Последни новини

I. КЪЩАТА (ОТ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ)

Идеята за юбилейния проект идва от премиерата на книгата, представена от археолога Валери Йотов през юли т.г. в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна „Пътуване на изток“. В нея младият Шарл Едуар Жанере - тогава все още неизвестният бъдещ знаменит архитект Льо Корбюзие, проследява странстванията си през 1911 г. от Виена до Константинопол, през Унгария, Сърбия, Румъния и България. Силно впечатлен от Търново и неговите къщи, той ги описва като „... кацнали на ръбовете на острите скали“, „... стрехите на къщите са залепнали една към друга...“, „... стените са бели с черни греди на конструкцията, а цветът и фактурата на покривите напомнят кората на дърво“, ... в търновските къщи стаите се измазват с вар и това е така прекрасно, че аз бях просто поразен...“.

Льо Корбюзие прави серия от ценни рисунки и акварели на къщи и интериори с големи прозорци и „балкон, истинско произведение на изкуството“. Тези наблюдения на емблематичния за развитието на съвременната архитектура творец са достатъчно основание, отново да си припомним неоценимото богатство на българската традиционна дървена архитектура от средата на XVIII до края на XIX век, изтъква арх. Веков.

Той включва в първата експозиция авторски рисунки, създадени в младежките години, както и по време на различни пътувания в страната. Обхванати са предимно характерни възрожденски къщи от цялата страна по маршрути, съобразно конкретната цел на пътуването, така както се e случвало във времето. Най-често предмет на рисунките са къщи, улици и обслужващи сгради, чиято специфична архитектура е формирала съответен регионален тип къща: Северозападен тип - Срацимир, Бяла, Белоградчик, Върщец; - Старопланински тип – Велико Търново, Троян, Трявна, Калофер, Котел; Черноморски тип - Несебър, Созопол и др.

Българската възрожденска къща е пример за архитектура, съобразена с географията на терена, климатичните особености на региона и материалните ресурси на конкретното място, които от своя страна определят архитектурата и технологията на изпълнение, предимно паянтова конструкция (Fachwerk) с носещи дървени колони и греди, върху каменни зидове в приземния етаж или пълнеж от тухли и гладка мазилка и/ли обшивка с дъски за външни и вътрешни стени на горните етажи.

Особен белег в тази регионална архитектура на българската традиционна къща са стрехите на четирискатните покриви, които дават онзи изразителен и пластичен силует, типичен за Тревненската къща. За разлика от нея, при Северозападната или Черноморската къща стрехата е по-плитка или е заменена от профилиран покривен корниз, изпълнен обичайно с гладка бяла мазилка, обяснява известният архитект.

Изложбата показва няколко типа жилищни сгради: едноетажни, двуетажни, на равнинен и/или стръмен терен, с приземен етаж за различни търговски функции - занаятчийски работилници, купчийници, кафенета и др., които още веднаж показват голямото многообразие и богатство на архитектурната палитра на народните майстори-строители и силата на традицията, резултат на многовековен опит.

„Къщата (от българското Възраждане)“ съдържа 30 рисунки с различна техника: туш Rotring (черен и перо, флумастер, химикал и молив (черен и кафява креда върху картон или хартия). Всички творби, с изключение на една - Панорама на Велико Търново с камбанария на Кольо Фичето, се показват за първи път.

II. ЛЯТОТО, МОРЕТО...

Повод за „Лятото, морето...“, втората експозиция от юбилейния проект, дават емоционалните описания на красиви природни забележителности в България, споделени от Льо Корбюзие в дневника му „Пътуване на изток“. Така и в „Лятото, морето...“ намират място вдъхновени от българската природа рисунки, правени от арх. Веков по време на лятно пътуване с приятели по Южното Черноморие през 1977 г. Редуват се пейзажи от Несебър, с неговите живописни пристани, лодки и равнинен морски бряг, до Созопол, с многобройните му скални заливи и тогава все още непокътната природна среда. Представени са общо 12 рисунки, запечатали специфичната красота на крайбрежието, където морето, скалният бряг и слънцето създават неповторимо усещане за простор и свобода.

Приложена е техника, с която авторът експериментира - направо от тубата с туш (Rotring/черен), като за перо се използва накрайника на самата туба. По този начин се осигурява относително непрекъсваем процес на изобразяване и възможност за бързо възприемане и нанасяне върху листа на избрания мотив или обект. Използвана е тънка хромова хартия, подходяща за консистенцията на туша. 

Представени са общо 12 рисунки, запечатали специфичната красота на крайбрежието, където морето, скалният бряг и слънцето създават неповторимо усещане за простор и свобода. Приложена е техника, с която авторът експериментира - направо от тубата с туш (Rotring/черен), като за перо се използва накрайника на самата туба. По този начин се осигурява относително непрекъсваем процес на изобразяване и възможност за бързо възприемане и нанасяне върху листа на избрания мотив или обект. Използвана е тънка хромова хартия, подходяща за консистенцията на туша.

III. СКАЛНИ СТРУКТУРИ

Последната експозиция „Скални структури“ продължава темата за природните красоти на България с фокус върху някои природни феномени. Включени са рисунки, правени по време на екскурзии до Белоградчик и Троянския Балкан в периода от 1977 до 1982 г. Представени са общо 20 рисунки, изпълнени in situ. Вниманието привличат обширният скален пейзаж на Белоградчик с причудливите скулптурни образования, асоциирани с човешки фигури и средновековната крепост „Калето“ от XIV век във Видин, както и пещерите около Троян, с лабиринта от огромни пространства, подобни на природни катедрали.

Интересен паралел може да се направи между различните феномени, като произход и форма - ако Белоградчишките скали се възприемат като тримерни обекти в открито пространство - екстериор, другите са разположени във вътрешно пространство -интериор. Различна е и структурата им, резултат на различни тектонични процеси. Песъчливо-мергелните Белоградчишки скали са формирани от природните стихии в продължение на 250 хиляди години, докато разтвореният варовик на Троянските пещери е моделиран от проникваща вода, създала кристалните структури - сталактити (гр. -σταλάσσω капя, този койро капе), сталакмити и сталактони, за около 150 хиляди години.

Творбите са опит за графична интерпретация на двете различни структури чрез различен щрих - хоризонтален, по формата, като отделни пластове (layers, подобно на 3D принт) при Белоградчишките скали и вертикален - при кристалните структури на Троянските пещери.

Графичните рисунки са изпълнени в предпочитаната от автора техника с туш (Rotring/черен) и перо (накрайника на самата туба), обогатена със скален пясък, което придава по-голяма автентичност на изображението и добавя доза местен колорит. Използвани са картон или тънка хромова хартия, подходящи за консистенцията на туша. Серията рисунки „Скални структури“ се показва за първи път в Галерия „Жар  Арт“.

В своята „Юбилейна изложба х 3“ арх. Веков споделя някои от артистичните търсения в творческия си път, в паралел и с посланията на Льо Корбюзие към гилдията: „Гледайте, наблюдавайте, вижте, представете си, измислете, създайте!“; „Ключът, това е да видиш!“; „Да виждаш, означава да знаеш!“