В главните роли ще гастролират Петър Данаилов - Форд и италианките Ева Корбета (28 юни) и Паола Санчуинети (16 юли) - Алиса Форд. Останалите персонажи са поверени на солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова - Нанета, Валерий Георгиев - Фентон, Арсений Арсов - Доктор Каюс, Христо Ганевски - Бардолф, Гео Чобанов - Пистола, Вяра Железова - Мег Пейдж, Бойка Василева - Мисис Куикли и солистката на балета Илияна Славова в ролята на Пажа.
◊ ТВОРБАТА
Джузепе Верди е бил убеден, че последната му опера ще бъде „Отело”, но когато Ариго Бойто му предоставя либретото си по комедията „Веселите уиндзорки” и драмата „Хенри ІV” от Уилям Шекспир, в които присъства образът на Фалстаф, той е завладян от сюжета и за кратко време създава единствената си комична опера. Самият той я определя като „лирична комедия”, доколкото в нея се преплитат две драматургични линии – романтично-любовна между Нанета и Фентон и комично-иронична около колоритния образ на благородника Сър Джон Фалстаф. В същото време, без моралната назидателност и едноизмерност, характерни за този жанр, както и в унисон с многопластовите идеи на Шекспир, Верди и Бойто извеждат във финала на „Фалстаф” ироничното послание за човека, който заслужава насмешка, но и разбиране. Забележителни са художествените достойнства на „Фалстаф”. Верди влага целия си житейски и професионален опит, подплатен с финес, оптимизъм, но и с известна тъга. Обличайки текста в музика, той изобразява характера на речта по начин, който в максимална степен доближава оперното до театралното изкуство. Пародийните арии се преплитат с лирични любовни епизоди, а ансамблите изискват изключително майсторство и музикалност от солистите. Чувството за хумор, заложено в музикалната тъкан, допълнително усложнява партитурата и превръща ”Фалстаф” в трудно за изпълнение произведение.
С премиерата на „Фалстаф” на 9 февруари 1893 г. в Миланската скала се отбелязва 80-годишния юбилей на композитора. Предизвикала истински фурор, операта довежда славата на Верди до истински връх. Така в музикалната история, до неговия „Отело” като нарицателно име за „трагедия на ревността” се нарежда „Фалстаф” като „комедия на ревността” – две полюсни творби, манифестиращи по безапелационен начин гениалността на Верди.