Последни новини

Драматургът Димитър Стоянович разказва пред Виолета Тончева за работата си по адаптацията за сцена на романа „Последното изкушение на Христос“ от Никос Казандзакис в постановката на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна с режисьор Стайко Мурджев; за начина, по който Казандзакис влиза в темата за Христос и сложността да се превърне литературния оригинал в драматургия, в която действията говорят не по-малко от думите на автора; за провокацията към зрителя да излезе от битийното и достигането на смисъла в пресечната точка между хоризонталата и вертикалата. 

След премиерата на 02.09.2024 г. във Варна, "Последното изкушение на Христос" ще гостува в София, МТ "Николай Бинев" на 24.10.2024 г.  

    – Колко интересно беше за Димитър Стоянович, историк, сценарист, телевизионен водещ и главен редактор на списание „L`Еuropeo“, да направи драматургичния вариант на „Последното изкушение на Христос“?

    – Достатъчно интересно. Когато говорим за един от най-големите, най-сложни, най-дискусионни и дори бих казал най-спорни романи на XX век. Въпреки че всъщност няма нищо спорно, всичко е въпрос на тълкувание и всеки може да подхожда по своя преценка. Това е огромна тема, за невярващ човек е много голяма тема, огромна тема е за всеки, който се интересува от литература. Интересен е самият начин, по който авторът влиза в темата за Христос, неговото присъствие и възнесение и надеждата за спасение, която той носи за всички нас, за нашите слабости и за неговата собствена слабост – това е всъщност голямата тема на романа „Последното изкушение“. От тази гледна точка аз подходих с голям страх към драматизацията – на първо място, защото това е текст, чиято адаптация за сцена в друга ситуация не би изглеждала особено разумна идея.

    – Наистина действието в романа се развива в сферата на филосфските размишления и екзистенциалните избори, а това трудно се материализира на сцената

    – Меко казано. И го казвам, не за да се оплаквам, в никакъв случай. Но смея да твърдя, че от всички неща, които съм писал за кино и за театър, това наистина е най-трудното нещо, което съм правил. Става дума за изключителни страсти, в библейския смисъл. Но тук (усмихва се) вината трябва да се даде изцяло на режисьора, който е провокаторът за да се случи всичко това, той ме покани да направя драматизацията. Така че аз повярвах повече на него, отколкото на себе си, подхождайки към този текст в опита наистина да се получи нещо смело. Мисля, че то се и получи. След всички разговори, които сме водили със Стайко и след целия сложен репетиционен процес, смятам, че че сме свършили огромен труд.

    – Знам, че дълго сте работили върху драматургичния материал и сте внасяли много промени. С какви критерии работехте?

    – Чисто професионални. За да има добра драматургия, тя трябва да бъде оправдана. Преработката на един литературен оригинал на такова равнище да се превърне в действена част, т.е. словото да придобие плът, да се внесе в конкретен човек е нещо по-сложно, отколкото да напишеш оригинален текст. Това е безспорен факт. А когато говорим за „Последното изкушение“, където има една много чиста литература с много сложни движения на героите в нея, то човек ако няма смелост да навлезе, да преработи, да осмисли и да пренапише нови състояния и ситуации, опирайки се на онова, което знае въобще за библейския разказ и да го внесе вътре в действието, то просто няма да има драматаургия и ще си остане един много богат и смислен литературен текст, което не е нашата задача.

    – С Вашето драматургично решение разделяте постановката на отделни сцени, които като интермедии въвеждат в действието, което проследява духовното извисяване на героя и в някаква степен това напомня за литературен театър.

    – Да, това е дълбок и сложен театър. Една провокация към мислещия зрител да направи някакви препратки към собственото си житие, към собствената си възможност да расте в живота и да открива смисъл в живота, защото това като че ли е най-главната тема, която ни вълнува в  момента и в която най-много се блъскаме, като пеперуди в лампа привечер. Това е голямата въпросителна - дали можем да излезем от битийното, дали ще изберем плътта, образно казано, или духа.

    – Можем ли?

    – Откъде да знам, не мога да отговоря на този въпрос (вдига рамене и се усмихва).

    – Определено сте търсили съвременен изказ, макар че езикът на Казандзакис в никакъв случай не може да бъде определен като старинен. Така или иначе, усещането за съвременност на езика в този философски ключ, на който говори постановката, е много приятно. И доказва колко актуална е тази постановка с точно тази трактовка на темата за Бог.

    – Темата е изключително актуална, ще бъде актуална и след 500 или 1000 години, докато има що-годе нормални богоподобни на тази земя. Езикът, разбира се, е основното средство и човек трябва добре да го познава, за да борави с него така, че да не го опростява. По никакъв начин не съм посмял да го опростявам, но за мен беше важно да се опрости начинът, по който – точно защото е театрална пиеса, т.е. нещо действено – действията да говорят не по-малко от думите на самия автор. И думите да бъдат минимализирани до степен, че актьорът – прекрасните актьори, които видях – да могат да направят смислено големи роли. Смятам, че такива има в тази постановка. Преди премиерата имам много хубаво чувство за нещо много смело и много различно от това, което по традиция се случва. Пък и не само у нас, смея да кажа въобще като подход към театъра. То е своего рода обяснение в любов към театъра. И мисля, че освен нас със Стайко, всички други по веригата, са заразени от „Последното изкушение на Христос“.

    – Тезата, която Казандзакис, а след него Вие, Стайко Мурджев и варненските актьори защитавате, е за Бог, който живее в нас не само като хоризонтал, но и като вертикал, по думите на режисьора. Хоризонтът може да е безкраен, но е и линеарен. Как бихте свързали всичко това?

    – Когато свържем вертикалата с хоризонталата, стигаме до някакъв център, стигаме до истината. Там, където вертикалата и хоризонталата се пресичат, може да говорим за точката, към която всички се стремим. За мен няма никаква разлика между хоризонталата и вертикалата – това, което Стайко твърди, е съвсем различно от това, което аз имам предвид. Ние сме насочени едновременно и към вертикалата, и към хоризонталата и по-скоро вертикалата гледа отгоре към нас – надявам се (усмихва се) – с добронамерена насмешка към всичките ни усилия. А хоризонтът и това, което ни предстои отвъд хоризонта, пак не е в наше владение. Но това не значи, че не трябва да се опитваме да го преодолеем, да го достигнем. Имам предвид и хоризонталното, равното  и божественото. Да се опитваме да намерим божественото в себе си, което ни е дадено, да бъдем малко по-смислени, малко по-чувстващи, малко по-обичащи, по-разбиращи другия, не само себе си. Така че в този своеобразен кръг на вертикалата и хоризонталата току-виж се появи големият смисъл.

 ................

ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ НА ХРИСТОС

по романа на Никос Казандзакис „Последното изкушение“

Превод Георги Куфов
Драматургичен вариант Димитър Стоянович
Сценична версия и режисура Стайко Мурджев
Сценография и костюми Никола Налбантов
Сценична пластика Станислав Генадиев
Музика Петър Дундаков
Мултимедия Владислав Илиев
Светлинен дизайн Пламен Димитров
Фотограф Иван Дончев
Драматург Жулиета Василева
Фотография за плаката Симеон Лютаков
Графичен дизайн на плаката Славяна Иванова
Помощник-режисьор Владимира Иванова

Действащи лица и изпълнители:

. ИСУС ХРИСТОС - Гринго-Богдан Григоров (гост)
. МАРИЯ, майка на Исус - Даниела Викторова
. МАРИЯ МАГДАЛЕНА, бивша годеница на Исус, блудница - Христина Джурова
. ЮДА, бунтовник, зилот, най-верният следовник на Исус - Теодор Каракачанов (гост), Константин Соколов
. ПЕТЪР, рибар, следовник на Исус - Николай Кенаров
. АНДРЕЙ, рибар, следовник на Исус, брат на Петър - Недялко Стефанов
. ЙОАН, монах, най-младият и любим следовник на Исус - Димитър Стойнов (гост)
. МАТЕЙ, събирач на данъци, следовник на Исус, пръв негов житиеписец - Симеон Димов
. ЯКОВ, рибар, следовник на Исус - Иван Горанов (гост)
. ТОМА, търговец, следовник на Исус - Хенри Ескелинен 
. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ, пророк - Константин Соколов/Теодор Каракачанов (гост)
. ПИЛАТ, римски управител на провинция Юдея - Стоян Радев
. КЛАВДИЯ, съпруга на Пилат - Габриела Боева
. МАРТА и МАРИЯ, бездетни самотни сестри - Веселина Михалкова, Сияна Начева
. ИГУМЕН - Пламен Димитров
. СИМОН КИРЕНЕЕЦА, кръчмар - Николай Божков
. ВЪЗРАСТНА ЖЕНА - Гергана Арнаудова
. ВАРАВА, зилот, разбойник - Симеон Лютаков
. ЗЕВЕДЕЙ, възрастен рибар - Свилен Стоянов
. САЛОМИЯ, съпруга на Зеведей - Биляна Стоева
. ЛАЗАР - Станислав Кондов
. ЗИЛОТ - Иван Горанов (гост)
. МАЙКАТА НА ЗИЛОТ - Веселина Михалкова
. ЗИЛОТИ - Теодор Каракачанов (гост), Константин Соколов, Николай Кенаров, Недялко Стефанов, Иван Горанов (гост), Симеон Димов, Стоян Радев, Пламен Димитров, Николай Божков, Станислав Кондов
. МОНАСИ - Димитър Стойнов (гост), Недялко Стефанов, Симеон Димов, Хенри Ескелинен