Откриванe - 22 ноември, 18 часа Галерия на СБХ, ул. „Шипка” 6, етаж 3
◊ ДУМИ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Настоящата изложба е поглед назад във времето на съвместното ни творчество и живот със съпруга ми Вълчо Вълчев. Общата ни професия на художници ни срещна през 1969 г. като студенти в Художествената академия в ателието по скулптура.
Представеното в изложбата е само част от реализираните ни творби от различните периоди на съвместния ни творчески живот. Повечето произведения на Вълчо са монументални и присъстват в градската и паркова среда на различни градове в България, а моите малки керамични пластики, съдове и пана – в домовете на много хора. Заедно създадохме няколко декоративни пана в керамичен материал за сгради, чешми и паркови пластики и декоративни фигури.
През годините работихме съвместно, въпреки различията ни, преодолявахме житейските и професионални проблеми, трупахме глина, отливахме в метал – творяхме. Имахме своите хубави и тежки периоди, но останахме верни в отношението ни към скулптурата и керамиката, към изкуството въобще, като най-сакрална форма на човешката изява.
Сега, когато Вълчо не е между нас, а децата ни – Александър и Теодора, са самостоятелни творци, правя тази изложба като своеобразна ретроспекция на изминатия до момента път. И съм уверена, че това, което остава след нас като изкуство, ще казва това, за което сега аз не намирам точните думи.