Работи като журналистка. През 2005 г. е отличена с извънредна награда в журналистически конкурс, организиран от Център за развитие на медиите и център за изследвания и политики за жените; наградена в журналистически конкурс „Надежда за Източна Европа”, 2006, на организацията на протестантските църкви в Германия и журналистическия факултет към университета в Дортмунд; носителка на втора награда в конкурса на австрийската информационна агенция APA и Банк Аустрия Кредитансталт „Писане за Средна и Източна Европа”, 2006 г.
◊ ЗА КНИГАТА
След „Твоята история” авторката уверено прекрачва границите на журналистиката и с книгата си „Моята история”, своебразно нейно продължение, ни поднася серия “моментални снимки” от най-новата ни история. Без патос, самоиронично тя търси мястото в нея на обикновения човек, този, който привидно изостава от събитията, но ако не техен двигател, то той е поне участник в тях и със сигурност летописец на собствената си съдба, пречупена през призмата им.
В центъра на вниманието е историята – отзвук от политиката и злобата на деня, но и история лична, твоята, моята, нейната, на всеки от нас, разпъната между патетичните стихове на Вазов и вицовете за американеца, французина и българина. Между цвърченето на пържени кюфтета и барабаните на военните маршове. Потънала в безутешно самосъжаление или танцуваща до забрава. Де е България?
Поглед отвътре към самите нас, невинаги лицеприятен, но добронамерен, който иска да запечата образа на българина, какъвто го е видяла авторката, миг преди да “стане европеец”.
◊ ИЗ КНИГАТА
Българите идат!
Точно когато при откриването на Дванайстата среща на министрите на външните работи на страните от ОССЕ премиерът казваше, че “българската дипломация постигна един от най-значимите си резултати в 125-годишната си история”, вкъщи спря водата....
... Ето, човекът си каза, колко ни е велика държавата, а те в същото време да вземат и да спрат водата. Как да му вярвам тогава.
Знам, че е безсмислено, но все пак ще се обадя на службата за повреди и аварии. Ако не друго, поне да си се оплачем взаимно.
Телефонът ми не работи. Мрежата на БТК пак се е продънила.
Моя позната германка, която прекара към седмица в България, казала на приятелите си в Берлин: “Дръжте се! Българите идат! Често им спират тока, имат проблеми с водата, по телефоните им обикновено нищо не се чува, но те продължават да живеят. Те са истинските хора, а не като вас мрънльовци!”...