Кои са рушителите на демокрацията – дискусия по време на премиерата на книгата „Епохата на автократите“
На 4 април, само дни след като България отбеляза 20 години членство в НАТО, в Литературен клуб „Перото“ бе представено новото издание от знаковата поредица „Власт и отговорност“ на издателство „Сиела“, а именно „Епохата на автократите“ от уважавания британски журналист и кореспондент на Financial Times Гидиън Рахман.
Премиерата на изданието, което беше отличено като „Най-добра книга на 2023 г.“ според The Economist, Foreign Affairs, The Times (UK) и Sunday Times, предизвика оживена дискусия между отбраните гости, сред които министър-председателят на Република България (1991-1992) Филип Димитров, проф. Тодор Тагарев, писателката Теодора Димова, проф. Вили Лилков, Левон Хампарцумян, Арман Бабикян, Лозан Панов, Евгени Кънев, изпълнителният директор на „Сиела Норма“ Веселин Тодоров и др.
За култа към „силната ръка“ и общото между засилващата се антидемократична вълна през последните години дискутираха съставителят на поредицата „Власт и отговорност“ Свилен Спасов, доц. Георги Лозанов и Ирина Недева – председател на Асоциацията на европейските журналисти – България.
„Демокрацията е свобода, а едно от нещата, които могат да препятстват появата на автократори и преборването с тях, е липсата на страх. Автократорите съществуват само защото нас ни е страх“, изтъкна Свилен Спасов и подчерта, че „в момента в Европа няма лидери“ и това може да бъде изключително пагубно за антидемократичната посока, в която светът е поел.
„Всъщност автократите са тези, които се страхуват. Те не могат да си представят, че властта им ще бъде поставена под въпрос. Не се страхувайте, те се страхуват“, сподели Ирина Недева и подчерта, че в книгата „Епохата на автократите“ ни показва различните лица на авторитарните лидери и механизмите, които те използват, за да упражняват властта си. „Превземане на медиите, превземане на съдебната система, отъждествяване на самите техни тела с тялото на държавата и нацията като цяло“, допълни тя и изтъкна колко ключова е ролята на медиите да отказват отпор.
„Настъплението на автократите, според автора на книгата, започва от 2008 г. Но според мен това се случи по-рано – през 2001 г., с удара по кулите-близнаци в Ню Йорк. Тогава за първи път започна връщането на историческата събитийност и пробивите в либералните ценности на Евроатлантическия свят. А с това – и обратният удар на автокрацията срещу демокрацията“, каза доц. Георги Лозанов и заключи, че „да произвеждаш история – това се прави с най-много кръв и страдание“.
Вечерта завърши с по-оптимистична нотка с изказването на доц. Георги Лозанов, който сподели, че „демокрацията винаги побеждава, но чак накрая“ и това изисква непрекъснат отпор от наша страна. А „Епохата на автократите“ е „много хубав лъч светлина вътре в черното“.
Британският журналист Гидиън Рахман е свидетел от първо лице на възхода на лидери като Путин, Тръмп, Си Дзинпин, Ердоган, Орбан. В своя аналитичен труд той изследва как и защо след началото на новото хилядолетие една след друга столици като Москва, Пекин, Делхи, Бразилия, Будапеща, Анкара, Рияд и дори Вашингтон се оказват превзети отвътре по наглед демократичен път, който обаче отвежда до установяване на власт на лидери със силни диктаторски наклонности.
В „Епохата на автократите“ авторитарните лидери са разгледани като част от спектър – в единия край са безспорните автократи, след това има личности, подчинени на някои от ограниченията на демокрацията, а накрая се нареждат и политиците, които действат в условията на демокрация, но които проявяват презрение към демократичните норми и изглежда, имат явно намерение да ги разрушат.
Аналитична и изчерпателна, „Епохата на автократите“ е смел поглед какво се случва в света в момента, чрез който можем да извадим своите поуки за бъдещето.
