Фестивалът “Не сте сами” продължава да празнува хореографията и тази седмица

До 16 ноември в София продължава международният фестивал “Не сте сами” (You Are Not Alone), който обединява селекция от танцови представления и среща за колективни практики между артисти и работещи в областта на културата.

На базата на препоръки от зрители са поканени три впечатляващи творби, които могат да се видят в следващите дни. Представлението “Шоу с цепки“ идва на 7 ноември в “Сцена Дерида” в изпълнение на Карис Зидоре с оперно и кадифено зашито събличане на самия театър. Отново там, на 8 ноември Зринка Ужбинец представя „Кукли и кози“, където телата, подобни на кукли, осцилират между сладост и насилие. На 16 ноември в “Топлоцентрала” гостува Háblame, cuerpo на Назарио Диас: едно представление - ехо на Пепе Еспалиу в танц на съпротива, издръжливост и завръщане.

В неделя, 9 ноември фестивалната програма представя две копродукции на ICC, които могат да бъдат гледани една след друга в РЦСИ “Топлоцентрала”. Това са Atrás на Александар Георгиев-Аце - соло, което пренасочва вниманието към гърба като място на куиър паметта и „Фантасмагория“ на Дарио Барето Дамас, където призракът се превръща в политическо присъствие чрез ритъм.

Фестивалът настоява, че достъпността и разнообразието не са само въпроси на политиката на идентичността, но и на икономическите възможности. Поради тази причина фестивалът възприема модел на билети „плащаш, колкото желаеш“, предлагайки четири различни ценови варианта, от които публиката да избира според възможностите си. Билети за всички представления могат да бъдат намерени на: https://tinyurl.com/mp9j9ccw 

Колективните практики са живото ядро ​​на фестивала, артикулирайки какво може да представлява артистичната и културна работа, когато институциите се представят без експлоататорски модели. Публичното им представяне е на 11 ноември, от 16:00 до 18:00 часа в студио 4 на „Топлоцентрала“, където групата от 10 участници от различни държави ще споделят своите артистични и културни практики с широката публика.

Хореографът Александар Георгиев провокира разговор за куиър носталгия като текстура от мекота и бавност. Артистът Дарио Барето Дамас изследва колективното изчезване чрез ритъм, ръмжене и продължителен танц. Драматуржката Ида Даниел предлага опити за “социално лепило” и резонансни структури, усещайки невидимите и неуместни междинни пространства. Артистите Милица Ивич и Игор Коруга правят дисекция на танцовата история в Сърбия, разопаковайки регресията и визионерските парадокси, за да си представим по-добре същността на институциите. Творецът Майк Деле Дитрих Фридецки изследва езиковия код: плаване през желанията отвъд куиър принадлежността, съгласието и писането на желание. Артистът и изследовател Омер Кейнан споделя практики като създаване на вяра и колебаещо се авторство, в което се култивират различия и несигурности. Проектният мениджър Виктория Костова изследва призрачните рамки за усещане как институциите притискат и ограничават, предлагайки мекотата като съпротива. Хореографът и танцьор Яница Атанасова води пърформативна сесия, изваждаща наяве как институциите живеят в тялото и пренаписва въплътените изключения. Артистът Жана Пенчева предлага подход за настройване към водата като метафора за релационно съществуване, в която флуидността се превръща едновременно в нежност и турбулентност.

В основата си фестивалът празнува хореографията не само като артистична форма, но и като начин за организиране, свързване и въображение. Хореографията е едновременно практика и предложение, структура и жест. Чрез нея се репетират други начини за съвместно съществуване и преразпределение на стойност отвъд зрелището, ексклузивността или пазарното разпознаване.

Центърът за въображаема хореография (ICC) се ражда от нуждата да се измислят алтернативни начини за институционализиране на танца и хореографията. Твърде често приемствеността в тази област се осигурява само чрез несигурна заетост, изисквания на културния пазар, политически констелации или привилегията на частното богатство. Тези модели възпроизвеждат контрол на достъпа, меритокрация, зависимост от куратори и програмисти, както и крехкостта на публичните средства. ICC предлага нещо друго. Това е структура на мека съпротива, която непрекъснато се преобразява като рефлективен инструмент за нашата област.

За ICC: Въобразяващият (си) Хореографски Център (ICC) възниква от нуждата да ви представим други начини за институционализиране в полето на танца и хореографията. Твърде честата устойчивост в нашата сфера се осигурява изключително чрез несигурност, пазарни изисквания, политически констелации или чрез привилегии на лично богатство/лични ресурси. Тези модели възпроизвеждат ограничения.