Издания / премиери
Гостуване на Мари Дарийосек у нас
Щастие да пиша, щастие да съм с бебето: два вида щастие, които не се противопоставят
◊ СЪБИТИЕТО
Предстои гостуване в България на младата и популярна френска писателка Мари Дарийосек по повод на българското издание на последната й книга „Бебето“ - изд. "Колибри".
◊ КОЯ Е ТЯ
Мари Дарийосек е едно от най-талантливите имена сред по-младото поколение френски писатели. Издава първия си роман “Свинщини” (ИК “Труд”), преведен на 37 езика и спечелил й световна известност, когато е едва двайсет и шест годишна. Авторка е на други пет романа – “Раждането на призраците”, “Морска болест”, “Кратък престой при живите”, “Бяло”, "Онзи край”, и на сборника с разкази “Зоопарк”.
За себе си тя казва: “Моят занаят, моето оръжие, моето удоволствие е писането, ни повече, ни по-малко.”
„Нощем вярвам в призраците, денем съм картезианка.“
Мари Дарийосек, плодовита експериментална млада авторка, майка, завършила „Екол Нормал“, е родена на 3 януари 1969 г. Израсла е в малко селище с 300 жители недалеч от Байон, в страната на баските. Дъщеря на гимназиална учителка по френски език и на баща инженер, още като съвсем малка Мари Дарийосек се възползва от богатата семейна библиотека. На шест години започва да чете и пише с голямо увлечение.
Майка й и баща й биха искали дъщеря им да има стабилна професия, но Мари мечтае да стане писателка. След като се дипломира и завършва успешно едногодишния подготвителен клас в Бордо, Мари е приета в „Екол Нормал Сюперийор“: години на усилено писане, от които пази най-хубав спомен; дипломира се през 1992 г. и е класирана шеста („След като си дадох толкова зор да уча за конкурс, поне да бях излязла първа като Сартр!“).
Извън литературата Мари Дарийосек има слабост към музиката, любовта, пътешествията, науката и семейството (синът й се ражда през 2001 г., а дъщеря й – през 2004 г.). За себе си казва, че е „атеистка, феминистка и европейка“. Колкото до науката, омъжвала се е два пъти: първият й съпруг е математик, вторият – учен астрофизик.
Мари споделя: „Науката обогатява въображението ми, от нея черпя образи, метафори и фикции, за да обрисувам света“. Привличат я най-отдалечените точки на света – Патагония, Тасмания, Исландия. Там човек може да намери усамотение, подобно на това, което изпитва един писател. Дружи с тесен кръг приятели писатели, но по начало страни от парижките литературни „среди“.
Бъдещето
„На трийсет и две години съм, животът е пред мен и имам купища книги в главата си.“
След като в продължение на три години (1994-1997) е преподавала в университета в Лил, решава да изостави университетската кариера, тоест да не заема „истински“ щат. Оттогава работи над няколко проекта: роман, поезия, театър и „може би някой ден литературно есе, както аз го разбирам“. Планира дълъг престой в Австралия или на Алеутските острови. Ако все още не е получила литературна награда, то тя едва ли ще закъснее.
◊ БЕБЕТО
Бебето плаче най-вече заради това, че е бебе. Заради своята зависимост, заради това, че трябва да се прави на палячо, ако иска да го отгатнат. За да удовлетвори законното си желание да посети мястото, където живее, бебето трябва да чака търпеливо да го вземат на ръце; взависимост от преместванията, парче по парче, трябва по такъв начин да събере късчетата на всички пъзели. И как да даде тогава да се разбере, кацнало на нечие рамо, че би следвало да се забави или да се забърза, да се свърне тук или там, да се наведе към един или друг предмет?
В “Бебето” (2002), посрещната изключително радушно, Мари Дарийосек умилено, но трезво, а на места саркастично разсъждава за майчинството под формата на дневник, който е писала ден след ден край новороденото си бебе през първата година от съществуването му. Какво става с живота ни, когато се появи негово величество Бебето, след като досега всекидневието ни е било изпълнено със случайности, с хубави напитки и цигарен дим? – питаме се заедно с Мари Дарийосек.
Как се променя тялото, как се променя психиката, за да приеме едно ново същество? Какво е бебе? Защо има толкова малко бебета в литературата? Какво е майка? И защо жените, а не мъжете? Може ли писателката да е добра майка?
Както винаги Мари Дарийосек успява да ни изненада с неподозирани отговори на тези животрептущи въпроси в очарователната си книга, вдъхновена от собствения й опит на майка и писателка.
Автор:
Жаклин Вагенщайн
Публикация:
08.12.2006 г. 19:40
Етикети:
Посетено:
290
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/3181-gostuvane-na-mari-dariyosek-u-nas