„Стабат Матер“ от Перголези възвисява духа преди Възкресение Христово

Само 5 години! – според най-ранните регистрирани негови композиции, са съдбовно отреденото на Джовани Батиста Перголези време, в което да разкрие и разгърне на тази земя богатия си музикантски талант. Умира от туберкулоза 26-годишен, около две седмици след като е завършил най-известната си и до днес религиозна творба – каноническият химн

          „Стабат Матер“ за сопран, алт, хор и оркестър

Тя е написана за благородническото братство Cavalieri della Vergine de Dolori в църквата „Maria dei Sette Dolori“, за да замени по-ранната католическа секвенция от Алесандро Скарлати и е отпечатана за първи път в Лондон, 13 години след смъртта на автора. И по традиция е базирана върху латинска поема-размисъл от XIII век – за страданията на Христовата Майка, в подножието на неговото разпятие.

Произведението на Перголези е в дванайсет части, всяка озаглавена според началните строфи от поетичния текст. Но отличителният й стил реално кореспондира с характерните за XVIII век музикални нагласи и с открояващия за самия автор галантен и чувствен неаполитански мелодичен маниер. Именно поради него, както и поради неизбежното влияние от оперното мислене на композитора, „Стабат Матер“ на Перголези продължително време е възприемана като „по-лековата“ творба, неспособна да предаде адекватно католическия патос на текста в отделни негови части. Днес оценките за произведението са коренно ревизирани и акцентират главно върху дълбоко интимните и вълнуващи арии от епохата.

Роденият в Йези и починал в Неапол през 1736 г., Джовани Перголези, е сред десетките именити композитори от XV до XXI век вкл., привлечени от средновековната поема „Stabat Mater Dolorosa“ (Скърбящата майка – Дева Мария), изпълнявана по време на католическата литургия, преди четенето на Светото Евангелие. Нейният текст неизменно ги е вдъхновявал да сътворят свои версии по старинните песнопения: след Шуберт, който създава своята религиозна творба едва 19-годишен, Перголези е вторият най-млад автор на „Стабат Матер“; докато Палестрина е на почтените 65–66 години; Росини – на 49, Дворжак и Лист – на 36, Хайдн – на 35, Вивалди – на 34; а за 84-годишния Джузепе Верди, едноименната творба се оказва и неговото финално музикално творение.

Своеобразната „лебедова песен“ на Перголези несъмнено в най-голяма степен му отрежда безсмъртие като композитор, известен и с 10-ина свои опери, най-прочута и изпълнявана до ден-днешен от които е „Слугинята господарка“ – предшественик на по-нататъшното направление в жанра, наречено „опера-буфа“. Перголези оставя ярък отпечатък в музикалната култура на своята епоха и с други духовни творби, както и с редица светски инструментални произведения.

„Стабат Матер“ от Перголези избраха Детският хор на БНР, с диригент Венеция Караманова, Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, с диригент Константин Добройков и солисти Ина Кънчева (сопрано) и Мария Радоева (мецосопрано) за своя

          Великденски концерт в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ 

Допълнена с творби от Джанбатиста Мартини (In monte oliveti, изпълнено от Детския радиохор), Клаудио Монтеверди (Amor, изпълнено от Ина Кънчева) и Й. С. Бах (Erbarme dich, mein got из ораторията „Matthȁus-Passion“, изпълнено от Мария Радоева), програмата и нейната интерпретация превърнаха този концерт в специално събитие.

Още с изпълнението на първите й части пролича, че всеки от участниците бе вложил дълбоко творческо вдъхновение и перфекционизъм, за да прозвучи мащабната творба на Перголези като сакрално интимно преживяване, което впечатлява и с мощта на заложената в тъканта му колосална емоция. За пълноценното ѝ пресъздаване в немалка степен допринесоха ангелските гласове на Детския радиохор, който през 63-те години от своето съществуване до днес, е очаровал публики и критици в държави на четири континента, и който отпреди повече от две десетилетия е обявен за Посланик на европейската култура.

Със същия хоров състав–легенда, е свързано и началото на творческия път – като изпълнител и солист, на известното ни сопрано Ина Кънчева. Хорът и за нея се оказва мощен първоначален тласък за една забележителна певческа кариера, която включва престижни отличия и много участия на редица сцени по цял свят. Ина Кънчева съумя да придаде дълбочината и трагичността на сопрановата партия, с впечатляващи вглъбеност и отдаденост както в соловите й части, така и в дуетите с мецосопраното Мария Радоева, и особено в ефектната финална „Quando corpus morietur“.  

Изпълнението на Ина Кънчева – драматично по-експресивно по партитура, се допълваше по великолепен начин от плътността в звученето, мекотата и изяществото на фразировката при Мария Радоева. Още повече, че мецосопраното съвършено изкусно предаде блясъка на оригинално написаната от Перголези партия за алт. Това пролича особено в четвъртата част, „Quae moerebat et dolebat“ (Тя тъгуваше и скърбеше), в която болката на страданието в текста контрастира с мажорното отклонение в музикалната линия. В дуетните части, двете солистки изящно нюансираха своите партии, хармонично споявайки ги в единно цяло с хора и с оркестъра.

„Стабат Матер“ на Перголези поставя особено високи изисквания и към диригента. В този смисъл, не би било пресилено да се оценява със суперлативи и музикалното ръководство на младия Константин Добройков. С открояваща се вещина – съобразявайки и акустичните особености на залата, която той намира за изключително подходяща за изпълнения на барокова музика, Добройков съумя да изведе максималното от възможностите на хора, от солистите и от оркестъра, който той отскоро ръководи. Не мога да не подчертая отново прецизния звук, точните акценти и брилянтните  динамични попадения, с които винаги се е отличавало музицирането на „Софийски солисти“.

След края на концерта, диригентът Константин Добройков скромно подмина комплиментите и от специалисти, и от много любители на музиката. Но той не пропусна да изтъкне изключителните качества на хористите на отличния диригент Венеция Караманова. Освен на безупречната им музикално-гласова подготовка, Добройков акцентира и върху способността на децата веднага и стриктно да отреагират на изискванията му за интерпретацията на сложната в музикално отношение творба, съобразени и с акустичните особености на залата.

Детският радиохор, както и Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ от десетилетия демонстрират удивителната способност да репродуцират успехите си отново и отново, доразвивайки във времето високите изпълнителски стандарти, заложени още при тяхното основаване от ярки диригентски личности, като: акад. Христо Недялков (за хора), Михаил Ангелов, акад. Васил Казанджиев, Емил Табаков и – до неотдавна – от Пламен Джуров (за оркестъра). В този смисъл, изпълнението на „Стабат Матер“ от Перголези в съвместния им Великденски концерт е подходящ повод да изтъкнем неподвластната на времето виталност и на двата знакови български ансамбъла, които не спират да ни радват с качествени интерпретации на многобройни музикални образци. А най-хубавото в случая е, че с партньорството на Катедра „Музика и медийни технологии“ към СУ „Св. Климент Охридски“, документален аудио запис ще съхрани във времето пленителното преживяване не само за присъствалите на концерта в Аулата на СУ.