Последни новини

◊ ПОКАНА

На 4 февруари е премиерата на пиесата "Чест" от Джоана Мъри-Смит в Театър 199 "Валентин Стойчев". Начало 19:30 часа.

Превод Златна Костова, Постановка Ивайло Христов, Сценография и костюми Марина Янева, Фотограф Симон Варсано.

Участват: Кристина Янева, Владимир Карамазов, Елена Хрант, Каталин Старейшинска

Пиесата се поставя за първи път на българска сцена.

Следващото представление на „Чест“ е на 27 февруари 2023.

„Чест“ е безпощадно честна пиеса, написана с остро перо, с хумор и изящество. Тя деликатно и смело изследва изпитанията, през които човек преминава за да открие най-дълбокото значение на думата обич.

Какво се случва, когато споделените ценности и отговорности в един напълно хармоничен брак внезапно избледнеят?

Онър и Джордж са женени от 32 години. И двамата са признати автори, макар поезията в живота на Онър да е отстъпила място на отдадеността й на съпруга и майка. Но когато се появява възможността един живот да се обнови, за сметка на щастието и сигурността на другите в семейството, сякаш целият свят се преобръща.

Ивайло Христов поставя пиесата във високо темпо. На сцената, изградена пестеливо и ефектно, четиримата чудесни актьори играят „на сто“. Събитията преливат едно в друго и се изострят безмилостно. Докато не се стигне до финала, може би малко задъхан, но много лиричен.

Въпроси към Ивайло Христов

– Какво Ви привлече в текста?

– В тази пиеса има много теми... Но може би това, което най-силно ме вълнува, е как човек се справя с раздялата, със загубата. Всяка една загуба оставя печат върху човека. Как му се отразява, как се променя животът му нататък, как се променя характерът му? Всички герои в „Чест“ преживяват сериозна загуба. При някои това действа оздравяващо, при други – разрушително.

– Как избрахте актьорите за тази постановка?

– Разпределението е много особено нещо. Човек го вижда в съзнанието си. Да речем, Владо и Кати отдавна са ми в главата и като прочетох пиесата те ми се подредиха в ролитe на Джордж и Клаудия. Не знам, някак интуитивно правя тези неща. Но трябва да кажа, че съм много щастлив, че работих точно с тези четирима актьори!

– Има ли виновен за това, което се случва в „Чест“?

– Не виня никого от героите. Лесно е да се вини героя на Владо – Джордж. Но аз го виждам като трагическа личност, той е много силно потърпевш от своите собствени чувства и постъпки... Войната между половете е напълно безсмислена. Не ни ли стига това, което става в Украйна, та и война между половете?! Защо трябва да се воюва? Няма нищо по-хубаво от тази взаимовръзка - между жената и мъжа - благодарение на нея тоя свят светува. Но тя не е лесна...

– Как мислите, че ще бъде приета „Чест“?

– Много ми е любопитно. Очаквам да усетя срещата с публиката. Защото тая пиеса е някак провокативна, по един много интересен и по-различен начин... Но пък е много хубава!

* * *

Родената през 1962 г. в Мелбърн Джоана Мъри-Смит е сред най-популярните драматурзи на Австралия. След като написва няколко не съвсем успешни текста, през 1995 г. Мъри-Смит пътува за кратко до САЩ. „Спомням си как един ден се разхождах без пукната пара из Ню Йорк. На шега си помислих дали някога ще видя името си в светлините на Бродуей. Скоро след това написах „Чест“. Две години по-късно тя бе поставена в театър на този булевард.“ Днес нейни пиеси се играят по целия свят на повече от двадесет езика. Влизат в репертоарите на театри в Пърт, Претория, Париж, Рио де Жанейро, Лондон, Ню Йорк. Сред близо 30-те й заглавия за сцена, по-известни са пиесите „Бомби“, „Женски род“, „Берлин“. Тя пише четири романа, филмови сценарии и няколко либрета. Носител е на редица престижни награди в Австралия и чужбина. Женена, с три деца, Мъри-Смит е почетен професор по литература на Мелбърнския университет и е една от публичните фигури с най-силен (често пъти скандален) глас в страната.

* * *

Из Дневника на постановката:

Трети ден. Седим около репетиционната маса. Текстове пред актьорите, кафета, води, тефтери, писалки, моливи, кутии с бездимни цигари, солети... Встрани стои макетът на декора, около който по-рано всички се бяхме скупчили, за да си представим как ще изглежда сцената от гледна точка на зрителя в салона. След подробен анализ на Ивайло, се чете Пета сцена. Веднъж, два пъти, три пъти. И между всяко четене той подава по още някоя насока на актьорите. Четвърто изчитане и... нещо се случва. Прозвучава последната реплика в това действие. Настъпва тишина. Миг магия. Мигът расте. Секунда, две, три... Магията на театъра! Надявам се, вярвам, че тази магия ще продължи, че постановката ще дарява зрителите с нея, че когато „пада завесата“ след всяко представление, тя ще е проникнала в салона за секунда, две или три... преди аплодисментите.

Андрей Филипов, драматург