Сцена / екран / ефир
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Вердиевият "Фалстаф" за пръв път във Варна
Звездният баритон Кирил Манолов в ролята на Фалстаф
◊ СЪБИТИЕТО
По повод 200-годишнината от рождението на Джузепе Верди и под знака на кандидатурата на Варна за културна столица на Европа 2019, Държавна опера Варна, в партньорство с Opera International Foundation, поставя за пръв път в своята история последната творба на великия композитор „Фалстаф”. В постановъчния екип са поканени известни творци от италианската и световна оперна сцена – диригента Стефано Сегедони, познат ни от премиерата на „Севилският бръснар”, режисьора Джулио Чабати, сценографа Платон Барди и костюмографа Марко Натери. Диригент на хора е Стефан Бояджиев.
След предпремиерните спектакли в началото на април т.г. и турнето в Холандия, с предимно италиански солисти, премиерата на „Фалстаф”, с участието на български солисти, бе планирана да се случи през лятото. Специално за ролята на Фалстаф е ангажиран един уникален български певец - баритонът Кирил Манолов. Освен че притежава прекрасен глас и завидно артистично присъствие, с едрата си фигура и ръст от 202 см, той отговаря напълно на героя, описан в либретото на „Фалстаф”. Звездният баритон ще изпълни коронната си роля, проправила му пътя към международно признание, и в двата премиерни спектакъла на „Фалстаф” – на 28 юни, 19.00 ч., Основна сцена, в рамките на ММФ „Варненско лято” и на 16 юли, 21.00 ч. в четвъртото издание на Опера в Летния театър.
В главните роли ще гастролират Петър Данаилов - Форд и италианките Ева Корбета (28 юни) и Паола Санчуинети (16 юли) - Алиса Форд. Останалите персонажи са поверени на солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова - Нанета, Валерий Георгиев - Фентон, Арсений Арсов - Доктор Каюс, Христо Ганевски - Бардолф, Гео Чобанов - Пистола, Вяра Железова - Мег Пейдж, Бойка Василева - Мисис Куикли и солистката на балета Илияна Славова в ролята на Пажа.
◊ ТВОРБАТА
Джузепе Верди е бил убеден, че последната му опера ще бъде „Отело”, но когато Ариго Бойто му предоставя либретото си по комедията „Веселите уиндзорки” и драмата „Хенри ІV” от Уилям Шекспир, в които присъства образът на Фалстаф, той е завладян от сюжета и за кратко време създава единствената си комична опера. Самият той я определя като „лирична комедия”, доколкото в нея се преплитат две драматургични линии – романтично-любовна между Нанета и Фентон и комично-иронична около колоритния образ на благородника Сър Джон Фалстаф. В същото време, без моралната назидателност и едноизмерност, характерни за този жанр, както и в унисон с многопластовите идеи на Шекспир, Верди и Бойто извеждат във финала на „Фалстаф” ироничното послание за човека, който заслужава насмешка, но и разбиране. Забележителни са художествените достойнства на „Фалстаф”. Верди влага целия си житейски и професионален опит, подплатен с финес, оптимизъм, но и с известна тъга. Обличайки текста в музика, той изобразява характера на речта по начин, който в максимална степен доближава оперното до театралното изкуство. Пародийните арии се преплитат с лирични любовни епизоди, а ансамблите изискват изключително майсторство и музикалност от солистите. Чувството за хумор, заложено в музикалната тъкан, допълнително усложнява партитурата и превръща ”Фалстаф” в трудно за изпълнение произведение.
С премиерата на „Фалстаф” на 9 февруари 1893 г. в Миланската скала се отбелязва 80-годишния юбилей на композитора. Предизвикала истински фурор, операта довежда славата на Верди до истински връх. Така в музикалната история, до неговия „Отело” като нарицателно име за „трагедия на ревността” се нарежда „Фалстаф” като „комедия на ревността” – две полюсни творби, манифестиращи по безапелационен начин гениалността на Верди.
◊ ТВОРБАТА
Джузепе Верди е бил убеден, че последната му опера ще бъде „Отело”, но когато Ариго Бойто му предоставя либретото си по комедията „Веселите уиндзорки” и драмата „Хенри ІV” от Уилям Шекспир, в които присъства образът на Фалстаф, той е завладян от сюжета и за кратко време създава единствената си комична опера. Самият той я определя като „лирична комедия”, доколкото в нея се преплитат две драматургични линии – романтично-любовна между Нанета и Фентон и комично-иронична около колоритния образ на благородника Сър Джон Фалстаф. В същото време, без моралната назидателност и едноизмерност, характерни за този жанр, както и в унисон с многопластовите идеи на Шекспир, Верди и Бойто извеждат във финала на „Фалстаф” ироничното послание за човека, който заслужава насмешка, но и разбиране. Забележителни са художествените достойнства на „Фалстаф”. Верди влага целия си житейски и професионален опит, подплатен с финес, оптимизъм, но и с известна тъга. Обличайки текста в музика, той изобразява характера на речта по начин, който в максимална степен доближава оперното до театралното изкуство. Пародийните арии се преплитат с лирични любовни епизоди, а ансамблите изискват изключително майсторство и музикалност от солистите. Чувството за хумор, заложено в музикалната тъкан, допълнително усложнява партитурата и превръща ”Фалстаф” в трудно за изпълнение произведение.
С премиерата на „Фалстаф” на 9 февруари 1893 г. в Миланската скала се отбелязва 80-годишния юбилей на композитора. Предизвикала истински фурор, операта довежда славата на Верди до истински връх. Така в музикалната история, до неговия „Отело” като нарицателно име за „трагедия на ревността” се нарежда „Фалстаф” като „комедия на ревността” – две полюсни творби, манифестиращи по безапелационен начин гениалността на Верди.
◊ СОЛИСТЪТ
Кирил Манолов е роден в София (1976), завършва НМА „Панчо Владигеров” (2003) и още по време на следването си е ангажиран в продукции на различни оперни театри в България. Участва в концерти на Райна Кабаиванска и ММФ „Варненско лято”, дебютира като Хитър Петър от едноименната опера на Веселин Стоянов в Софийска опера и балет (2001). Специализира в Милано при българското мецосопрано Адриана Стаменова и във Виена при проф. Оливера Миакович. Носител е на множество престижни награди от национални и международни конкурси, сред които Голямата награда на XIV конкурс за млади оперни певци "Борис Христов", Първа награда в конкурса за млади певци “Гена Димитрова”, Трета награда от конкурса "Мануел Аусенси" в Барселона, Специална награда на конкурса "Светослав Монюшко" във Варшава и др.
Кирил Манолов е гостувал многократно на сцените на всички оперни театри в страната, а така също и в Токио, Барселона, Брюксел, Гент, Палма де Майорка, Белград, Скопие, Никозия, Солун, фестивалите в Ларнака - Кипър, Родос - Гърция, Палма де Майорка - Испания, Gars am Kamp - Австрия, Дубровнишки летен фестивал - Хърватска и др. През 2004 г. е поканен за щатен солист на Софийска опера и балет, където изпълнява роли от централния баритонов репертоар. От 2006 г. Манолов е постоянен гост в спектаклите на Националния оперен театър в Загреб - Хърватска и Оперния театър в Сплит - Хърватска, където се представя с огромен успех в премиерните спектакли на „Севилският бръснар” (Фигаро), „Лучия ди Ламермур” (Енрико), „Фауст” (Валентин), „Симон Боканегра” (Симон), ”Бал с маски” (Ренато), „Набуко” (Набуко), ”Аида” (Амонасро), „Трубадур” (Граф ди Луна) „Бохеми” (Марсел), „Джанни Скики” (Джанни Скики), „Манон Леско” (Леско), "Фалстаф" (Сър Джон Фалстаф) и др. През 2010 г. Кирил Манолов прави своя дебют на германската оперна сцена в Оперния театър на Висбаден с Фалстаф в нова продукция на едноименната Вердиева опера. След зашеметяващия прием, е поканен да дебютира в същата роля и в Щатсопер Хамбург, след което идват многобройни покани от различни оперни театри в страната. По повод неговия Фалстаф, Frankfurter Allgemeine Zeitung определя Кирил Манолов като "явление в културния живот, певец с плътен и мощен глас, но същевременно с мек и красив тембър, с изключителна белкантова фраза и завладяващо сценично присъствие".
Кирил Манолов е роден в София (1976), завършва НМА „Панчо Владигеров” (2003) и още по време на следването си е ангажиран в продукции на различни оперни театри в България. Участва в концерти на Райна Кабаиванска и ММФ „Варненско лято”, дебютира като Хитър Петър от едноименната опера на Веселин Стоянов в Софийска опера и балет (2001). Специализира в Милано при българското мецосопрано Адриана Стаменова и във Виена при проф. Оливера Миакович. Носител е на множество престижни награди от национални и международни конкурси, сред които Голямата награда на XIV конкурс за млади оперни певци "Борис Христов", Първа награда в конкурса за млади певци “Гена Димитрова”, Трета награда от конкурса "Мануел Аусенси" в Барселона, Специална награда на конкурса "Светослав Монюшко" във Варшава и др.
Кирил Манолов е гостувал многократно на сцените на всички оперни театри в страната, а така също и в Токио, Барселона, Брюксел, Гент, Палма де Майорка, Белград, Скопие, Никозия, Солун, фестивалите в Ларнака - Кипър, Родос - Гърция, Палма де Майорка - Испания, Gars am Kamp - Австрия, Дубровнишки летен фестивал - Хърватска и др. През 2004 г. е поканен за щатен солист на Софийска опера и балет, където изпълнява роли от централния баритонов репертоар. От 2006 г. Манолов е постоянен гост в спектаклите на Националния оперен театър в Загреб - Хърватска и Оперния театър в Сплит - Хърватска, където се представя с огромен успех в премиерните спектакли на „Севилският бръснар” (Фигаро), „Лучия ди Ламермур” (Енрико), „Фауст” (Валентин), „Симон Боканегра” (Симон), ”Бал с маски” (Ренато), „Набуко” (Набуко), ”Аида” (Амонасро), „Трубадур” (Граф ди Луна) „Бохеми” (Марсел), „Джанни Скики” (Джанни Скики), „Манон Леско” (Леско), "Фалстаф" (Сър Джон Фалстаф) и др. През 2010 г. Кирил Манолов прави своя дебют на германската оперна сцена в Оперния театър на Висбаден с Фалстаф в нова продукция на едноименната Вердиева опера. След зашеметяващия прием, е поканен да дебютира в същата роля и в Щатсопер Хамбург, след което идват многобройни покани от различни оперни театри в страната. По повод неговия Фалстаф, Frankfurter Allgemeine Zeitung определя Кирил Манолов като "явление в културния живот, певец с плътен и мощен глас, но същевременно с мек и красив тембър, с изключителна белкантова фраза и завладяващо сценично присъствие".
Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
26.06.2013 г. 13:20
Посетено:
1389
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/17309-verdieviyat-falstaf-za-prav-pat-vav-varna