Нет@кценти

Аполитично

НетАкценти (40)

Юлиан Попов

Не, не е. Бедни са българските клавиатури, които не могат да изразят богатството на българския език.

"Обади се на Трендафил, да те правим общински председател!"

Ето тук се появява целият проблем с клавиатурата. Как да сложа ударението в "обади се" на "о". Има голяма разлика в "обади се" с ударение на "и", и "обади се" с ударение на "о".


Направи добро и го хвърли
Веселина Седларска 

"Скъпи Дядо Коледа, вечер мама и татко много плачат..."

Рано сутрин един старец винаги отивал на плажа и хвърлял обратно в морето морски звезди, които през нощта били изхвърлени от вълните. Старецът бил болен, немощен и прегърбен. Всяко навеждане му коствало много усилия, но той продължавал да го прави. И всяка сутрин плажът отново бил покрит с морски звезди, било невъзможно да направиш крачка и да не видиш умираща звезда. Една сутрин млад мъж се приближил към стареца и казал: "Какъв е смисълът от това, което правиш? Наблюдавам те всяка сутрин. Виждам, че едва се навеждаш да вземеш една звезда. А те са хиляди. Каква е разликата дали ще бъдат с няколко по-малко?" Старецът с мъка се навел, взел една звезда и му казал: "Тази звезда разбира разликата."

И я хвърлил в морето.


БГ студентка в “Сънди Уърлд“: Няма да вадим очи! 

Ирландският седмичник “Сънди Уърлд“ помества в новия си брой статия от българската студентка в Дъблин Моника Бояджиева, с която тя отговаря на твърденията на същото издание, че българите са трафиканти на човешки органи и че след 1 януари ще вадят очите на ирландците, за да ги продават.

"...след другите страни, които се присъединиха през 2004 г. за нас няма да свирят приветствени фанфари. Това е унизително и хората са разгневени. Ние сме горди и трябва да се присъединим към ЕС с високо вдигнати глави. Имаме обаче чувството, че ни вкарват през задния вход като нежелани мръсни кучета, които трябва да доказват, че са заслужили членството. Ние не заслужаваме това, както не заслужаваме и неверните писания, които се появяват в медиите, изтъква в заключение Моника Бояджиева."


Паралелни светове
Или за разликите между българското и холандското образование

"...В холандския университет няма мухлясали професори, които преподават, четейки от собствените си мухлясали книги и после изпитват върху тях. Няма доценти, които те оценяват според това, доколко са се изнервили в задръстването преди малко. Няма зубрене, което се изпарява от главата ти два часа след изпита. Има истинско учене. И модерност.

"Основната разлика в Амстердам беше, че всяка седмица въз основа на задължителните около 200-300 страници литература, която ти е дадена (плюс, разбира се, каквото сам намериш по въп­роса), трябваше да нап­равиш анализ на съответния проблем. Например - Ethnoburbs, етническите предградия в западноевропейските градове. Четеш и анализираш. Дадени са ти дата и час - да речем сряда, 15 ч., и ако не го предадеш дотогава (онлайн, разбира се, след 15 ч. и да искаш, не можеш), просто получаваш 5, което е двойка по българската система"..."


На 5 декември 2006 г. писателката Елена Алексиева стана поредният, пети лауреат на наградата „Хеликон” за нова българска художествен проза. Призът бе връчен на младата авторка за нейния сборник разкази „Читателска група 31”.

"Аз съм просто разказвач. Това е единственото амплоа, в което бих искала да бъда приемана сериозно и в което да се проявявам. Моята работа е просто да преосмислям един вид опит в параметрите на друг и да го давам на читателите. Не бих се ангажирала с повече от това.

- Мислите ли, че темите в изкуството като цяло претърпяват период на изчерпване и упадък?

- Често се твърди, че темите и интерпретациите са ограничен брой, което е по принцип вярно, доколкото темите са ограничени и изчерпаеми. Хубавото е, че историите не са. Те са навсякъде, просто трябва да имаш определена нагласа, за да ги доловиш и това е забавното. Точно затова е и опияняващо, защото в един момент човек не може да се спре.
Автор: Антоанета Добрева
11.12.2006 г. 00:28
Посетено: 479
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/3189-apolitichno