Последни новини

◊ СЪБИТИЕТО

В началото на годината излезе от печат сборникът с литературно-критически материали "Стефан Гечев – отвъд традицията".

В него са включени докладите от конференцията с международно участие, проведена в гр. Русе на 1 и 2 ноември 2006 година, посветена на 95-годишнината на Стефан Гечев.

• Конференцията "Стефан Гечев – отвъд традицията" беше организирана от Факултета по природни науки и образование към Русенския университет “Ангел Кънчев”, под егидата на Община Русе и със съдействието на Регионална библиотека “Любен Каравелов”, Клуба на дейците на културата, Драматичен театър “Сава Огнянов” и Регионалния исторически музей в град Русе.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

Сборникът Стефан Гечев – отвъд традицията (Русе:Лени АН, 2007) осветлява различни аспекти от живота и творчеството на Ст. Гечев.

На някои биографични моменти се спират Йордан Палежев (ролята на бащата Алберт Гечев в културния живот на България и “отгласа” у сина – “Аристократизмът на детството”) и Василис Маргос, който вписва живота на Гечев в широк литературно-исторически контекст (“Стефан Гечев и някои аспекти на гръцко-българските литературни взаимоотношения през ХХ век”).

Поезията е разгледана от Мира Душкова (“Покой и движение в стихосбирката “Бележник” (1967) от Стефан Гечев”), Пламен Дойнов (“Лапидарната античност или Завръщането на Стефан Гечев през 90-те години на ХХ век”), междутекстови прочити са предложени от покойния професор Славчо Иванов (“Поетическите диалози със Стефан Гечев”), Пламен Пенев (“Някои съпоставителни бележки върху поезията на Ст. Гечев, Г. Мицков и А. Геров, с оглед на творческата генеалогия на Иван-Цаневата лирическа природа”) и Никола Бенин “Европейската литература: типологични аналози”.

Като своеобразни обобщения се явяват текстовете на Свежа Дачева – “Духовни открития и философски тенденции в поезията на Стефан Гечев”, и на Руси Русев – “Стихосбирката “Въпроси” и някои черти от езиковата личност на Стефан Гечев”.

Внимание е обърнато и на драматургията на Гечев: Надя Еремиева (“Стефан Гечев – опасният ни поет. Стефан Гечев и Джош Макдауъл за процеса срещу Исус Назарянина”) и Крум Гергицов (“Стефан Гечев – един самотник в българската драматургия”).

Анализ на романиста Гечев е предложен от Цеца Балевска – “Аспекти на модерността в структурата на Стефан-Гечевия роман (наблюдения върху “Убийството на улица “Бивша преспа”)”, а неговите есета са интерпретирани от Румен Горанов (“Свръхсетивният поглед през пролуките на световете”). Живодар Душков пък се спира върху интервю, дадено от Ст. Гечев (“Стефан Гечев – между прозрението и утопията”).
 
Преводачът Гечев се откроява чрез анализите на Здравка Михайлова (“Преводите от гръцки на Стефан Гечев”) и на Юлиан Жилиев (“Френският сюрреализъм насън и наяве: преводите на Стефан Гечев”). Георги Василев предлага своя текст “Идея за нов хуманизъм в творчеството на Стефан Гечев и Одисеас Елитис”.

В края на сборника своята първа публикация получават няколко негови стихотворения и есето “Естетика и физика”, предоставени специално за изданието от съпругата на твореца г-жа Кръстина Гечева.

Надяваме се настоящият сборник да запълни голямата празнина, зейнала около творчеството на Ст. Гечев, за да можем да говорим не само за “завръщането”, но и за “оставането” на Стефан Гечев в българската литература и култура.