Последни новини

Списание "Философски алтернативи", бр. 3/2026
https://doi.org/10.58945/TVYB4558

Тема на броя: Българска философска култура

Водещи: Татяна Батулева, Нина Димитрова

Българската философска култура през ХХ век

· Нина Димитрова – Ерос и Танатос – български прочити (първата половина на ХХ век)

· Станул Грозев – Иван Саръилиев за истината

· Георги Белогашев – Масите в историята през теоретичния дискурс на Асен Игнатов

· Ивана Балтова – Философията в България през XX век

· Цветанка Горанова – Отношението на етнографията и народостопанското познание според разбиранията на Тодор Владигеров

Съвременни африкански философи

Oreoluwa Idris Adesanya, Solomon Kolawole Awe – Ngugi Wa Thiong’o and the Challenge of Linguistic Extroversion in African Philosophy: Some Critical Comments

Asaju Olusola Ayomide – Therapeutic Cloning and the Moral Justification of Human Cloning

Философия и литература

· Пламен Антов – Протоекологични идеи за природата в поетико-философски ракурс (Торо–Бодлер)

· Юлияна Хичева – Изкуството между (техне) tεχνη и „аура“

Духът на есето

· Татяна Батулева – Информационните технологии: между утопията и реалността

Настоящият брой се открива със статията на Нина Димитрова, в която се разглеждат темите за любовта („Ерос“) и смъртта („Танатос“) в българската хуманитаристика през първата половина на ХХ век. Представени са интерпретации на български хуманитаристи в разнообразни области: натурфилософия, социология, психология, психоанализа, културология и теология. Едно от заключенията на авторката е, че тъй като в българската философска култура през първата половина на ХХ век екзистенциалната нагласа е сравнително слабо изявена, а към философската антропология са направени само начални стъпки, създадените текстове, повлияни от своеобразието на българския светоглед, се отличават със синкретичен характер.

Станул Грозев изследва възгледите за истината във философията на Иван Саръилиев. Проследено е развитието на неговата позиция – от критично отношение към философите, които отричат абсолютната истина, до признаването на умерения скептицизъм по отношение на възможността за нейното постигане. Саръилиев разграничава философската истина от истините в науката и всекидневния живот, като отдава предпочитание на „човешките истини“ – ограничени и непълни, но достатъчни за практическите нужди на човека.

Статията на Георги Белогашев очертава философския дискурс на Асен Игнатов за взаимоотношението между индивид и народни маси в обществено-историческото развитие. Теоретичните позиции на българския философ са съпоставени с тезите на класическия марксизъм и руските народници. Разгледани са и критиките на Данаил Пасманик и Димитър Михалчев относно икономическия фундамент на марксистката теория. Авторът подчертава, че Асен Игнатов схваща взаимоотношението между индивид и общност като „очовечена цялост на синергийно действащи индивид и среда“ (с. 43).

Статията „Философията в България през XX век“ на Ивана Балтова, привърженичка на ремкеанската школа, е публикувана през 1940 г. в списание „Училищен преглед“ и представлява сбит обзор на историческото развитие на философията в България. Специално внимание е отделено на философските възгледи на Димитър Михалчев. Текстът представлява ценен документ както за историята на българската философия, така и за участието на жените във философския живот в България през първата половина на ХХ век.

Цветанка Горанова очертава възгледите на Тодор Владигеров, активно работил през 30–40-те години на XX век, за взаимоотношението между етнография и икономическа наука. Анализът се основава върху неговите трудове „Етнографията като източник на народостопански познания“ и „Аграрни отношения в България. Етнографски сведения“. Авторката акцентира върху оригиналността на теориите, формирани в разглеждания исторически контекст, в който „в българската стопанска наука се проявяват известни опити за придаване на национална органичност и своеобразие на концепциите за народното стопанство“ (с. 60).

Статията на Ореолува Идрис Адесаня и Соломон Колаволе Ауе разглежда „лингвистичната екстровертност“ – зависимостта на африканското производство на знание от чужди, предимно европейски езици и понятийни модели. Анализирана е връзката между маргинализирането на африканските езици и забравата на същностните за африканската култура познавателни рамки. В този контекст са разгледани възгледите на П. Унтонджи, Нгуги уа Тионго и К. Уиреду относно ролята на африканските езици във философията, както и критиките на М. Макинде и А. Г. А. Бело към прекомерния акцент върху езиковата автентичност, който би ограничил комуникацията както между африканските изследователи, така и с останалия свят. К. Файеми категоризира двата лагера като „Консервативни“ и „Прогресивни“. В заключение се защитава инициативата за изграждане на африкански философски терминологичен и речников фонд, който да осигури автономността на африканската философия, като същевременно ѝ позволи да участва в по-широка интелектуална комуникация.

Дебатът за етиката на човешкото клониране е във фокуса на биоетици, богослови, лекари и други специалисти. Основният въпрос е дали човешкото клониране може да бъде морално оправдано с оглед на човешкото достойнство и общественото равенство. В своята статия Асаджу Олусола Айомиде се стреми да докаже, че човешкото клониране може да допринесе за общественото благо, без да нарушава човешкото достойнство и общественото равенство. Авторът подкрепя позицията си чрез утилитарния аргумент и аргумента за обществената ценност.

Начален момент на статията на Пламен Антов е съпоставянето на две произведения – сонета „Съответствия“ от „Цветя на злото“ на Бодлер и „Уолдън, или живот в гората“ на Торо – с оглед на изразените в тях схващания за природата. Откроени са философските близости и различия между американския трансцендентализъм и френския символизъм, обусловени от културно-историческите контексти. Акцент е поставен върху заеманата от Торо междинна позиция в осмислянето на природата – между трансцендентността („съответствията“) и сетивната реалност. В анализа са привлечени и фигурите на Сведенборг, Емерсън, Александър фон Хумболт и Мартин Хайдегер.

Юлиана Хичева разглежда взаимоотношението между технология и изкуство чрез диалога между философската рефлексия и авангардната художествена практика. От схващането за техниката при Хайдегер, през анализа на Лиотар върху technologos и трите нива на паметта, до учението на Бенямин за „аурата“ и ефектите на техническата възпроизводимост, се проследяват промените в начините на създаване, възприемане и интерпретиране на изкуството. В контекста на очертаната философска перспектива са разгледани произведения на Нам Джун Пайк – пионер в интегрирането на технологията, и по-специално на видеото, в изкуството.

Татяна Батулева интерпретира амбивалентността на новите информационни технологии, разглеждани като форми на контрол и манипулация на информацията, определени от Кристофър Полман като „децентрализиран надзор“ и „генерализиран авто-надзор“. Представен е и анализът на Е. Морозов, който предупреждава за усилване на дехуманизацията вследствие на съюзяването между изкуствения общ интелект и неолиберализма. Изложена е и позицията на И. Шнуренко относно наукометрията като фактор за трансформирането на науката в бизнес, което води до загуба на нейния обществен компонент.