Николай Панайотов – френско-българският художник, който понастоящем е един от най-стойностните и високо ценени съвременни творци на България.
От 14 март до 11 април 2007 г. в изложбената зала на GreenCat Gallery - ул. "Върбица" № 6, София
• С подкрепата на: . Френския културен институт; . Стела Артоа България
◊ ЗА АВТОРА И ЕКСПОЗИЦИЯТА
Художник и илюстратор, Панайотов е майстор на ‘чистата линия’, с отлично око за балансирано позициониране и уникално чувство за хумор.
Любовта му към ‘големия размер’ платна, някои от които достигат до 6 х 2 метра, го подтиква да създаде едни от най-изумителните произведения на българската живопис днес.
Негови ‘подвижни фрески’ понастоящем се намират в колекции из цяла Европа, както и в България.
Макар в много случаи Панайотов да е идентифициран с по-ранните си, абстрактни работи, в днешни дни развитието на творческия му период следва далеч по-фигуративна линия. В произведенията му се откриват следи от съчетанието на стилове и влияния от различни направления в изкуството като сюрреализъм, дада и неокласицизъм, чак до манга илюстрациите на източните художествени традиции.
Забележителното му чувство за хумор води окото от ляво надясно и събира в платната му, на пръв поглед несвързани помежду си субекти, като в абсурдна поема – една сюрреалистична приказка, така близка по своята атмосфера до поемите на Рамбо или Верлен.
По време на изложбата, една от залите на GreenCat Gallery ще бъде напълно покрита с една само картина, дълга 6 метра и висока 2 метра, която изцяло обгръща стените на залата, поставяйки зрителите буквално ‘в центъра’ на картината, твърде подобно на “Алиса в страната на чудесата”, обграждайки ги с вълшебни фигури в реален размер и предоставяйки им възможността за едно уникално преживяване във фантастичния свят на Николай Панайотов по най-интимния и завладяващ начин.
Експозицията на Николай Панайотов е предназначена както за радост на очите, така и за наслада на мисълта; той не цели да провокира интелектуални интерпретации, а по-скоро да предизвика любопитството и радостта от съпреживяването на Изкуството по онзи именно начин, който превръща самия него във всепризнат творец на нашето време. Панайотов провокира дори и най-големите теоретици да си ‘вземат ваканция’ от създаването и интерпретирането на теории, и просто да се насладят на изкуството заради него самото.