Последни новини

Това пътуване бе дълго и трудно. То започна изведнъж и още не е завършило. То не може да приключи, защото създаденото от Христо Берберов поставя множество въпроси. Юбилейната – по случай 145 годишнината и в същото време, първата голяма проучвателска ретроспективна изложба на творчеството на художника се състоя в залите на Съюза на българските художници от 1 март до 2 април 2022 г. Нейното наименование „Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство“ оставя с един продължителен отзвук, въпреки изминалата вече цяла година.

Получава се така, защото освен нейната пълнота, тя пресища изследователското любопитство с огромното издание, което я съпровожда. То съдържа три подробни студии за живописта, графиката и рисунката, и за църковните произведения на художника. На изследването им се посвещават опитни и по-млади изследователи, поддръжници и партньори, обединени от амбициозната задача – да представят максимално изчерпателно живота и творчеството на художника.

Началото на сериозното проучване започва през 2018 г., когато семейството на внучката на художника посещава галерия „Лоран“. За да се стигне до пълното представяне на Берберов е извършена огромна документална и реставрационна работа, която има своите корени още по-рано, благодарение на проучванията на д-р Анжела Данева в Италия. Българските художници в академиите във Флоренция, Торино и Милано, както и българо-италианските културни диалози от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. са солидната база за познаването на историческия фон и културната среда за да може между 2018 и 2021 г. да бъде събрано и проучено наследството на Берберов.

Убедено можем да твърдим, че докато произведенията от изложбата – дело на изключително сериозни усилия, вече отдавна са при своите притежатели от държавни, общински и частни колекции, събраното в обемното пълноцветно издание с подробното изследване, остава. Затова преди избледняването на визуалния спомен, се спирам най-напред на изложбата.

Разположена в три зали, нейната цел е да разгърне един естествен разказ за творчеството на Берберов – живопис, рисунка, офорти – от студентските години от 1895 до произведенията от църковната му живопис през 1930-те години. Контекстът на времето е елемент от представянето на неговото творчество чрез произведения на Болонгаро, фотографии и фотоси на издания. На изкушените, вероятно е направило впечатление и оформянето на стените на залите с елегантните златно-бронзови сецесионови шрифтове и орнаментация. Експонирането в трите зали – една голяма и две малки, следва логиката на материала. Едната е посветена на „времето“ в Италия и на документалната част. Акцент на цяла стена е фотографията с интерпретацията на произведението от Джакомо Гросо „Supremo Convegno“ от 1895 г. и разбира се, отново фотографията на самия оригинал от същата година. Срещуположната ѝ – в противовес е особено колоритна. В нея са експонирани фотоси от църковната живопис и икони от църквите „Св. Александър Невски“, „Св. Благовещение Богородично“ в Провадия, „Св. Параскева Петка“ във Варна, „Св. Успение Богородично“ в град Елена и „Св. Параскева“ в Плевен. Централната и най-голяма зала от етажа на Съюза на българските художници става мястото за всички останали живописни и графични творби, които са жанрово и хронологично експонирани. Акценти са „Харамии“, 1906, диагонално разположената в пространството двустранна творба „Пейзаж от Чамкория“ и „Рилско езеро“, ок. 1910 г., „Мечкари“, 1894 г., „Островът на мъртвите“, 1910 г. и „Пастир“, 30-те г. на ХХ в.

Писмата на Берберов и снимките са съществена част от монографията. За нея са издирени критични статии за творчеството на младия художник от Антон Митов и Илия Бобчев. Разказът е подробен и в него оживява контекстът на времето – кръгът от приятелствата, веселбите, тежненията. Съществен дял имат програмите за обучение в академия „Албертина“ в Торино, вниманието на учителя – професор Джакомо Гросо, връзките с приятеля Луиджи Болонгаро, състудентите, после в Пловдив… И така през призмата на общоисторическия контекст е разгледано създаването на редица творби. Контекстът има широко място в изследването на Анжела Данева. Към него тя подхожда от две посоки – на Италия и на България, за да определи мястото на Христо Берберов. Стилистиката на Берберов тя открива в отделянето на „младите“ още в Италия под влияние на Сегантини, от пътя по който вървят студентите, следващи обучението, зададено от първото поколение следосвобожденски творци. В пейзажите си той остава на границата на повествователността с елементите на символизма, въпреки, че видимият свят крие далеч по-сложни и дълбоки пластове. Подробният анализ на голяма част от живописните творби разкрива сложната природа на творчеството и дълбоката емоционалност в наблюдаването в обикновени на глед теми и сюжети в пейзажа.

В частта на представянето на графичното творчество на художника Елисавета Станчева се впуска в подробен разказ за композициите и тяхната тематика, анализира произведенията от личния му архив. Анализите водят през стила, линията и щриха, и предават състоянията на фигурите. Авторката търси връзката между рисунката или графичния отпечатък, и живописта в редица композиции. Справедливо е отбелязано, че романтичната и символистичната рисунка от първото десетилетие на ХХ в. отстъпва място на религиозните сюжети.

Стенописното и иконописното наследство на Христо Берберов до момента не е било обект на специален изследователски интерес. Причината за това откривам в тенденциите на ХХ в., през който дистанцията от началото на века е все още недостатъчна, пък и академичното начало в църковната живопис не се смята за достатъчно привлекателно на фона на византинизма и Възраждането. Сложната, поради връзката на стенописите със строителството на храмовете – задача на автора Владимир Димитров е компенсирана от издирването в местни документални регистри.

Църковната живопис на Берберов не прекъсва връзката с останалата част от неговото творчество. Причина за това е, че в началото той работи паралелно, рисунката и човешката фигура в нея оформя живата връзка между живописта на платното и живописта на стената. Владимир Димитров обяснява подходите на художника при създаването на библейски и евангелски композиции. В основата на създаването на каноничните образи е работата с модел или по снимка – обикновени за времето начини в работата не само в областта на църковната живопис от първите десетилетия на ХХ в., но и в кавалетната живопис. Детайлността от тази част на изследването е свързана с описването на създадените от Христо Берберов композиции в храмовете, в които той работи.

Кавалетната живопис, която досега е изследвана в най-голяма степен, е „най-печеливша“ като най-благодатно поле, поради възможностите за поставянето й в широкия културен и исторически контекст. Контекстът разбира се, се отнася и за останалите две части на изследването. При рисунката, графиката и църковната живопис той обаче се усложнява от редицата специфични особености. Рисунката като основен елемент в художественото творчество повежда към живописта и стенописите.

Авторите все още не могат да изкажат категорично мнение за връзката на отделни рисунки с Илинденско-преображенското въстание от 1903 г. Повдигнатите въпроси за малките целувателни икони в църквата „Св. Успение Богородично“ в Елена – те ескизи ли са, или са създадени след царските икони, при положение, че за тях не е използван грунд и притежават характера на бързо работени, намират внимателен отговор. За пръв път е коментиран похватът на незавършената творба в иконописта, който по начало е изключително рядко практикуван. В това първо изследване на църковните стенописи на Христо Берберов е открита връзката между групи или отделни светци, изписани в различните църкви, в които художникът работи. 

Като цяло и тримата автори са подходили внимателно и с уважение към изследвания материал. А той е огромен и неговото достояние не би било възможно без съдействието на семейството, на колекционерите, на фондация „Цанко Лавренов“, на държавните и общинските колекции, благодарение които тази изложба и изданието станаха възможни и се превърнаха в културно явление.