Смехотерапия” логично се появява и “Славотерапия”, която, от една страна, ще увековечи и името на талантливия сатирик Славимир Генчев, а от друга, ще ни покаже и как да бягаме от мрачното настроение чрез “Слафоризми”, “Славиози”, “Слакърдии”, “Слафове” и “Славиграми”.
Над три десетилетия редактирам хумористични страници и винаги съм се чудел защо толкова рядко се появява онази приятна “гарнитура” към обемните материали – афоризмът и сатиричната миниатюра. Някога простичко си обяснявах всичко с факта, че за по-едрите материали и по-голям бе хонорарът. Сега, когато прочетох книгата на Славимир Генчев, разбрах, че отговорът е другаде. Къртовски, не сизифовски труд трябва да положиш, за да отърсиш излишните думички от историята, която искаш да разкажеш. За да синтезираш в най-чист вид мъдрост, злободневие, поука, смях и философия. Да оплетеш всичко в едно и с две–три изречения да конкретизираш и обобщиш процес, случка или състояние на отделна личност или цял народ.
Убедих се, че с тази книга Славимир подпечатва майсторското си свидетелство, което го приобщава към най-стойностните и изявени съвременни сатирици – майстори на къси сатирични жанрове. Това, че неговото творчество не “блика” от вестници, радиа и телевизии нахално и постоянно, е не недостатък, а качество на самия автор. В последно време той много дълбоко е зареял поглед в процесите, които ни пресичат живота. Процесите, които ни деформират в известна степен живота. И накрая в процесите, които ни карат да се променяме така, както много често не бихме искали. Наблюдава Слави и не бърза да ни поднесе всичко. За да може до нас да дойде най-пречистеното и доброто.
Пак ще се повторя, като кажа, че най-голямото достойнство на “Славотерапия” е това, че в нея авторът талантливо е вплел мъдрост и смях. Полетял е на крилете на фантазията си така, че да стигне лесно до личности, събития и факти от минало и настояще време. Да ги претегли на кантара на своя светоглед и да ни ги представи с едно леко намигваме като “нещо, което е нямало как да не ни се случи”.
А може би сме си го заслужили?!…
Искрено вярвам, че миниатюрите на Славимир Генчев имат вече хиляди почитатели във “Фейсбук”. Вярвам и в това, че тези читатели и симпатизанти на автора ще се удвоят, утроят и така нататък, поемайки тази книга в ръцете си. За да подтикнат твореца към “Славотерапия” 2.
В болно време до теб опряхме да ни лекуваш, Слави! Заеми се сериозно с това!
* - Чух хората да разправят, че доброто прасе ядяло всичко! - споделила една свиня с друга. - Може би те съдят по себе си - предположила втората.
* Краят на света ще настъпи, след като свършат рекламите.
* - Не излизайте без чадър! - многозначително произнесе някогашният инспектор в дъждовната нощ. - Аз не излизам без политически чадър - ухили се днешният мафиот. И потегли храбро за церемонията "Спортист на годината"...
*
- Какъв е смисълът да се очовечаваме, след като хората се освинват? - попитала се една свиня.
* "Не може да се изпуши лулата на мира там, където пушенето е забранено."
*
"Кризата е в хорските глави!", отсече Конникът без глава и препусна.