Оперната прима ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за стойността на наградата Певица на годината, превъплъщенията на нейната Турандот, уроците на Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова, смисълът и красотата на изкуството, докосването до публиката. Със спектакъла на „Турандот“ на 23 юли в XVII издание на Опера в Летния театър – Варна 2026 се отбелязват 100 години от премиерата на шедьовъра на Пучини и 85 години от рождението на Гена Димитрова.
– Поздравления, Маестра, за най-новата Ви награда Певица на годината, с която бяхте удостоени от първите Международни тракийски награди за класическо изкуство на световната оперна прима Соня Йончева! Какво означава това поредно отличие за Вас?
– Това е изключително признание, защото е признание от колега. Оценката от колега е много ценна и има много висока стойност, защото любовта на публиката е хубаво нещо, но когато те оценяват колеги, които знаят как се постига ниво на сцената, това има друг смисъл. То носи огромна радост и разбира се – отговорност.
– От богатия си творчески опит като певица с международно признание, също и като преподавател, доцент д-р в НМА „Панчо Валдигеров“, какви напътствия отправяте към младите за тяхното творческо израстване?
– Да бъдат отговорни и да работят много. Да притежаваш талант не значи нищо, ако не се усъвършенстваш и не изградиш онази прецизна вокална техника, която помага на образа, а не обратно. За подобни случаи Гена Димитрова казваше, все едно ги виждам как обръщат страниците на партитурата и следят къде се намират. За да изгради драматургично образа, певецът трябва да е преодолял всякакви вокални препятствия, а за това са необходими време, труд и търпение. Също жертви. Певецът трябва да се лиши от редица удоволствия, за да може в изкуството да постига онова, към което се стреми.
А ако вече си създал име и си натрупал репертоар, трябва да ги защитаваш. Оперната партия, която често пееш, е като дрехата, която с носенето се захабява. Ако примерно след 2-годишно прекъсване ми се налага да пея отново Турандот, започвам отначало да „почиствам“ ролята - всички щрихи, всичко, което е казал композиторът – текст, ритмика и т.н. Фраза по фраза, всичко трябва да се мине като на химическо чистене.
– Хубаво сравнение.
– Сравнението не е мое, то е на Гена Димитрова. Тя разказваше, че го е научила от един пианист в Миланската скала. Постоянна и целенасочена работа – това е, което изисква изкуството и през целия си творчески път аз съм се придържала към този завет на Гена Димитрова
– Във Варна сме се наслаждавали на Вашето изкуство в най-тежките сопранови партии и Ваши коронни роли на Турандот, Абигайл, Норма, Джоконда, Лейди Макбет... А на 23 юли в XVII Опера в Летния театър 2026 отново ще Ви аплодираме като жестоката китайска принцеса в спектакъла на „Турандот“, посветен на 100-годишнината от премиерата на последната безсмъртна творба на Джакомо Пучини. Със знаковото събитие отбелзваме и 85-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова, чиято Турандот оставя неизличими следи на оперната сцена. Какъв разговор водите със своята учителка сега, когато и Вие жънете аплодисменти в същата роля?
– Не бих се сравнявала с „Недостижимата Гена“, както всички я наричаме. Никога и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще пея Турандот. Ако си пусна нейната Турандот на Арена ди Верона, си казвам, това е нечовешко, не може да се изпее втори път. Моят глас е различен и не толкова драматичен като нейния, но мисля, че с годините влязох в този репертоар, така че се надявам тя да се радва за мен.
Наред с Гена Димитрова, безкрайно обичам и Анна Томова-Синтова. Когато за пръв път ми предложиха да пея Абигайл в „Набуко“, тя възклина: „Чудесно, само че трябва да я пееш като Донна Анна в „Дон Жуан“, недей да пееш с повече глас от това, което си ти“. Придържам се към този съвет и съм сигурна, че ако Гена беше жива, щеше да ми каже същото нещо. Тя много държеше да пеем със собствените си гласове и все повтаряше: „Ако имитираш Калас, ти не си нито Калас, нито си ти, ти не знаеш коя си, ти си никоя.“ Ако пееш със собствения си глас, ще съумееш и да го съхраниш, а това е от основно значение. За съжаление днес често се иска от младите да пеят всичко, без да се взима предвид спецификата и крехкостта на гласа. И те обикновено не отказват, защото знаят, че конюнктурата е безмилостна и следващия път няма да ги поканят. Ето защо понякога виждаме млади хора как изведнъж блясват като звезда, а след това бързо изгасват и изчезват. Дължи се на неправилното пеене и неправилния репертоар.
– Самият Пучини определя Турандот като най-трудната партия за сопран, която е написал. Краткостта и силният драматизъм умножават сложността на ролята, която изисква неимоверно отдаване. Постигнахте ли максимума на своята интерпретация или все още продължавате да търсите нови детайли в разкриването на образа?
– Категорично да. Ако решиш, че си постигнал максимално доброто, значи си спрял да се развиваш и тръгваш по нанадолнището. В нашата професия няма граници, има само един безкраен хоризонт и непрекъснато надграждане както на вокалната техника, така и на артистичното превъплъщение. Пея Турандот от 2009 година и оттогава досега тя е претърпяла много модификации, в зависимост, разбира се, и от концепцията на режисьора. Някои настояват Турандот да бъде по-хладна, да бъде ледената принцеса, други искат да се види наранената жена, дала обет да не се обвързва. Много могат да бъдат гледните точки към тази героиня и това е хубаво, защото ако режисьорът е убедителен, може да те провокира да намериш нещо ново, нещо различно. И точно това е смисълът, това е красотата на нашата работа.
– В „Турандот“ ще си партнирате със солистите на Варненската опера Валерий Георгиев и Илина Михайлова, в чиито репертоар Калаф и Лиу също са коронни роли, а на диригентския пулт ще бъде Якопо Сипари ди Пескасероли - Посланик на музиката на Пучини по света. С това обкръжение от поклонници на Пучини публиката очаква един превъзходен спектакъл, а Вие какво очаквате?
– Очаквам да докоснем зрителите. Всеки се идентифицира с нещо от това, което вижда на сцената. Затова искам да развълнуваме публиката и това вълнение и тази духовност, която носи изкуството, да оставят следа. За мен винаги е радост да се връщам във Варна и да пея с колеги, които ценя.
ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА завършва ДМА „Панчо Владигеров” в София през 1998 и специализира оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим, Италия при проф. Джанела Борелли. От 2000 работи с Гена Димитрова, която изиграва основна роля за изграждането ѝ като певица. Започва своята професионална кариера във Варна в ролята на Леонора от операта „Трубадур” на Верди през 2002. През 2003, 2006 и 2015 реализира записи за БНР под диригентството на Велизар Генчев, Георги Димитров и Григор Паликаров. Участва в концерти на ММФ „Петер Дворски” в Чехия (1999, 2000), „Европалия”, Белгия (2002). През есента на 2004 е поканена да вземе участие в турнета в Испания и Франция като Амелия от „Бал с маски” и Тоска. В началото на 2005 пее Аида от едноименната опера на Верди в „Palau de lа Musica”, Барселона и в „Auditorio Nacional”, Мадрид. От 2006 е солистка на Софийската национална опера. Често гостува в Хърватия, където участва в спектакли на „Джоконда” от Понкиели, „Дон Карлос”, „Набуко”, „Бал с маски” и „Трубадур” от Верди, „Тоска”, „Сестра Анджелика” и „Манон Леско” от Пучини. През 2007 дебютира в „Реквием” на Верди. През 2009 пее в Грац Абигайл от „Набуко” на Верди. През 2009 и 2011 гастролира в Берн, Швейцария с ролите на Амелия от „Бал с маски” на Верди и „Тоска” от едноименната опера на Пучини. През 2009 дебютира като Турандот на сцената на Софийската опера. През 2011 изпълнява Аида в Рим на Терми ди Каракала, Италия, през 2011 и 2012 пее в Цюрихската опера Абигайл от „Набуко” и Амелия от „Бал с маски” на Верди. През 2013 пее Амелия от „Бал с маски” във Виенската Щатсопера. През 2014 и 2015 е кавър на Анна Нетребко за ролята на Лейди Макбет от „Макбет” на Верди в Метрополитен опера, Ню-Йорк. Същата година дебютира като Одабела в „Атила” на Верди в Софийската опера. През 2016 жъне аплодисменти в постановката на „Норма”, под режисурата на Уго де Ана. Същата година добавя към репертоара си и друга много престижна партия – на Леонора от „Силата на съдбата” в постановката на Пиер Франческо Маестрини в Софийската опера. През май 2017 гостува в постановката на „Турандот” в Опера „Bellas Artes” в Мексико. През 2018 пее Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт в Софийската опера. В началото на 2019 триумфира в операта в Тулон с Турандот. В репертоара на Габриела Георгиева през 2018 влиза ролята на Яна в „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, а през 2024 нейната Ортруд в „Лоенгрин“ на Вагнер в Софийската опера и балет ѝ носи наградите „Кристанла лира“ на СБМТД и „Музикант на годината“ на предаването „Алегро виваче“ на БНР. Най-новото признание в колекцията с отличия на оперната прима е наградата Певица на годината 2025 от първите Международни тракийски награди за класическо изкуство на Соня Йончева. Габриела Георгиева е преподавател, доц. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“.
ТУРАНДОТ
Опера от Джакомо Пучини
Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли
Постановка Кузман Попов
Адаптация Тихомир Трифонов
В ролите:
ТУРАНДОТ - Габриела Георгиева
ИМПЕРАТОР - Михаил Вълчев
ТИМУР - Евгений Станимиров
КАЛАФ - Валерий Георгиев
ЛИУ - Илина Михайлова
ПИНГ - Пламен Димитров
ПАНГ - Артьом Арутюнов
ПОНГ - Пламен Райков
МАНДАРИН - Велин Михайлов
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
С участието на Варненската детско-юношеска опера
23 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2026
