Мирът - бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа

Грамоти за участие и награди за най-добрите есета на тема „Мирът – бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа“ бяха връчени през втория ден на Националната кръгла маса „Морето – граница или врата“. Ученици от много бургаски училища участваха в конкурса, някои от тях решиха да споделят своите творби с участниците в кръглата маса.

Организаторите на форума връчва две първи награди: на Христо Тодоров, (ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас) и Жулиета Русева (ПГЧЕ „Васил Левски“ – Бургас), една втора – на Кристиян Нигохосян (ПГМЕЕ – Бургас) и една трета – на Елена Николова (ПГРЕ „Георги С. Раковски“ – Бургас).

Младите автори бяха единодушни в посланието си „Мирът няма алтернатива и ние искаме мир за Черно море и за Европа“. Учениците бяха придружени от своите учители и родители.

Темата вълнува всички и дава основание за изграждане на общност. Черноморският институт отбеляза водещата роля на учителите, които са ангажирани с подкрепата на учениците в разработването на темата, а именно: Ваня Димчева от ГПЧЕ „Васил Левски“ в Бургас, Таня Караверлерска  от ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, Тодор Ангелов от ПГМЕЕ – Бургас. Младите хора, участвали в конкурса, са „посланици на мира и Черно море“, отбелязаха организаторите.

Участниците в кръглата маса дискутираха темата „Стратегия на ЕС за Черно море: сигурност, устойчивост и българският интерес“, развита от евродепутата Кристиан Вигенин, и се обединиха около идеята за необходимост от по-активна национална политика за развитие на Черноморския регион. В дискусията се включи зам.-кметът на Община Бургас –Диана Саватева, която поздрави участниците и сподели инициативата „Бургас – столица на културата 2032“. Подкрепата на аудиторията за тази инициатива пролича при обсъждане на темата „Възможности за образователен туризъм в антични обекти на културно-историческото наследство, разположени в българския участък на „Виа Понтика“, поднесена с професионализъм от д-р Мила Кръстева. Като продължение на темата Диана Саватева сподели информация за много обекти от културното наследство в региона, които се нуждаят от популяризиране, както и от допълнителни дейности за тяхното съхраняване и социализация. Предложението да се изготви подкрепящо писмо за инициативата до Община Бургас от името на Националната кръгла маса, беше прието единодушно от всички. Оформиха се и идеи за установяване на нови партньорства, чрез които да се разработят проекти за популяризиране на черноморското културно наследство.

Ученичката от АЕГ – Бургас Теодора Петрова направи сериозен опит за „влизане“ в академичната среда с темата „Черно море в културата и образованието“. С вещината на млад изследовател тя сподели с участващите в дискусията значението на тези два ключови сектора за развитието на Черноморския регион.

Мирът – бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа

Спрете земята… искам да сляза. Не защото не обичам живота, а защото боли - да гледам как светът се разпада, глух за собствените си викове. Хората говорят, но никой не слуша. Оръжията крещят по-силно от думите, а децата растат, научават се да се страхуват от звуци, които никога не би трябвало да чуват. И се питам - кога забравяме какво е мирът? Не онзи по лозунгите, а истинският - топлият, живият, мирът, който ти позволява да дишаш спокойно, да се смееш без вина и да мечтаеш без да броиш дните.

Тръгвам към морето - там, където земята свършва, а светът започва отново. Вятърът мирише на сол и живот. Вълните мият брега, сякаш искат да заличат неговата болка. И тогава разбирам - мирът е като морето. Когато го има, дишаш. Когато го няма, се давиш в страх.

Черно море - нашето общо сърце. То не пита кой си, на какъв език говориш или как се молиш. Водите му къпят различни брегове, свързани в едно цяло. Морето не познава граници - само хората ги рисуват. А когато мирът си отива, морето потъмнява - не от дълбочината, а от човешката болка. Лодките стоят вързани, песните заглъхват. Децата не строят замъци - гледат небето и питат: „Защо летят ракети, а не птици?“

Европа се губи в страха си. И всяка вълна шепне: „Защо?“ Но мирът не умира. Той живее тихо - в онези, които не се отказват. В жената, която дава последния си залък хляб на непознат. В лекаря, който лекува, без да пита откъде си. В детето с корабче от хартия, наречено „Надежда“. В мъжа, който намира своите съседи пред своя разрушен дом. В доброволеца, в чийто поглед четем: „Всичко ще е наред.“

Мирът не се показва в новините. Той е в погледа, в прегръдката, в мълчанието, в избора да останеш човек - да чуваш, вместо да крещиш, да прощаваш, вместо да отвръщаш, да вярваш, когато целият свят се руши.

Мирът е избор. Всеки ден. Ако го избираме, Черно море отново става синьо - не само по цвят, а и по дух. То е дом, където Европа диша заедно. Място, където хората не питат „кой е виновен“, а „как да продължим заедно“. Където смехът на децата заглушава страха, а вълните разказват истории за надежда.

Морето отразява лицата ни - не омразата, а човечността. Виждат се хора, които протягат ръце, вместо да удрят.
Чуват се песни, не сирени. Има училища, които учат за мир, а не за война.

И тогава не искам земята да спира. Искам тя да се върти - бавно, спокойно, в ритъма на вълните,
в ритъма на сърцата, които вярват, в ритъма на мира.

Мирът - дъхът на Черно море. Пулсът на Европа. И сърцето на човечеството.

Христо Тодоров, 17 г.

ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас

Мирът – бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа

Черно море често се свързва с плажове, снимки на залези и цаца с лимон. Но то е много повече от това – то е дом и източник на живот за милиони хора, които работят, мечтаят и градят своето бъдеще край бреговете му. Всичко това обаче е възможно само при едно условие – мир. Без него всичко рухва. Без спокойствие няма развитие, няма туризъм, няма чиста вода, нито сигурност. Мирът не е просто нещо добро – той е жизненоважно условие за съществуването ни. Без него няма икономика, няма бъдеще, няма хора, които да останат и да се грижат за морето.

Синята икономика включва всичко, свързано с морето – риболов, транспорт, туризъм, енергия и наука. Възможности има, но кой би инвестирал край морето, ако не знае дали утре ще има туристи или сирени? Там, където хората живеят в страх и несигурност, никой не мисли за утрешния ден. Тази икономика расте само в условия на стабилност – тогава може да се развива устойчиво рибарство, да се създават работни места и да се намалява зависимостта от изчерпаемите ресурси.

Думите „екология“ и „война“ не могат да съществуват в едно изречение без „унищожение“. Когато няма мир, никой не мисли за чиста вода, биоразнообразие или опазване на природата – хората мислят единствено как да оцелеят. А Черно море не е безкрайно. Ако го отровим, то няма „резервни дробове“, които да му върнат живота. Сред основните екологични предизвикателства са замърсяването от реки и кораби, изчезването на морски видове и последиците от климатичните промени, които влияят върху нивото на водата и екосистемите.

Мирът не се решава от политици, а се живее от хората – от семействата в България, Румъния, Турция, Украйна и Грузия. Те не искат много – просто да работят спокойно, да изпращат децата си на училище и да вярват, че догодина ще имат дом. Във времена на конфликти именно те страдат първи, а не министрите от екрана. Хората в региона заслужават сигурност, която да позволява развитие на образованието, здравеопазването и културата. Мирът е условие за свободното движение на идеи и хора – за обмяна, а не за принудителна емиграция.

Мирът не е само отсъствието на война. Той е начин на мислене – готовност да си помагаме и да не гледаме на съседа като на враг. Морето не е стена, а път, който свързва народите. То ни учи, че границите не трябва да ни разделят, а да ни събират. Мирът превръща Черно море в пространство на търговия, култура и сътрудничество, а не на страх. Той ни дава силата да решаваме заедно проблемите с бедността и замърсяването, вместо да се караме за вина.

Хората по Черноморието имат право на бъдеще, а не само на спомени. Ако има мир, ще има туристи, бизнеси, университети, научни проекти и културни събития. Ако няма – остават само страх, емиграция и тишина. Бъдещето изисква инвестиции в пристанища и екологични паркове – това ще привлече младите хора и ще изгради стабилни общности.

В крайна сметка, мирът не е украса или празнично пожелание. Той е камъкът в основите, върху който се крепи всичко останало – икономика, екология, сигурност, образование, живот. Инициативи като „Черно море – зона на мира“ показват, че някои хора мислят за утре, а не само за днес. Мирът не е даденост, а избор – ключът към европейското и човешкото бъдеще на региона, към правото на следващите поколения да живеят в хармония с природата и със своите съседи.

Жулиета Жечева Русева, 14 години

ПГЧЕ „Васил Левски“ - Бургас

Ръководители: Ваня Димчева-Костаниян и Донка Динева