Фолклорът е магия, която ни пази като народ

– Какво вдъхновение Ви води през годините, за да носите българската народна песен в сърцето си?

– В народната песен има магия, има туптящо сърце, има докосващо слово и лично преживяване. Ако сърцето остане студено за този звук, за тази мелизматика, за тази мелодия и разказ, значи ключът е в друг жанр. Но моето се отключва с българската народна песен. И до днес откривам шедьоври, непокътнати фолклорни бисери, неподправени фолклорни диамантени песни.

- Във Вашите научни изследвания разглеждате развитието на фолклорния певчески глас от детска възраст до професионалното му изграждане. Кои са най-честите трудности, които срещат младите изпълнители днес?

– Аз правя препратка чрез моя път на ранно запознаване и откриване на фолклорната песен със сродни човешки съдби и народни певци, с които имаме еднакъв път. Трудностите са когато нямаш ментор и изграден собствен усет и музикална интуиция за естетика и стремеж към развитие. Важно е да търсиш все повече и повече. Но днес времената са много различни, динамични и можеш да се докоснеш до професионализма на изявени и доказани певци, даже онлайн. Да се обучаваш в училище, школа, да избираш преподавател, да инвестираш в обучение. Но ако попаднеш на вокален педагог, който иска да те научи, също е голямо предимство. Да те преведе през трудностите уверено и резултатите да се трупат и надграждат.

– Как се съчетава ролята на един професионален изпълнител с тази на преподавател и изследовател?

- – Всичко върви успоредно и допълващо се. Добрият изпълнител  е и добър преподавател, и ако желае може да бъде и изследовател. Въпрос на организираност и приоритети. Стига това да му носи удовлетворение, знание и градивност.

– Вие често подчертавате значението на индивидуалността на певеца. Как един млад изпълнител може да изгради собствен стил, без да губи връзката с традицията?

– Собственият маниер на изпълнителя винаги е свързан с индивидуалност, която здраво стъпва върху традицията. Разпознаваем тембър, звукоизвличане, орнаментика, репертоар, визия, добър музикален вкус, търсене на музикална ниша, и постоянство в отговорностите. Добрият позитивен характер също е от огромно значение, а в днешно време и уменията и работа с електронните технологии.

–  Според Вас каква е ролята на фолклора за съхраняването на българската национална идентичност в съвременния свят?

– Нашата национална идентичност, е вътре в нас и няма значение дали обичаме фолклора си или не. Отговорността е за всеки един от нас. Фолклорът ни е уникален и в него има много мъдрост и поуки. Той е живата история за всичко, учебник. Зависи как гледаме на фолклора, как го носим в душите си. Дали е за показност или гордост. За съжаление признанието за „властната красота“ на българския фолклор, идва отвън.

– Какви качества трябва да притежава един добър преподавател по народно пеене, за да бъде не само учител, но и вдъхновител?

– Много комплексни. Преди всичко: знания, умения, опит, информираност, реалност, коректност, добронамереност, търпение и желание да помогне на всеки един ученик, или учащ, да развие своите качества, там където е силен. 

– Поредицата „Фолклорна разходка“ се използва активно в обучението на млади певци. Как подбирате песните и какво е най-важното, което искате учениците и студентите да усвоят чрез тях?

– Песните, които подбирам по принцип, трябва най-напред мен да ме грабнат с нещо, да ми харесат и да носят послание, различна и интересна мелодия и да отговарят изцяло на стилистиката, към която принадлежат. За сборниците „Фолклорна разходка“, се съобразявах и с това, до този момент да не присъстват в издавани учебни помагала. Освен това, да има песни от различни региони на България.

– Има ли интерес на младите хора към българския музикален фолклор и какво според Вас привлича следовниците ни към него? 

– Да, разбира се. Огромен е броят на младите хора, които харесват и изпълняват български фолклор. Това го показват и многобройните фолклорни форуми, конкурси и срещи на различните поколения.

– Коя песен е оставила най-дълбока следа у Вас?

– Много труден въпрос. Няма как да отговоря кратко и категорично. Песните са ми като „деца“. Всяка е сама за себе си и във всяка има нещо уникално. Обичам трудните песни с голям тонов обим, с много орнаментика, специфична стилистика, текстове, които ме разплакват, разсмиват, или научавам необикновена история. В различните житейски години музикалния вкус на човека се променя, а нашия фолклор е като бездънна яма, все нещо ме изненадва. И до ден днешен откривам песни, които са уникални по своята стилистика.

– Какво послание бихте отправили към младите българи, които тепърва откриват богатството на народната музика?

– Фолклорът е магия. Или имаш сетива за него или се срамуваш и търсиш себе си на чуждо място. 

– Какви са днес Вашите мечти? 

– Те са много простички: да се обичаме и уважаваме повече, да има мир и любов между хората. Доброто да е водещо.

– В едно от своите разсъждения определяте народната песен като „мистична памет“ и „живот“ - какво същностно значение влагате в тези думи?

– Ние – народните изпълнители с певческа дарба и музикално обучение, сме „проводници“ на българския музикален фолклор. Наследен от нашите предци, чрез нас той достига до следващите поколения и ни запазва като идентичност и разпознаваемост в общото културно пространство.

Проф. д-р Бинка Добрева е една от най-изявените съвременни български народни певици, представител на Тракийската фолклорна област. Родена е на 11 март 1960 г. в село Роза, област Ямбол, в семейство с дълбоки фолклорни традиции. Завършва Средното музикално училище в Котел и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Професионалният ѝ път започва в Ансамбъл „Филип Кутев“, а през 1989 г. става солистка на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“. Изнася концерти на пет континента и представя българския фолклор в престижни зали като „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, „Кенеди Сентър“ във Вашингтон и „Роял Фестивал Хол“ в Лондон.

Наред с успешната си изпълнителска кариера, проф. Добрева развива активна научна и педагогическа дейност. От 2010 г. преподава в Югозападния университет „Неофит Рилски“, където обучава бъдещи изпълнители и изследователи на българския музикален фолклор. През 2013 г. защитава докторска степен, през 2017 г. става доцент, а от 2024 г. е професор. Автор е на научни публикации, учебни помагала и монографии, посветени на обучението по народно пеене и съхраняването на българските фолклорни традиции. Ежегодно провежда майсторски класове по фолклорно пеене, у нас и в чужбина.

Със своята артистична, преподавателска и изследователска дейност Бинка Добрева има значим принос за популяризирането и развитието на българското фолклорно наследство у нас и по света.