In memoriam
Почина полската поетеса и лауреат на Нобелова награда Вислава Шимборска
Всяко познание, което не ражда нови въпроси, в съвсем скоро време умира
◊ ТЪЖНА ВЕСТ
На 1 февруари в Краков почина полската поетеса и лауреат на Нобелова награда Вислава Шимборска.
Вислава Шимборска е родена на 2 юли 1923 г. в Бнин, малко градче близо до Познан (Полша). През 1924 г. семейството й се пренася в Торун, а седем години по-късно окончателно се установява в Краков, с който Шимборска остава свързана до края на живота си.
Вислава Шимборска е автор на 12 стихосбирки: „За това живеем” (1952), „Въпроси към мен самата” (1954), „Призив към Йети” (1957), „Сол” (1962), „Сто радости” (1967), „Всеки случай” (1972), „Големият брой” (1976), „Хора на моста” (1986), „Начало и край” (1993), „Миг” (2002), „Двoеточие” (2005), „Тук” (2009) и „Мълчанието на растенията” (2011). Автор е и на сборник с фейлетони „Задължително четиво”.
През 1996 г. тя печели Нобелова награда за литература. Йежи Илг си спомня, че след получаването на Нобеловата награда Шимборска „искала да остане човек, а не да се превръща във ВИП”. „Всяко познание, което не ражда нови въпроси, в съвсем скоро време умира” – казва Шимборска при получаването на Нобеловата награда.
Тогава казва, че, творейки, човек се променя и че след написването на стиховете нищо вече не е същото. „В поетическия език, в който всяка дума е от значение, нищо не е обикновено и нормално. Нито един камък и нито един облак над него. Нито деня и нито нощта след него. И най-вече ничие съществувание на този свят.”
Ирония, непокорство, парадокс, дълбок размисъл, майсторски прецизни думи, краткост – това е отличителния белег на творчеството й. Стиховете на Шимборска са интелектуална игра, съдържаща често ясен философски подтекст.
Полският премиер Доналд Туск, говорейки за Шимборска, казва, че тя е „внимателен наблюдател на ежедневните ни борби през ХХ век” - тя умееше да говори с такъв език, който – ако някой искаше да го чуе – ни отваряше към самите нас по най-простичката причина, защото засягаше най-дълбоките човешки чувства”
Вислава Шимборска многократно е получавала награди за творчеството си. Освен Нобеловата награда, тя е носителка на наградата Гьоте (1991), последвана от Хердерова награда. Удостоена е с най-високото полско държавно отличие - Ордена на Белия орел, който й е връчен от президента на Полша Бронислав Коморовски през 2011 г.
Стиховете на Вислава Шимборска са преведени на повече от 40 езика. На български са издадени 3 нейни стихосбирки: "Обмислям света" (1998, превод Блага Димитрова), "Начало и край" (1997, превод Искра Ангелова), "Миг" (2008, превод Искра Ангелова).
ТРИ НАЙ-СТРАННИ ДУМИ
Когато произнасям тази дума Бъдеще,
потъва първата й сричка в миналото.
Когато произнасям дума Тишина,
унищожавам я.
Когато произнасям дума Нищо,
създавам нещо, невместимо в никакво небитие.
(„Обмислям света”, превод Блага Димитрова)
Всичко
Всичко -
дума нахална и надута.
Трябва да я пишем в кавички.
Прави се, че нищо не забравя,
че обгръща, обема, съдържа и има.
А в същото време тя е само
късче суматоха.
(„Миг”, превод - Искра Ангелова)
• Полският институт кани на среща, посветена на Вислава Шимборска и поезията й в неделя, 5 февруари от 11.30 ч., в Полския институт, ул. „Веслец” 12. Ще бъдат представени избрани нейни стихове на български и полски език, ще чуете записи на поетесата, която рецитира свои стихове и ще гледате откъси от филми за нея. Входът е свободен, заповядайте.
Автор:
Полски институт - София
Публикация:
02.02.2012 г. 21:26
Етикети:
Посетено:
2714
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/14024-pochina-polskata-poetesa-i-laureat-na-nobelova-nagrada-vislava-shimborska