Изложби
Къси разкази" - изложба на Миряна Пеловска в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
Произведенията рисунка и живопис са вдъхновени от майсторите на българския разказ Йордан Йовков и Йордан Радичков. Откриването на изложбата е на 11 ноември от 18 ч.
"Къси разкази" - изложба на Миряна Пеловска
в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
Произведенията рисунка и живопис са вдъхновени от майсторите на българския разказ Йордан Йовков и Йордан Радичков. Откриването на изложбата е на 11 ноември 2025 г. от 18:00.
Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска „Къси разкази“. Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники. Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан Радичков. Те не са илюстрации по конкретни разкази, а свободни визуални интерпретации, водени от атмосферата, образността и човешката дълбочина в творчеството им. Авторката споделя, че се стреми „да улови състоянията, в които думите стават образи, а образите – усещания“.
„Къси разкази“ проследява интереса на Пеловска към фигуративността, към мълчаливите жестове и към емоционалните нюанси на човешкото присъствие. Въгленът и смесените живописни техники ѝ позволяват да създава визуални „разкази“, в които зрителят открива както познатото, така и недоизказаното.
Изложбата „Къси разкази“ представя нов етап в творческото развитие на авторката и кани публиката да влезе в света на тихите, деликатни и емоционални визуални истории.
В дните на подготовката на изложбата Миряна Пеловска отговаря на въпросите на Нина Локмаджиева:
– Какво Ви вдъхнови да създадете колекцията „Къси разкази“ и как се появи идеята за това заглавие?
– Идеята от много време е в мен, защото любовта към късия разказ я имам от малка, а и като дете съм израснала при баба и дядо в село Красен, Добричко. Това е селото, в което Йовков е живял и работил дълги години. "Вечери в Антимовския хан" са написани в нашето село, както и разказът за Албена и други емблематични негови произведения. Самият Антимовски хан е в селото. Някога съм играла покрай него. Познавам наследниците на персонажите, за които се разказва в книгите на Йовков, някои са дори от моето семейство, макар и прадядовци, и прабаби. Моята баба ми е разказвала много за Йовков и за тази Албена, която също е била реално съществуваща личност, макар че не се е казвала така.
– По какъв начин литературният свят на Йовков и Радичков присъства във Вашите творби, без да сте пряко илюстративна към конкретни текстове?
– Това вълшебство да събереш толкова много емоция в толкова малко разстояние от време, каквото е късият разказ, много приляга на моя маниер на рисуване. Аз рисувам експресивно, доста бързо изливам емоцията върху листа и някак като внушения, като въздействия върху зрителя или върху четящия са много сходни възприятията. А исках рано или късно да посветя една серия от творби на Йовков, също и на Радичков, който пък като творчество познавам благодарение на майка ми, Мария Пеловска, която е писателка и поетеса, и дълги години покрай нея нямаше как да не възпитам у себе си любов към това изкуство.
– Вашата връзка с литературните образци е много дълбока, едва ли не кръвна, но нека да погледнем към претворяването й в изкуството на художника. Кои техники и подходи са Ви най-близки в процеса на работа по тази изложба? Защо избирате въглена и смесените живописни техники?
– В смесените живописни техники най-вече работя с акрилни бои, които са прибавени към основната рисунка. Всъщност навсякъде присъства рисунката като техника, най-вече с въглен, като най-експресивна форма на рисуването и на създаването на творби. Ескизното рисуване ми е слабост, откакто съм почнала да се занимавам с изкуство, защото в него най-много и най-бързо се хваща емоцията в творбата. Не изсъхва заради прекалено дългото работене... Добавям цвят там, където имам нужда чисто визуално да подсиля графично ефекта върху творбите си. Когато рисувам с акрилни бои, никога не остават само те. Обикновено винаги добавям и малко рисунка с въглен преди това. След това понякога слагам елементи, създадени с моливи, пастели... Въпросът е винаги да стои експресивно, никога да не звучи “облизано”. Просто маниерът ми на рисуване е такъв, не че не мога. Но емоцията и енергията, които имам в рисуването, гледам да ги излея колкото може по-бързо върху листа или платното. Защото после вече става друго. И отношението е друго. И моментът изчезва. Заради това е и заглавието "Къси разкази". Защото за кратко време се опитвам в моите произведения да разкажа много неща - като една кратко разказана история, когато срещнеш някого.
– А какво бихте искали да почувстват зрителите? Какво да открият, като се срещнат с тези „къси разкази“ върху платно и хартия?
– Да си спомнят разни неща. Аз до голяма степен съм вдъхновена от действителни събития, които помня. Да не забравят да се вгледат в човека до себе си. Да не забравят, че не сме само ние. Че всеки носи някаква житейска история в себе си. Много житейски истории остават неразказани, ние никога не разбираме достатъчно за хора, които са около нас, за хора, които си мислим, че познаваме. Или за такива, които не познаваме и не сме виждали. Затова, когато зрителите гледат творбите ми, аз се надявам да наведа техните мисли към това - да си спомнят за чисто човешките, малки и простички неща, които изпълват душата ни и я правят такава, каквато е.
– А как отношенията Ви с най-младите артисти, на които преподавате изобразително изкуство, влияят върху Вашето собствено развитие като артист.
– Да работя с младите артисти е най-големият заряд за мен. Това съм го научила от учителите си. И го възприех като правило за себе си - трябва да се храним, в добрия смисъл, с енергията на младите, с мисленето на младите. Да го приемаме, а не да засядаме в нещо, което ние сме възприели някога някъде. Защото вдъхновението и талантът са вътре в нас. Въпрос на техника и на опит е кой кога ще стане майстор в това, което прави. Децата имат невероятно въображение, необременено от битовизма и предразсъдъците на възрастните, и понякога е наистина много по-интересно да се вслушаш в разсъжденията на младите творци, независимо в коя сфера на изкуството.
– Къде виждате мястото на тази изложба във Вашия творчески път?
За мен тази изложба е много важен момент, защото аз си я представям като край и начало - тя разделя два етапа от живота ми. Аз съм на 40 години и приключвам с някои неща. Мисля, че започва нов период в съществуването ми, в работата ми - доста по-уверена и по-сигурна съм в това, което искам да правя, без да се притеснявам от предразсъдъците, които съм имала като по-млад и по-неуверен автор. Мисля, че тази изложба ще е ключов момент и в личен, и в творчески план, за мен.
Миряна Пеловска
Миряна Пеловска е родена през 1984 г. в град Добрич. През 2003 г. завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. През 2010 г. получава диплома за бакалавър от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" в специалност “Педагогока по изобразително изкуство”.
От 2008 г. до 2012 г. работи като учител по рисуване в Частно училище по българска култура "Цар Симеон 1" – село Сладка вода, а от 2014 г. до днес продължава да преподава в НУИ "Добри Христов" Варна , като учител в специалност “Изящни изкуства”.
През 2015 г. е приета за член на Сдружението на варненските художници, а през 2016 г. взема наградата за "Млад автор на Варна" по време на групова изложба на сдружението, състояла се в галерия „Графит“. През годините участва в множество сборни изложби, а през 2017 г. открива първа самостоятелна изложба - "Нереални пространства" в Галерия "Графит" - Варна. От 01.2019 г. до 06.2020 г. е назначена на длъжността временно изпълняващ зам.-директор на НУИ "Добри Христов" - Варна.
Работи в сферата на рисунката, илюстрацията и живописта. Взема активно участие в културният живот на Варна. Подкрепя множество проекти и дейности, свързани с изкуството и културата, особено такива, насочени към деца и младежи и тяхното приобщаване. През 2020 г. създава в партньорство с колегата си Георги Кенаров „Ателието“, пространство за изкуство в подкрепа на млади и начинаещи автори в сферата на визуалните изкуства и работа с деца.
През 2023 г. получава награда на Община Варна и Сдружение на художниците Варна на Годишната изложба на сдружението „Св. Лука“.
.....................
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна
Варна, ул. “Л. Каравелов” 1
Работно време: понеделник - събота: 9:30 - 17:30, почивен ден - неделя.
www.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery
http://varnacityartgallery.com