Да обичаш въпреки гьоч

"Възродителният" процес и изтласкването (по Фройд)

Сценаристката Даниела Горчева и операторът Любен Бързаков. Сн. Славимир Генчев

На 16 ноември 2011 г. в сградата на Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" на бул. "Цариградско шосе" в София бе прожектиран 50-минутният документален филм "Гьоч - да прекрачиш границата" на Ирина Недева и Андрей Гетов с оператор Любен Бързаков по сценарий на Даниела Горчева, продуциран от Червената къща за култура и дебат - София.

Филмът се отличава с изповедност, достоверност и истинност от първа ръка, защото представлява (през по-голямата си част) поредица от разкази в първо лице на български турци изселници (гьочмен - насила, принудително изселен), които и до днес живеят в различни градове на Турция, запазили любовта си към България въпреки преживените репресии по време на "възродителния" процес.

Освен общата им съдба на гьочмен(и) - не знам дали може да се употреби в мн.ч. - ги свързват още две много важни неща: горчивината от това, че никой не е понесъл нито отговорност, нито наказание за това престъпление, както и това, че българското общество, самите българи, не са направили нищо в тяхна защита. Въпреки че никого и не обвиняват. Носят си кръста, не се оплакват, успели са да се реализират в Турция, имат професии и работа. Но говорят чудесно български. И обичат родината си. А тя е България.

Техните изповеди са монологични, но влизат в особен диалог помежду си, тъй като всяка от тях не "изтича" наведнъж открай докрай, а на няколко части, като отделните герои се редуват във филмовия разказ; по този начин те се допълват един друг и разкриват и своите съдби, и мненията си по един или друг въпрос. Тази оригинална форма придава еднаква тежест на всеки интервюиран и особена, мозаична структура на творбата.

Всички те будят еднакъв интерес, като особено се открояват изповедите на създателите на първите легални съпротивителни организации Авни Алиев, Сабри Искендер, Зейнеп Ибрахимова.

Показана е (този епизод е заснет в България) и хазяйката на Искендер в село Камено поле, където е бил принудително изселен по времето на "възродителния" процес, Бисерка Илиева, която споделя с много симпатия "за политическото си ограмотяване" от Искендер, за тайното слушане на западни радиостанции заедно с него. Искендер и до днес пази топлите си чувства към Бисерка и съпруга й, които не са му взели нито лев за квартира. Срещата им през 2009 г. след толкова години бе не само искрена и трогателна, но и показа добрите чувства, които изпитват едни към други българите и турците, когато не са се поддали на комунистическата пропаганда, опитваща се и до днес да ги разделя и насъсква по етнически или религиозен принцип.

След прожекцията се състоя много оживена и понякога разгорещена дискусия, а авторите на филма отговориха на множество въпроси, някои от които откровено провокативни.

Студентката Биляр сподели по отношение на въпроса за самоопределянето, че не се чувства нито туркиня, нито българка, а българска туркиня.

Филмът събужда заспали съвести, припомня полузабравени ("изтласкани") неприятни истини, изправя ни пред нови стари въпроси. И разбираме: не е случайно, че няма виновни и осъдени за "възродителния" процес, защото няма и осъдени за тоталитарния режим. Те са като скачени съдове - за да си получат заслужено едните, трябва да си получат и другите. Понеже са едни и същи.

√ Интервюта с някои от героите, направени от сценаристката на филма Даниела Горчева, може да прочетете в Електронно списание LiterNet:
- Зейнеп Ибрахимова: "Помня студа и страха, които бяха сковали всичко - и пътищата, и душите ни"
- Сабри Искендер: "Комунистическите правителства измисляха врагове, за да разделят хората"

Автор:

Славимир Генчев

Публикация:

17.11.2011 г. 11:39

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

български турци Славимир Генчев Андрей Гетов Ирина Недева Даниела Горчева документален филм

да прекрачиш границата

Гьоч

насилствено преименуване

Любен Бързаков

възродителен процес

Посетено:

2679

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/13579-da-obichash-vapreki-gyoch