Културата на управлението започва от бюджета

Бюджетът на една държава се оказа трудна работа, а за нашата почти непосилна. Знанието и незнанието за потребността от това начинание се оказаха едно и също нещо. Невъзможността за каквато и да е преценка за това същото ще ни доведе до същото, което се случваше преди него и ще се случва и след него.

Силно елементарният подход за отъждествяване или пък иронизиране на сериозни икономически процеси създава усещането за определена театралност с неподготвени актьори. И не само липсата на подготовка и конкретна експертиза е белята, която ни спохожда не за първи път, а убедеността, че способностите ни са достатъчни да се справим с трудната задача да управляваме народната хазна.

Парите, с които ще разполагаме, са крайна величина и чергата, колкото и да е продрана или дори скъсана, е тази, по която ще ходим. Останалият добавък ще се наложи да поискаме в заем, който трябва да връщаме.

И все така по тоя механизъм ще трябва да се разпределят наличните ресурси, които очевидно са в недостиг. Всички литературни обяснения са твърде излишни и неподходящи и няма как да ни убедят, че те ще помогнат на ситуацията, в която сме попаднали за пореден път.

Българите сме явно странни хора, които сме все в очакване на случващото се добро, а не поглеждаме кому и как доверяваме тези очаквания. Днес отново са се породили твърде големи такива очаквания, които няма особена възможност да се случат. Тези очаквания са характерни със своята прекомерност и допълнена с неспособността на тия, на които сме ги поверили, че ще могат да ги осъществят. Подготвеност е необходима, за да се получи добър резултат, а тука тя отсъства в базисните изисквания и няма как да бъде надградена.

Не бързайте да ме упреквате в партийно пристрастие или политиканстване – нищо подобно не изживявам в този момент, дори в предишния и вероятно в следващия. Способността за трезвост ме е довела до елементарната логическа преценка, която не буди и най-малко съмнение, защото „игри на късмета“ или „тука има, тука няма“ не представляват стратегии, политики или технологии на управление на държава. Нашата със сигурност има „отвратителна“ нужда от поне прилично управление, което не ѝ се получи в целия период на нейната демократична преходност.

Днес очакванията и доверието са такива, че търсят оправдания за възможност за прогресивно начало. Времето обаче няма да спре и да почака, за да се научим да управляваме.

Доброто управление с голяма увереност се прави от добри управленци, които се справят с трудността на риска да го правят с ресурси в недостиг и с такива, които не са особено добре подготвени.

С известна ненадеждност имаме липса на такива управленци, а останалите имаме в излишък. Дисбалансът е в такива разочароващи пропорции, че овладяването му би поставило почти всеки в обективна невъзможност.

Съчетаването на ограничени управленски възможности с определени зависимости ни поставя на път с ограничения, който криволичи без предупредителни табели и завършва с изкоп без изход.

Бюджетът не прощава незнанието. Той винаги го превръща в цена, която плаща цялото общество.

.................

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.