Черно море има нужда от споделяне и разпространение на информация и знания, от съвместните усилия на учени, експерти и специалисти и най-вече от разширяване на изследванията, които ще способстват развитието на Черноморския регион. Към тях бяха насочени усилията на участниците в първия ден от работата на Националната кръгла маса „Морето – граница или врата“.
За днешното геополитическо измерение на Черноморския регион, за различните сценарии и възможните решения на кризата в онлайн връзка говори д-р Любомир Кючуков, бивш зам.-външен министър и понастоящем директор на Института за икономически и международна политика. Сложната ситуация в региона той определи като „геополитически течения“, а бъдещите решения на конфликта Русия – Украйна и ролята на Европейския съюз представи като въпрос „може ли да се изгради стена в море“.
Допълнение към тази тема направи проф. д.н. Венелин Терзиев, който обърна внимание на ролята на науката в дипломацията. Дали политиците вярват на учените и дали науката ни е достатъчно качествена, за да се вярва на учените беше част от сърцевината в неговото изложение. В дискусията, която темата породи, участниците във форума споделиха примери от своята практика. Изказаха се мнения за необходимостта от критерии за полезността на науката, както и за смисъла тя да се развива не сама за себе си и нейни ползватели да бъдат единствено учени.
Климатичните промени, синята икономика и продоволствената сигурност бяха част от изложението на проф. д-р Добри Ярков, бивш ректор на Тракийския университет в Стара Загора. Категоричен за необходимостта от налагане на продоволствената сигурност като приоритет на държавата, той обърна и внимание на връзките между климатичните промени и гарантирания достъп до качествена и безопасна храна, както и важността от истинско развитие на синята икономика и ефективното използване на водните ресурси.
Синята икономика и синият растеж бяха третирани в презентациите на доц. д.н. Теодора Петрова от Тракийския университет и докторант Даяна Терзийска от БСУ. В последвалата дискусия надделя мнението, че вече макар във все повече институти и университети се работи по теми и проекти, свързани със синия растеж, с цел увеличаване на резултатността и ефективността е наложително да бъде обсъдено създаването на обединения, подпомагащи работата в тази посока.
Пластмасовите микрополимерни частици и влиянието им върху биоразнообразието и морската биота бяха представени от Пламена Атанасова от БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“. Темата предизвика сериозна дискусия за евентуалните решения, които трябва да се вземат срещу замърсителите на морската екосистема, както и на почистваното от вече попаднали в нея полимерни отпадъци, които са изключително опасни, не само за морските обитатели, но и за хората.
Интересно включване за „черния карбон“ и бъдещите регулации за неговото третиране във въздуха направи д-р Стела Найденова от БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“ . Участниците дискутираха възможностите да се засили събирането на базата данни, за да могат да се правят изводи и търсят съответни решения.
Свои проекти изложиха и представители на нестопанските организации, работещи в областта на опазването всички живи видове и местообитания в България – „Зелени Балкани“ (Димитър Попов) на Фондация „Виа Понтика“ (Георги Костадинов), което е нова инициатива на Кръглата маса, за да се направи опит за изграждане на мрежа и единна платформа за осигуряване на устойчиви партньорства в разработването и приложението на проекти.
За участниците бе изключително приятно да чуят презентацията на д-р Леонардо Пичинети /Reddin, Италия/, независим изследовател. Неговото изложение демонстрира общите теми на учените, занимаващи се с проблеми в различните морски държави. Неговото изложение убедително доказа необходимостта от сътрудничество, за да бъдат резултатите мултиплицируеми и ефективно прилагани на различни места.
Емоционалното изложение на ученици от ПГ по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас (Христо Тодоров и Мехмед Нури, под ръководството на г-жа Таня Караверлерска) даде надежда, че младата генерация поема щафетата за опазване на Черно море, за защитата и ефективното използване на неговите ресурси чрез сътрудничество и разбирателство и заслужени искрените аплодисменти на присъстващите. Защото Черно море е и граница, и врата!
За 17-а поредна година Националната кръгла маса се превръща в платформа за споделяне на знания и изследвания за Черно море и Черноморския регион. Именно на тези форуми се родиха много и разнообразни идеи – за създаването на Интегрирана морска стратегия на България, за създаване на Черноморски център за изследване на Черно море, инициативите „Черно море – зона на мира“ и „Мирът – бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа“. Зад всичко това стои малък екип от експерти и ентусиасти от Черноморския институт, който упорито продължава да пропагандира синята икономика и синия растеж не само в страната, но и в целия Черноморски регион.
