Първата церемония по присъждането на наградата за поезия “Теодор Траянов” се състоя в ХГ “Станислав Доспевски”. Културният елит на Пазарджик се събра в галерията, за да присъства на награждаването и да се срещне с първия носител на националната награда, учредена от Община Пазарджик. Оказа се, че наградените са двама.
Критикът Александър Йорданов, известен на обществото и с политическата си дейност, представи позицията на журито, което е оценило книгите на 114-те участници, сред които и българин, живеещ в САЩ. В комисията бяха още акад. Благовеста Касабова и местният литературен критик Никола Иванов.
“За съжаление, по-голямата част от представените стихосбирки издават липса на поетическа дарба, беден, дори елементарен поетически език, вегетиране върху отдавна познати образи, мотиви и внушения, без изненада в поетика, стил и мисъл. Разбира се, една такава констатация не трябва да обезкуражава техните автори, защото нито талантът, нито творческото вдъхновение са ежедневие – те не идват всеки ден. Има някои стихосбирки, които показват литературна опитност, обиграност, но липсва магията на откривателството, на поетическата провокация, липсва това, което би те накарало да се връщаш към една и съща поетическа творба, да я препрочиташ, да я запомниш и цитираш”. Така Александър Йорданов представи позицията на журито.
Въпреки това, добри думи и подкрепа за поетическите им усилия получиха авторите Димитрина Равалиева, Магдалена Манчева, Драгни Драгнев, Георги Денин, Илко Илиев, Иван Овчаров, Румен Денев и още неколцина, “но те са категорично далеч от високите критерии, които предполага една национална литературна награда на името на Теодор Траянов”, подчерта Александър Йорданов.
“Тези автори са изградени поети, търсещи и експериментиращи, с несъмнена поетическа дарба, с оригинални образни и метафорични послания и те имат право да претендират, по принцип, за национално литературно отличаване. Но същевременно, са далеч от посланията, които изпраща към днешния ден поезията на Теодор Траянов. Затова журито прецени, че в литературния ореол на други поетически светила те биха се чувствали повече на своето място. Така книгите на двама автори – Марин Георгиев със стихосбирката “Доживяване. Късни стихотворения” и Валери Станков – “Аутопсия на зимните миражи” могат да бъдат прочетени през призмата на универсиализираното национално светоусещане, на една образност и внушения, които разкриват националната философия, характерна за Теодор Траянов.”
За Валери Станков Александър Йорданов каза, че е от поетите, които цял живот пишат една книга и това е неговата сюжетирана изповед. Емоционален, чувствен поет, той е готов от всяка житейска случка и дори новосрещната дума да извае стихотворение.
В поезията на Марин Георгиев оживява един забравен свят, чужд на ежедневните страсти, който като кръговрат е вплел в себе си един все по-далечен от нас живот – на митологичното българско село и природа, посочи критикът и подчерта, че решението на комисията е единодушно – първата национална награда на името на Теодор Траянов, която бе учредена по повод 130 години от рождението на поета да бъде поделена между Марин Георгиев и Валери Станков.
Кметът Тодор Попов връчи грамоти на двамата автори и парична награда от по 500 евро. Пред публиката Марин Георгиев сподели болката си от това, че доскоро е бил игнориран от културните събития и отличия заради документалното си разследване за Вапцаров в книгата си ”Третият разстрел”, а другият носител на наградата Валери Станков предпочете да прочете стихотворението, дало име на книгата му.