По повод спектакъла на "Тоска" в ММФ "Варненско лято" на 16.08.2023 г. Маестро ПАВЕЛ БАЛЕВ анализира пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на „Тоска“; откъсването от типичния италиански оперен стил и красивото пеене в търсене на по-натурален подход при водене на вокалната линия; постигането на фина нюансировка и прозрачно звучене; изчистването от наложени вредни традиции; изборът да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата.
– Как „Тоска“ се вписа в творческата Ви биография?
– Първата „Тоска“, която правих, беше през 2001 година и вече повече от 20 години се занимавам периодично с това заглавие, а през 2025 година ми предстои нова постановка във Франция. Развивал съм се с тази творба, с времето осмислям и променям някои неща, на базата на натрупания опит и това, което ме изгражда като диригент. Самата „Тоска“ изгражда нов стандарт в оперния свят. С „Тоска“ Пучини съвсем осъзнато загърбва типичната италианска оперна традиция, дистанцира се от обичайната подредба на соловите номера и ансамблите. „Тоска“ не се ориентира по структурата на Вердиевите опери, както и по белкантовата архитектоника на Белини и Доницети. Срещат се поредица от дуети, което е в пълен противовес на тогавашната оперна традиция.
– Неслучайно операта е написана по едноименния роман на Викториен Сарду, чиято театрална адаптация със Сара Бернар е била световно събитие.
– Тъкмо заради тази силна театрална драматургия се е смятало, че сюжетът не е подходящ за опера, но Пучини е бил на друго мнение. Верди е казвал, че с удоволствие би написал музика за „Тоска“, ако беше по-млад и точно това дава стимул на Пучини да се захване с произведението. Замесен бил и един друг, не толкова известен композитор, Франкети, който се отказал от авторските си права в полза на Пучини. Пучини съзнателно се откъсва от типичния италиански оперен стил, не търси само красивото пеене, а използва по-натурален подход при водене на вокалната линия, въпреки че към ариите в „Тоска“ има написани ариети и канцонети. Следвайки драматургията, Пучини вгражда известен, продиктуван от сюжета, музикален натурализъм, който оперните естети на времето са смятали за несъвместим със света на операта, включително Густав Малер и Рихард Щраус, изказали се доста иронично за „Тоска“.
– Но времето ги опровергава.
– Да, времето доказва, че и големите майстори могат да се заблуждават. Така или иначе трябва да се отбележи, че в „Тоска“ се усеща известна музикална суровост, но операта не трябва да звучи агресивно. Оттам идва и първата ми задача, която съм си поставил – да направя възможно най-фината нюансировка и възможно най-мекото и наистина прозрачно звучене на „Тоска“, замислени от композитора. Второто, което се старая да направя, е да изчистя партитурата от традиции, наложени от диригенти или певци. Опитвам се да правя само това, което пише в нотите и да не робувам на съществуващи порядки. По този начин операта звучи концентрирано, сякаш преминава ток през нея, върви със заряд и скорост, без да се правят демонстрации на гласови качества или диригентски умения. Това са двете ми основни задачи като диригент на „Тоска“ и се надявам да съм убедил оркестъра и солистите в необходимостта от такъв прочит.
– Да сте верен на композитора, това е принцип във Вашия диригентски стил.
– Да. Друг мой принцип е да не слушам записи, за да не се влияя от тях, а да търся най-верния и близък до композитора прочит. Радвам се, че в тези свои търсения получих подкрепата на нашата прекрасна Красимира Стоянова, работата с която за мен е огромно щастие и привилегия. Ние мислим по еднакъв начин. Милен Божков и Пламен Димитров като централни протагонисти също смятат, че извеждането по този начин на вокалните партии им помага. И двамата са великолепни. Убеден съм, че преди да се стремиш да промениш нещо в партитурата, най-напред трябва да спазиш това, което е написано и да разбереш защо трябва да бъде така. Тоест да бъдем защитници на партитурата, аз като диригент се чувствам такъв.
– Ще видим една нова „Тоска“...
– Нека това преценят зрителите. Радвам се, че много от нещата, които предложих, се приемат с доверие. Това, подчертавам отново, не идва от мен, а от композитора, аз просто чета текста и се стремя да бъда верен на оригинала.
_____________
„ТОСКА“
Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика
По драмата на Викториен Сарду
Диригент Павел Балев
Постановка Кузман Попов
Режисьор Сребрина Соколова
Диригент на хора Надежда Маккюн
Концертмайстор Анна Фурнаджиева
Действащи лица и изпълнители:
ФЛОРИЯ ТОСКА – Красимира Стоянова
КАВАРАДОСИ – Милен Божков
БАРОН СКАРПИЯ – Пламен Димитров
АНДЖЕЛОТИ – Евгений Станимиров
КЛИСАР – Гео Чобанов
СПОЛЕТА – Артьом Арутюнов
ШАРОНЕ – Людмил Петров
ТЪМНИЧАР – Петър Петров
ОВЧАРЧЕ – Калина Жекова
РОБЕРТИ – Георги Корбаков
СЕРЖАНТ – Милен Митев
Хор и оркестър на Държавна опера Варна
16 август 2023, 21.00 ч., ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър
