In memoriam
Почина оперният артист Анастас Анастасов (1927-2012)
Един от водещите солисти на Русенската опера
Няколко месеца преди 85-годишния си юбилей, на 31 януари почина Анастас Анастасов - един от водещите солисти на Русенската опера от т.нар. „второ златно поколение” от 50-70-те години на XX век.
Биографията му може да се разкаже с няколко изречения. Роден е през май 1927 година в бедно семейство в град Горна Оряховица. Шестнадесетгодишен е вече фабричен работник. Учи в градската гимназия, където е открит за самодейността от диригента Иван Пеев и режисьора Хитьо Попов, възложили му роля в оперетата на Кац „Взаимна любов”. Като войник Анастас ще получи първа награда на войсковите национални прегледи за солово пеене и това ще предопредели съдбата му. И така: като ярко проявено дарование Анастас Анастасов е изпратен в Музикалната академия при именития тенор Петър Райчев. При него Анастас учи до трети курс, когато се явява на конкурс за солист в Русенската народна опера. Спечелва го и е приет. Дебютира като Алфио от „Селска чест” на Пиетро Маскани. В тази неголяма, но ефектна и бравурна партия той ще покаже онова, което носи у себе си: звучен и пробивен лирико-драматичен баритон, недостатъчно школуван и облагороден, но със свой характер и цвят, вродено умение да прониква в драматургията на музиката, сценична осанка и преди всичко – темперамент. Но утвърждаването му в силната трупа на Русенската опера, в която доминират великолепните баритонови гласове на Кирил Кръстев и Михаил Петров, ще дойде по-късно – през 1962 на Националния преглед в София. Алексей Мересиев в „Повест за истинския човек” на Сергей Прокофиев е първият звезден миг на младия артист. Тук той изненадва всички както със зрялата си, „неоперна”, а по-скоро театрална, бих казал, дори филмова игра, така и с психологически изразителната си певческа интерпретация. Спектакълът (режисьор е ученикът на Покровски Стефан Трифонов) и протагонистът са истинската сензация на прегледа. Голямата критика напълно справедливо ги определя като „еталони” и „жалони по пътя”, като „утрешния ден на българската опера”.
Повече от 50 са ролите на Анастас Анастасов. След Мересиев – Павел Власов в „Майка” на Тихон Хренников, Маркиз Поза от „Дон Карлос” на Верди, Шонар в „Бохеми” на Пучини, Камен в „Мост” на Александър Райчев, Пинг в „Турандот” на Пучини, Енрико в „Лучия ди Ламермур” на Доницети, Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Осман в „Луд Гидия” от Парашкев Хаджиев, Елецки в „Дама Пика” на Чайковски, Жрецът Абимелех в „Самсон и Далила” от Камий Сен-Санс, Скарпия в „Тоска” на Пучини, Ескамилио в „Кармен” от Бизе, Жерар” в „Андре Шение” от Джордано, Робинзон в „Тайният брак” на Чимароза, Борис Годунов на Мусоргски, Княз Игор на Бородин, Флут във „Веселите уиндзорки” от Ото Николай, Ренато в „Бал с маски” и Амонасро в „Аида” на Верди.
С три от превъплъщенията си Анастас ще остане не само в историята на Русенската опера, но и в българския музикален театър през най-хубавите му години след войната – 60-те и 70-те. Това са: Холандеца в „Летящият холандец” на Вагнер (1969), Яго в „Отело” на Верди (1967) и Макбет в едноименната опера на Верди (1975). В първата и много силна постановка на операта на Вагнер у нас (след столичната) на Димитър Узунов и Ромео Райчев, Анастас ме порази в заглавната роля. При една пределна външна статика, той постигна такава вътрешна динамика на образа, че имах усещането, че гледам кино, а не опера, и то у нас. Беше наистина недостижим в големия начален монолог, изграден строго, лаконично, с непрекъснато нарастващ драматизъм. Затова не се учудих, че неговата млада партньорка Мария Венцеславова (Сента) се влюби и в живота в него и малко след премиерата се появи творческата и семейна двойка Венцеславова-Анастасов, от чийто съюз се родиха двамата талантливи певци - световноизвестният, наречен от някои „новият Гяуров”, бас Орлин Анастасов и баритонът Венцеслав Анастасов.
А за Яго от „Отело” проф. Жан Рънзеску възкликна: „В досегашната си продължителна режисьорска практика в Румъния и Европа не бях срещал толкова истински и пълнокръвен изпълнител на Яго, какъвто е Анастас Анастасов!”
Третата му коронна роля – Макбет от едноименната опера на Верди (реж. Константин Димчев, дир. Веселин Байчев, худ. Цанко Войнов – Мартенските дни, 1974) бе венецът на голямото му сценично дело в Русе. В дует със съпругата си, прекрасната драматичка Мария Венцеславова (Лейди Макбет), Анастас бе изумително въздействащ, като истински Шекспиров актьор...
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
03.02.2012 г. 15:51
Етикети:
Посетено:
1943
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/14029-pochina-operniyat-artist-anastas-anastasov-1927-2012